Направо към съдържанието

София Лорен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
София Лорен
Sophia Loren
италианска актриса
София Лорен (1959)
София Лорен (1959)
Родена
София Шиколоне
Националност Италия
Учила вУчилище „Жанин Мануел“
Работилаактриса
Актьорска кариера
Активност1950-днес
ОскариНай-добра главна женска роля:
„Чочарка“ (1961);
Почетен оскар: (1991);
Номинация за най-добра главна женска роля:
„Брак по италиански“ (1964)
Златен глобусЗлатен глобус на името на Сесил Демил: (1994)
БАФТАНай-добра актриса:
„Чочарка“ (1961)
Семейство
СъпругКарло Понти
(1957-1962)
(1966-2007; смъртта му)
ДецаКарло Понти-младши
Едоардо Понти
Други родниниРомано Мусолини (брат на съпруга(та))
Подпис
Уебсайт
София Лорен в Общомедия

София Лорен (на италиански: Sophia Loren) е артистичният псевдоним на италианската актриса София Вилани Шиколоне.[1]

В цялата си кариера София Лорен изиграва над 80 екранни роли. За близо 60 години в киното се снима във филми, заснети в различни страни от различни режисьори, като доказва умението си да се вписва във всякакъв екип и да създава безспорно ярки и запомнящи се образи. Героините ѝ впечатляват с удивителната си достоверност и жизненост.[2] Всеобщо призната е като една от най-красивите жени и най-известната актриса от Италия,[3] a запазеното ѝ амплоа е на типична италианка в романтични комедии, и по-рядко трагедии.

Притежава множество международни филмови награди. Носителка е на призове от кинофестивалите в Кан (1961), Венеция (1958, 1998), Москва (1965, 1997) и Берлин (1994). Наградена е с пет награди Златен глобус и два Оскара – съответно за „Най-добра главна женска роля“ в чуждоезичния филм „Чочарка“ от 1961 г. и „Оскар за цялостно творчество“ през 1991 г.[4]

През 1999 г. Американският филмов институт включва Лорен под Номер-21 в класацията на най-големите жени звезди на класическото холивудско кино[5].

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

София Лорен се ражда в Рим на 20 септември 1934 г. Баща ѝ Рикардо Шиколоне я признава за своя дъщеря, но отказва да се ожени за майка ѝ Ромилда Вилани и я напуска по време на бременноста.[6] София прекарва детските си години със своята майка и по-малката си сестра Анна-Мария в рибарското селище Поцуоли, недалеч от Неапол. Там живеят при родителите на Ромилда, която е пианистка и неуспяла актриса. Условията им на живот не са особено добри и Лорен прекарва тези години в нищета.[7]

През 1949 г. участва в конкурса за красота Мис Италия и заема втора позиция като подгласничка на победителката. Красотата на София бързо прави впечатление, като ѝ предлагат участия в рекламни фотосесии и в еротични филми. Поради нуждата от пари, тя се съгласява да се снима в подобен тип продукции.[7] По време на конкурса за Мис Рим се запознава с бъдещия си съпруг Карло Понти, преуспяващ филмов продуцент и ключов играч в следвоенното европейско кино.[8] През този период започват и първите ѝ стъпки в киното, като стартира в серия от нискобюджетни комедии под името София Ладзаро. През 1951 година Лорен играе малка роля като робиня във филма на американския режисьор Мървин Лерой „Quo Vadis“.[3]

Първи стъпки

[редактиране | редактиране на кода]
Кари Грант и София Лорен в кадър от филма „Houseboat“ (1958)

Първата главна роля на София Лорен е в режисираната от Пиетро Франсичи филм-опера „Аида“ от 1953 година. В тази продукция тя получава одобрението на филмовата критика. След успеха на „Аида“ актрисата се снима в екранизациите „Две нощи с Клеопатра“ и „Атила“ с участието на Антъни Куин, който е първият филм на София Лорен, разпространен извън пределите на Италия.[7] Вниманието на критиката е привлечено от ролята ѝ в кинопродукцията на Виторио Де Сика „Златото на Неапол“, като отзивите са, че Лорен притежава оригиналност, талант и осезаема екранна страст.[8] Следват поредица от филми, в които тя партнира на Марчело Мастрояни, като през 1957 година дебютира на американската сцена с „Момчето върху делфина“. Участва в екранизации заедно с актьорите Джон Уейн, Кари Грант и Франк Синатра.

Лорен се превръща в международна звезда след като записва пет филма с американската компания Парамаунт Пикчърс. От този период датира и филмът „Desire Under the Elms“, базиран на едноименната пиеса на Юджийн О'Нийл, чийто партньор на Лорен е Антъни Пъркинс. През 1958 година прелестната италианка получава и първото си международно отличие за изпълнението си във филма „Черната орхидея“. Призът е за най-добра актриса на фестивала във Венеция.[8]

Кадър от филма Five Miles To Midnight (1963)

Световна слава

[редактиране | редактиране на кода]

През 1960 г. Лорен си партнира с Жан-Пол Белмондо в италианския филм „Чочарка“, режисиран от Виторио Де Сика по романа на Алберто Моравия. Изключителната изразителност на Лорен в този образ впечатляват не само журито на кинофестивала в Кан, което ѝ връчва наградата за най-добра актриса, но и членовете на Американската филмова академия, които ѝ присъждат „Оскар“ за най-добро изпълнение на главна роля. До този момент не е имало друг случай, в който престижното отличие в тази категория да спечели актриса от неанглоезичен филм.[7] Лорен грабва и Приз за най-добра актриса от Нюйоркския кръг на филмовите критици. Суперпродукцията е отличена със Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм и номинация Златна палма за Викторио Де Сика.[9]

През 60-те години на XX век София Лорен е една от най-популярните актриси в света, като продължава да снима филми в САЩ и Европа. През 1964 година участва във филма „Упадъкът на Римската империя“ заедно със Стивън Бойд, Алек Гинес, Джеймс Мейсън, Кристофър Плъмър, Мел Ферър и Омар Шариф. Режисираната от Антъни Ман историческа продукция ѝ носи рекордния хонорар от един милион долара. Следващата година на екран излиза филмовата комедийна драма „Брак по италиански“. За участието си в него Лорен за втори път е номинирана за Оскар за най-добра женска роля,[4] а продукцията печели наградата Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм.

Други филми от този период, получили световно признание, са „Ел Сид“ с Чарлтън Хестън, „Милионерката“ с Питър Селърс, „Романс в Неапол“ с Кларк Гейбъл, комедийната драма „Вчера, днес и утре“, „Лейди Л.“ под режисурата на Питър Устинов и с участието на Пол Нюман, класиката „Арабеска“ от 1966 година с Грегъри Пек, и филмът на Чарли Чаплин „Графинята от Хонгконг“ с Марлон Брандо.[8]

Портрет на София Лорен от 1986 г.

70-те и 80-те

[редактиране | редактиране на кода]

След раждането на първородния ѝ син през 1968 година София Лорен започва да се появява по-рядко на екрана. През 70-те години нейните изпълнения в киното са предимно в италиански продукции. През 1974 г. се снима в последния филм на Виторио Де Сика „The Voyage“, малко преди той да почине. Под ръководството на знаменития кинорежисьор актрисата изиграва едни от най-значителните си и интересни образи, като общият брой на филмите, ръководени от Де Сика, е 14.[2] В съвместната френско-италианска мелодрама „The Voyage“ партньор на Лорен е Ричард Бъртън, а тя печели приза за „Най-добра актриса“ на испанския кинофестивал в Сан Себастиан.[10]

Следващата ѝ роля е в британския трилър „Проходът Касандра“, продуциран от Карло Понти през 1976 г., в чийто филм участват големи звезди за онова време, сред които Ричард Харис, Мартин Шийн, Бърт Ланкастър и Ава Гарднър.

През 1977 г. режисираният от американския сценарист Еторе Скола „Един специален ден“ за пореден път събира на снимачната площадка Лорен с Марчело Мастрояни. Кинопродукцията е номинирана за единайсет международни награди, сред които два Оскара за „Най-добър чуждоезичен филм“ и „Най-добра главна роля за Мастрояни“.[11]

През 1979 г. Лорен написва автобиографичната книга „Живеейки и обичайки“, която се превръща в основа за телевизионен американски филм с нейно участие, излязъл през 1980.[7]

През 80-те години на XX век ролите на София Лорен в киното са по-скоро епизодични. Тя участва в няколко италиански филма, сред които и телевизионна новела по роман на Марио Пузо.

Международно признание

[редактиране | редактиране на кода]
Церемонията по връчването на наградите „Сезар“ (1991)

През 1991 г. София Лорен е поканена за домакин на провеждащата се в Париж церемония по връчването на Националната филмова награда на Франция „Сезар“. Освен в ролята на хост, актрисата става част и от отбора на наградените, тъй като Френската академия за филмово изкуство ѝ връчва почетен „Сезар“ за цялостно творчество, заедно с френския актьор Жан-Пиер Омон. По-късно през същата година на тържество в Елисейския дворец, френският президент Франсоа Митеран я награждава с „Орден на почетния легион“.[12]

Връх в международното признание за забележителния творчески път на София Лорен е на 25 март 1991 г., когато Американската филмова академия ѝ присъжда „Оскар“ за цялостно творчество, като актрисата е обявена за „едно от истинските съкровища на световното кино, чиято кариера, богата със запомнящи се изпълнения, е добавила постоянен блясък в тази форма на изкуството“.[13] На церемонията в Лос Анджелис Лорен е облечена в черна рокля на „Валентино“, а нейният втори „Оскар“ е връчен от Грегъри Пек.[14]

На 1 февруари 1994 г. на Алеята на славата в Холивуд е открита 2000-та звезда на името на София Лорен. На събитието актрисата изразява своята надежда, че младите жени, които желаят един ден да бъдат актриси, ще се вдъхновяват, виждайки името ѝ на известния тротоар и споделя: „Много ми се иска моята грееща звезда да покаже пътя на толкова много прохождащи актриси и да направи техните мечти реалност, така както моята мечта се сбъдна.“[15] По-късно през същия месец в Берлин Лорен е наградена със Златна мечка за цялостен принос на 44-тия филмов фестивал Берлинале.[16]

На 53-та церемония по връчването на наградите Златен глобус през 1995 г. София Лорен е удостоена с почетната награда „Златен глобус на името на Сесил Демил“. Това е нейната пета статуетка от този кинофестивал. На същия форум получава и номинация за „Най-добра женска поддържаща роля“ за филма „Прет-а-порте“ (1994).[4] В кинопродукцията на Робърт Олтман италианската актриса партнира на Марчело Мастрояни, Джулия Робъртс и Тим Робинс, а лентата е номинирана за „Най-добър филм в категория комедия“. През 1998 г. получава Златен лъв на кинофестивала във Венеция, отново за цялостно творчество.[3]

През 2010 г. Лорен е удостоена с Премиум империал – една от най-престижните награди на Японската асоциация на изкуствата, присъждана за заслуги и постижения в областта на изкуството и ролята, която личностите изпълняват, за да обогатят хората по света.[17]

На 4 май 2011 г. множество звезди от Холивуд се събират, за да почетат неподражаемата италианка по случай 50-годишнината от първия ѝ „Оскар“. През 1961 г. Лорен не присъства на церемонията на филмовата академия в САЩ, на която трябва да получи наградата си, като споделя, че тогава не е и мечтала, че един италиански филм може да спечели подобно голямо отличие.[18] На организираното празненство, на което тя присъства със синовете си, заявява:

„ Оскарът промени напълно живота ми. Помогна ми да повярвам в себе си и да дам всичко от себе си като актриса. Нямам думи, с които да опиша чувствата си сега. Трудно е да си представите колко бързо изминаха цели 50 години, откакто получих наградата Оскар.[19] “

Зад кадър

[редактиране | редактиране на кода]
София Лорен в Кения, като посланик на добра воля (1992)

София Лорен участва активно в обществени инициативи със световно послание. През 1992 г. е избрана за посланик на добра роля и е едно от лицата на Върховния комисариат на ООН за бежанците.[20]

През 2004 г. печели „Грами“ за „Най-добър разговорен световен албум за деца“ за работата ѝ в проекта „Прокофиев: Петя и вълкът“, заедно с американския президент Бил Клинтън и съветския президент Михаил Горбачов.

На Зимните олимпийски игри в Торино през 2006 г. е една от осемте жени, редом със Сюзън Сарандън и Исабел Алиенде, пренасяла олимпийския флаг.

През 2007 г. Лорен приема да се снима гола само по диамантени обици за календара на фирмата за производства на гуми „Пирели“. София е взела решението да се разголи преди всичко заради известността на „Пирели“ и малкия тираж на календара – едва 400 броя, които се подаряват на важни клиенти.[21]

На един от въпросите за успеха си като актриса София Лорен отговаря:

„ Да успяваш в трудна професия изисква предимно вяра в самия себе си. Това обяснява защо хора с посредствен талант и мощен вътрешен заряд изпреварват други с велик талант. “

Брак и семейство

[редактиране | редактиране на кода]

Повече от половин век София Лорен живее заедно с голямата си любов – италианският кинопродуцент Карло Понти. Двамата се запознават за първи път през 1950 г., когато тя е на 15, а той – на 37. Въпреки разликата в годините им, между тях пламва истинска обич и те се женят през 1957. Тъй като Понти има брак с първата си съпруга Джулиана, италианската държава не признава брачния съюз със София Лорен, понеже разводите са забранени по онова време. Понти е решен да се ожени законно за Лорен и през 1965 г. получава развод от Джулиана във Франция и двамата с Лорен се бракосъчетават в Париж през 1966 г.[22]

Понти става не само неин съпруг, но и постоянен продуцент на филмите, в които участва. Някои от кинопродукциите са „Бокачо 70“, „Брак по италиански“, „Вчера, днес и утре“ и други. Двамата живеят заедно до смъртта му през 2007 г.

Карло Понти и София Лорен ca важни колекционери на изкуство. Колекцията на Понти-Лорен включва над 150 произведения, включително произведения на Матис, Сезан, Пикасо, Брак, Дали, Каналето, Реноар, Де Кирико, Бала, Магрит, Кокошка и множество археологически находки (S. Masi, E. Lancia, Sophia, Gremese Editore)

Двойката има двама синове. Лорен ражда първородния Карло Понти-младши на 29 декември 1968 г., а Едуардо Понти – на 6 януари 1973 г.[6]

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
година филм оригинално заглавие роля режисьор
1955 Знакът на Венера Il segno di Venere Агнезе Дино Ризи
1955 Хляб, любов и… Pane, amore e... Дона София Дино Ризи
1957 Момчето върху делфина Boy on a Dolphin Федра Жан Негулеско
1957 Легенда за изгубените Legend of the Lost Дита Хенри Хатауей
1959 Този вид жена That Kind of Woman Кей Сидни Лумет
1960 Лудетината в розово трико Heller in Pink Tights Анджела Росини Джордж Кюкор
1960 Чочарка La ciociara Чезира Виторио Де Сика
1960 Това започна в Неапол It Started in Naples Лучия Курчо Мелвил Шавелсън
1962 Бокачо '70 Boccaccio '70 Зоуи Виторио Де Сика
1963 Вчера, днес и утре Ieri, oggi, domani Аделина Сбарати / Анна Молтени / Мара Виторио Де Сика
1964 Брак по италиански Matrimonio all'italiana Филомена Мартурано Виторио Де Сика
1966 Арабеска Arabesque Ясмин Азир Стенли Донън
1967 Имало едно време C'era una volta Изабела Канделоро Франческо Рози
1970 Слънчогледи I girasoli Джована Виторио Де Сика
1970 Жената на свещеника La moglie del prete Валерия Били Дино Ризи
1975 Куклата на гангстера La Pupa Del Gangster Пупа Джорджо Капитани
2009 Девет Nine Мама Контини Роб Маршал

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]
  • Sophia Loren. In Cucina con Amore, Rizzoli Editore, 1971.
  • Sophia Loren. In the Kitchen with Love, Doubleday & Company, Inc.,  1972.
  • Sophia Loren. Women & Beauty, Aurum Press, 1984. ISBN 0-688-01394-5.
  • Sophia Loren. Sophia Loren's Recipes and Memories, Gt Pub Corp., 1998. ISBN 978-1577193678.
  • Sofia Loren. Yesterday, Today, Tomorrow; My Life, Atria Books, 2015. ISBN 9781476797434.

Източници и използвана информация

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Gundle, Stephen. Bellissima: feminine beauty and the idea of Italy. Yale University Press, 2007. ISBN 978-0-300-12387-6. с. 157.
  2. ↑ а б София Лорен, kino.dir.bg, посетен на 24.02.2012 г.
  3. ↑ а б в Encyclopædia Britannica. Sophia Loren (Italian actress) – Britannica Online Encyclopedia // Britannica.com. Посетен на 23.02.2012.
  4. ↑ а б в Awards for Sophia Loren, посетен на 24.02.2012 г.
  5. ↑ AFI's 100 Years ... 100 Stars // American Film Institute, 16 юни 1999. Архивиран от оригинала на 27 март 2019. Посетен на 20 февруари 2012.
  6. ↑ а б Loren Archives, посетен на 23.02.2012 г.
  7. ↑ а б в г д София Лорен и Карло Понти, drugotokino.bg, посетен на 23.02.2012 г.
  8. ↑ а б в г Sophia Loren Biography – Yahoo! Movies // Movies.yahoo.com. Посетен на 23.02.2012.
  9. ↑ Българска национална телевизия, посетен на 23.02.2012 г.
  10. ↑ Chronicles 1974, lorenarchives.com, посетен на 25.02.2012 г.
  11. ↑ The 50th Academy Awards (1978) Nominees and Winners Архив на оригинала от 2014-10-01 в Wayback Machine., oscars.org, посетен на 24.02.2012 г.
  12. ↑ Chronicles 1991, lorenarchives.com, посетен на 27.02.2012 г.
  13. ↑ Sophia Loren: Her Life and Career Архив на оригинала от 2014-09-30 в Wayback Machine., oscars.org, посетен на 26.02.2012 г.
  14. ↑ YouTube.com Sophia (Sofia) Loren Receives Honorary Oscar (1991), YouTube, посетен на 27.02.2012 г.
  15. ↑ Chronicles 1991, посетен на 27.02.2012 г.
  16. ↑ Берлинале 1994, посетен на 23.02.2012 г.
  17. ↑ HBO София Лорен с награда в Япония, HBO.bg, посетен на 25.02.2012 г.
  18. ↑ Холивуд почете „вечната, красивата“ София Лорен, dnevnik.bg, посетен на 24.02.2012 г.
  19. ↑ 50 години от първия Оскар за чуждоезичен филм, БНТ, посетен на 25.02.2012 г.
  20. ↑ Посланици на добра воля Архив на оригинала от 2013-01-14 в Wayback Machine., unhcr-centraleurope.org, посетен на 25.02.2012 г.
  21. ↑ София Лорен позира гола на 71 години, dnes.bg, посетен на 23.02.2012 г.
  22. ↑ Film producer who discovered Sofia Scicolone – Sophia Loren – and controversially married her, The Independent, посетен на 24.02.2012 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
София Лорен.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=София_Лорен&oldid=12396132“.