Ние жените
Ние жените | |
Siamo donne | |
Режисьори | Джани Франчолини Алфредо Гуарини Роберто Роселини Лукино Висконти Луиджи Дзампа |
---|---|
Продуценти | Алфредо Гуарини |
Сценаристи | Чезаре Дзаватини Луиджи Киарини Джорджо Проспери Сузо Чеко д'Амико |
В ролите | Алида Вали Ингрид Бергман Иза Миранда Ана Маняни |
Музика | Алесандро Чиконини |
Оператор | Отело Мартели Габор Пояни Доменико Скала Енцо Серафин |
Монтаж | Йоланда Бенвенути Ералдо Да Рома Адриана Новели Марио Серандреи |
Разпространител | Titanus Distribuzione |
Жанр | драма комедия |
Премиера | 22 октомври 1953 |
Времетраене | 95 минути |
Страна | Италия |
Език | италиански |
Цветност | черно-бял |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Ние жените в Общомедия |
„Ние жените“ (на италиански: Siamo donne) е италиански антологичен филм от 1953 година, съдържащ пет отделни сегмента без сюжетна връзка помежду им. Режисиран е от Джани Франчолини, Алфредо Гуарини, Роберто Роселини, Лукино Висконти и Луиджи Дзампа.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Конкурс: 4 актриси – 1 надежда
[редактиране | редактиране на кода]Епизодът разказва историята на конкурса „Четирите актриси – една надежда“, целта на който е да се избере млада актриса, която да участва във филма „Ние жените“. Историята е от името на Анна Амендола, която мечтае за кариера на актриса.
Алида Вали
[редактиране | редактиране на кода]Алида, уморена от многобройните си ангажименти, пренебрегва изискан бал и откликва на поканата на своята масажистка Ана, която се жени. Въпреки че там е в средата на обикновени хора, тя отново е принудена да играе ролята на филмова звезда.
Ингрид Бергман
[редактиране | редактиране на кода]Ингрид забелязва, че нейната градина с рози е изровена и скоро открива, че виновник за това е съседското пиле. Актрисата започва да се бори с птицата и нейната собственичка.
Иза Миранда
[редактиране | редактиране на кода]Иза е постигнала голям успех като актриса, но тя все още няма деца. Един ден на път от дома си към студиото тя чува шум от експлозия и вижда момче с окървавена ръка. Актрисата го отвежда в болница, а след това в дома му, където вижда неговите братя и сестри. Този инцидент я кара да съжалява за липсата на свои деца и усеща самотата.
Ана Маняни
[редактиране | редактиране на кода]Ана разказва забавна история от живота си. Пристигайки с такси до театъра, тя влиза в спор с шофьора дали да плати допълнително една лира за превоз на малкото си куче (дакел). Всичко зависи от размера на животното: за малки кучета не трябва да се плаща допълнително. Въпреки това, как да се определи дали кучето е малко? Таксиметровият шофьор казва, че кучето е голямо и трябва да плати допълнително. Ана отива в полицейското управление, за да се изясни истината.
Епизоди и режисьори
[редактиране | редактиране на кода]Режисьор | Име | Име в оригинал |
---|---|---|
Алфредо Гуарини | „Конкурс: 4 актриси; 1 надежда“ | „Concorso: 4 Attrici; 1 Speranza“ |
Джани Франчолини | „Алида Вали“ | „Alida Valli“ |
Роберто Роселини | „Ингрид Бергман“ | „Ingrid Bergman“ |
Луиджи Дзампа | „Иза Миранда“ | „Isa Miranda“ |
Лукино Висконти | „Ана Маняни“ | „Anna Magnani“ |
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]Конкурс: 4 актриси; 1 надежда
[редактиране | редактиране на кода]Актьор | Роля |
---|---|
Анна Амендола | Анна |
Ема Даниели | Ема |
Кристина Дория | Кристина |
Кристина Фантони | Кристина |
Маделейне Фишер | Маделейне [1] |
Алида Вали
[редактиране | редактиране на кода]Актьор | Роля |
---|---|
Алида Вали | Алида [1] |
Ингрид Бергман
[редактиране | редактиране на кода]Актьор | Роля |
---|---|
Ингрид Бергман | Ингрид |
Ренцо Роселини | Ренцо |
Алба Сетачоли | Госпожа Ановаци [1] |
Иза Миранда
[редактиране | редактиране на кода]Актьор | Роля |
---|---|
Иза Миранда | Иза [1] |
Ана Маняни
[редактиране | редактиране на кода]Актьор | Роля |
---|---|
Ана Маняни | Ана [1] |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Ние жените“ в Internet Movie Database
- „Ние жените“ в Allmovie
- „Ние жените“ в Rotten Tomatoes
|
|