Катина Паксино
| Катина Паксино Κατίνα Παξινού | |
| гръцка актриса | |
.jpg) | |
| Родена | Екатерини Константопулу
17 декември 1900 г.
|
|---|---|
| Починала | 22 февруари 1973 г.
|
| Погребана | Първо атинско гробище, Гърция |
| Националност |  Гърция |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1928 - 1970 |
| Оскари | Най-добра поддържаща женска роля: 1943 „За кого бие камбаната“ |
| Златен глобус | Най-добра поддържаща актриса: 1943 „За кого бие камбаната“ |
| Семейство | |
| Съпруг | Йоанис Паксинос (1917 – 1923; развод) Алексис Минотис (1940 – 1981; смъртта и) |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | |
| Катина Паксино в Общомедия | |
Катина Паксино (на гръцки: Κατίνα Παξινού) е гръцка актриса. [1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Екатерини Константопулу е родена на 17 декември 1900 година в Пирея, Гърция. Тя е дъщеря на Василис Константопулос и Елени Маландрину. [2] Обучава се за оперна певица в „Conservatoire de Musique de Genève“ в Женева, а по-късно в Берлин и Виена. В нейната биография Афиша от 1942 г. тя споменава, че семейството и се отрича от нея, след като тя решава да търси постоянна сценична кариера.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Паксину дебютира в Общинския театър на Пирея през 1920 г. в оперната версия на „Сестрата Беатрис“ на Морис Метерлинк, с партитура на Димитри Митропулос. За първи път тя се появява в пиеса през 1928 г., като член на трупата на Марика Котопули, в атинска постановка на „Голата жена“ на Анри Батайл. През 1932 г. Паксину е сред актьорите, които откриват възстановения Национален театър на Гърция, където работи до 1940 г. По време на престоя си в Народния театър тя се отличава на гръцка сцена с участието си в големи пиеси, като „Електра“ на Софокъл, „Призраците“ на Хенрик Ибсен и „Хамлет“ на Уилям Шекспир, които също са изпълнявани в Лондон, Франкфурт на Майн и Берлин. Когато започва Втората световна война, Паксину изпълнява концерти в Лондон. Неспособна да се върне в Гърция, тя емигрира през май 1941 г. в Съединени американски щати, където по-рано се появява през 1931 г., изпълнявайки Клитемнестра в съвременна гръцка версия на „Електра“. Избрана е за ролята на Пилар във филма „За кого бие камбаната“ (1943), за който печели Оскар за най-добра поддържаща женска роля и Златен глобус за най-добра поддържаща актриса. Тя заснема и един британски филм „Чичо Сайлъс“ (1947), в който участва Джийн Симънс в главната женска роля и работи в Италия за 20th Century Fox, като играе майката на персонажа на Тайрън Пауър в „Принцът на лисиците“ (1949) реежисиран от Хенри Кинг. След този филм Паксину работи още веднъж за холивудско студио, като отново играе циганка в религиозния епос „Чудото“ (1959). През 1950 г. Паксину възобновява сценичната си кариера в родната си Гърция в Кралския театър в Атина с Алексис Минотис, неин главен режисьор и съпруг от 1940 година. Тя става натурализиран гражданин на САЩ през 1951 г. След това се фокусира върху сценичната си кариера и се появява в редица европейски филми, включително „Роко и неговите братя“ (1960) на Лукино Висконти.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Катина Паксино умира след дълга битка с рака в Атина на 22 февруари 1973 г. на възраст 72 години. [3] Тленните й останки са погребани на Първото гробище в Атина.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1943 | За кого бие камбаната | For Whom the Bell Tolls | Пилар | Сам Ууд |
| 1955 | Мистър Аркадин | Mr. Arkadin | Софи Радзвеиц Мартинес | Орсън Уелс |
| 1960 | Роко и неговите братя | Rocco e i suoi fratelli | Розария Паронди | Лукино Висконти |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.imdb.com
- ↑ Chrysothemis Stamatopoulou-Vasilakou (ed.), 1917–1997: 80 Chronia S.E.H. [80 Years of the Greek Actors Union], Athens: Sbilias, 1999, p. 28.
- ↑ KATINA PAXINOU, WON OSCAR IN '43 // The New York Times, February 23, 1973. Посетен на 5 February 2020.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||
|
