Обреновичи
| Обреновичи | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Владение | Сърбия |
| Страна | Княжество Сърбия |
| Титли | Княз на Сърбия |
| Основател | Милош Обренович |
| Последен владетел | Александър Обренович |
| Основаване | 1815 |
| Разпадане | 1903 |
| Националност | сърби[1] |
| Обреновичи в Общомедия | |
Обре́новичи (на сръбски: Обреновићи) е княжеска, а от 1882 г. – кралска династия на Сърбия.
Управляват Сърбия в периода 1815-1842 и 1858-1903 г. Идват на власт чрез Милош Обренович след Второто сръбско въстание срещу Османската империя, довело до образуването на Княжество Сърбия. След десетилетия управление, популярността на династията намалява, за да ескалира до убийството на последния им представител – Александър Обренович, заедно със съпругата му през 1903 г. в резултат от т.нар. майски преврат.
Обреновичи са непримирими врагове с династията Караджорджевичи в борбата за престола на държавен глава.
Монарси и години на управление
[редактиране | редактиране на кода]През 1842 г. Обреновичите са изгонени от страната. За княз е провъзгласен Александър Караджорджевич. През 1858 г. са възстановени на сръбския престол.
- Милош Обренович I 1858—1860 (втори път)
- Михаил Обренович III 1860—1868 (втори път)
- Милан Обренович IV 1868—1882
От тази година Княжество Сърбия е обявено за кралство: