Ингрид Бергман
| Ингрид Бергман Ingrid Bergman | |
| шведска актриса | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Швеция |
| Религия | лутеранство |
| Националност |  Швеция |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1932 – 1982 |
| Оскари | Най-добра женска роля: 1944 „Светлина от газената лампа“ 1956 „Анастасия“ Най-добра поддържаща женска роля: 1974 „Убийство в Ориент Експрес“ |
| Награди Еми | Най-добра женска роля: 1960 „Завъртане на винта“ 1982 „Жена наречена Голда“ |
| Златен глобус | Най-добра женска роля: 1945 „Светлина от газената лампа“ 1946 „Камбаните на света Мария“ 1957 „Анастасия“ 1983 „Жена наречена Голда“ |
| БАФТА | Най-добра второстепенна женска роля: 1974 „Убийство в Ориент Експрес“ |
| Семейство | |
| Съпруг | Арон Петер Линдстрьом (1937 – 1950; развод) Роберто Роселини (1950 – 1957; развод) Ларс Шмидт (1958 – 1975; развод) |
| Деца | 4, Изабела Роселини |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.ingridbergman.com |
| Ингрид Бергман в Общомедия | |
Ингрид Бергман (на шведски: Ingrid Bergman, [ˌiŋːɹid ˈbæɹːʝman], по правилата за транскрипция[1] – Бериман) е шведска актриса, носителка на три Оскара. [2] През 1999 г. Американският филмов институт включва Бергман на четвърто място в класацията на най-големите жени звезди на класическото холивудско кино[3].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ингрид Бергман е родена в семейството на германката Фридел Адлер, родом от Кил, и на шведа Юстус Самуел Бергман, който е фотограф. Кръстена е на принцеса Ингрид Шведска. Майка ѝ умира, когато Ингрид е на две години. След ранната смърт на майката бащата насърчава актьорския талант на Ингрид още от малка. Той умира девет години след съпругата си и оттогава Ингрид живее с чичо си.
Бергман посещава драматическото училище към Кралския драматичен театър в Стокхолм и получава първата си гласова роля в шведски филм през 1935 г. През 1937 г. тя се омъжва за зъболекаря (по-късно мозъчен хирург) Петер Линдстрьом. На следващата година се ражда дъщеря им Пиа Линдстрьом.
След като се снима в повече от десет шведски и един немски филми, тя получава покана от холивудския продуцент Дейвид Селзник за снимки във филма „Интермецо“ (1939). През 1940-те години тя изучава актьорско майсторство в школата „Actors Laboratory“ на театралния педагог Михаил Чехов (племенник на Антон Чехов).
През 1942 г. Ингрид Бергман играе ролята на Илза Лунд във филма „Казабланка“ – една от най-ярките и знаменити роли в нейната плодотворна актьорска кариера, където партнира на Хъмфри Богарт. Ингрид не обича „Казабланка“ и се дразни, когато я молят да разказва за филма. „Снимала съм се в толкова филми, които бяха по-важни, но хората се интересуват само от филма с Богарт“. За Хъмфри Богарт тя казва: „Аз никога не съм го познавала истински. Да, целувала съм го, но не го познавам.“
За ролята си във филма „Газова светлина“ (Gaslight) (1944) Ингрид печели първия си Оскар за най-добра женска роля.
През 1949 г. Ингрид Бергман напуска Холивуд – така започва един от най-сложните периоди в живота ѝ. Разводът с Петер Линдстрьом, който е следствие от бурния ѝ роман с известния италиански кинорежисьор Роберто Роселини, изправя срещу нея цялата американска общественост. Трябва да се каже, че скандалът, продължил много години, заради който всички филми на Роселини, с или без участието на Бергман, се бойкотират както от зрителите, така и от критиците, е силно раздут от медиите. Бергман ражда син на Роселини, Робертино. В резултат на скандала Бергман заминава за Италия, напускайки мъжа си Линдстрьом и дъщерята Пия. След публична битка за развод, Бергман и Роселини се женят на 24 май 1950 г. През 1952 г. им се раждат дъщерите-близначки Изабела Роселини, която впоследствие става актриса и модел, и Изота Ингрид Роселини, която става професор по италианска литература.
Актрисата се снима във филми на Роселини дълго време, същевременно играе в театри и се грижи за трите си деца. През 1957 г. Ингрид Бергман се развежда с Роберто Роселини поради негова извънбрачна връзка.
През 1956 г., с изпълнението на главната роля във филма „Анастасия“ (1956) Бергман с триумф се завръща към работата си в Холивуд и за втори път получава премията Оскар. Участва и в театрални постанови. Скоро се жени за театралния продуцент, шведа Ларс Шмидт. Бракът просъществува до 1970 г.
Бергман е председател на журито на фестивала в Кан през 1973 г.
Ингрид печели третия си Оскар (и първи в категорията Оскар за най-добра поддържаща женска роля) за изпълнението си в „Убийство в Ориент Експрес“ (1974).
Тя печели Оскари три пъти в кариерата си и заедно с Мерил Стрийп е втората актриса след Катрин Хепбърн, печелила най-много пъти престижното отличие. Това, което я отличава от другите актриси в Холивуд още от началото на кариерата ѝ, е, че тя не си сменя името, не се подлага на никакви процедури за разкрасяване и е една от актрисите с най-висок ръст.
През 1974 г. Бергман е диагностицирана с рак на гърдата, който първоначално е лекуван успешно. Заболяването се възобновява отново в началото на 1980-те години. През 1982 г., вече тежко болна, тя снима своя последен филм, „Жена на име Голда“, в който играе Голда Мейр. Умира на 67-ия си рожден ден в Лондон.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1942 | Казабланка | Casablanca | Илза Лунд (Ласло) | Майкъл Къртис |
| 1943 | За кого бие камбаната | For Whom the Bell Tolls | Мария | Сам Ууд |
| 1944 | Светлина от газената лампа | Gaslight | Пола Олквист Антон | Джордж Кюкор |
| 1945 | Омагьосаният | Spellbound | Д-р Констанс Питърсън | Алфред Хичкок |
| 1945 | Саратога | Saratoga Trunk | Клио Дълейни | Сам Ууд |
| 1949 | Под знака на Козирога | Under Capricorn | Лейди Хенриета Флуски | Алфред Хичкок |
| 1953 | Ние жените (Ингрид Бергман) | Siamo donne (Ingrid Bergman) | Ингрид Бергман | Роберто Роселини |
| 1958 | Недискретно | Indiscreet | Ана Калман | Стенли Донън |
| 1959 | Обратно завинтване | The Turn of the Screw | Гувернантката | Джон Франкенхаймър |
| 1965 | Жълтият Ролс-Ройс | The Yellow Rolls-Royce | Герда Милет | Антъни Аскуит |
| 1974 | Убийство в Ориент Експрес | Murder on the Orient Express | Грета Олсон | Сидни Лумет |
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Ингрид Бергман. Моят живот. С., Наука и изкуство, 1989.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Наредба 6 за транскрипция...
- ↑ www.imdb.com
- ↑ AFI's 100 Years ... 100 Stars // American Film Institute, 16 юни 1999. Архивиран от оригинала на 27 март 2019. Посетен на 20 февруари 2012.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Ингрид Бергман- Ингрид Бергман в
Internet Movie Database - Ингрид Бергман в
| |||||||||||||||||
| ||||||||||||||
| ||||||||
| |||||||||||
|
