Антъни Куин

Антъни Куин Anthony Quinn
американски актьор, писател, художник и продуцент
Райън О'Нийл (1968)
Роден	Антонио Родолфо Куин 21 април 1915 г. Чиуауа, Чиуауа, Мексико
Починал	3 юни 2001 г. Бостън, Масачузетс, САЩ
Националност	САЩ
Работил	актьор
Актьорска кариера
Активност	1936–2001
Оскари	Най-добър поддържащ актьор: 1952 – „Вива, Сапата!“ 1956 – „Жажда за живот“
Награди Еми	номинация (1988)
Златен глобус	носител (1987), номинация (1957, 1963, 1965, 1970, 1997)
БАФТА	номинация (1963, 1966)
Семейство
Съпруга	1) Катрин Демил (1937–1965) (3 дъщери и двама сина) 2) Йоланда Адолори (1966–1997) (трима сина) 3) Кати Бенвин (1997–2001) (една дъщеря и един син); 4) Фридел Дънбар (двама сина) – без брак
Деца	12
Подпис
Уебсайт	www.anthonyquinn.com Страница в IMDb
Антъни Куин в Общомедия

Антъни Куин (на английски: Anthony Quinn) е американски актьор от мексикански произход, а също така продуцент, писател и художник. Участва в множество филми, постигнали комерсиален успех и признание от критиците, сред които „Пътят“ (La Strada), „Зорба гъркът“ (Zorba the Greek), „Лорънс Арабски“ (Lawrence of Arabia) и „Лъвът на пустинята“ (Lion of the Desert). Има две награди „Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля“ за ролите си във „Вива, Сапата!“ (Viva Zapata!) и „Жажда за живот“ (Lust for Life). Има общо 12 деца от 4 различни жени, като между първото и последното му дете разликата е почти 60 години.

Биография

Антъни Рудолф Оахака Куин е роден на 21 април 1915 г. в Чиуауа, Мексико по времето на Мексиканската революция. Баща Франсиско Куин му е от емигрант от Ирландия, напуснал родината си, за да се сражава на страната на революционера Панчо Виля. По-късно семейството се мести в Лос Анджелис. В автобиографията си „Първородният грях: Самопортрет на Антъни Куин“ (The Original Sin: A Self-portrait by Anthony Quinn) актьорът отрича да е син на „ирландски авантюрист“ и твърди, че това е приказка, съчинена от холивудските публицисти.

В младежките си години Куин се боксира професионално за пари; по-късно изучава изкуство и архитектура при Франк Лойд Райт. Интересът му към изобразителното изкуство се запазва през годините, като той продължава да се занимава с рисуване, както и с колекционерство на модерно изкуство.

Кариера

Антъни Куин поставя началото на актьорската си кариера през 1936 г., когато участва в пиесата „Чисти легла“ заедно с кинозвездата Мей Уест, и във филма Parole. След тази изява режисьорите и продуцентите от Холивуд забелязват младия актьор. Режисьорът Сесил Демил дава обява във вестника, че търси индианци за филма „Човекът от равнината“. Ролята е малка, но на снимачната площадка Антъни Куин се запозава с дъщерята на Демил - Катрин, и се жени за нея през 1937 г. До 1947 г. Куин изиграва второстепенни роли (обикновено на злодеи от етнически произход - индианци, хавайски вождове, филипински революционери, китайски наемници и арабски шейхове) в над 50 филма. Той се връща на Бродуей, където играе Стенли Ковалски в пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“.

Куин в ролята на Еуфемио Запата с Марлон Брандо в ролята на Емилиано Сапата във „Вива, Сапата!“ (1952)

В началото на 50-те години Куин отново се връща в Холивуд. Големият му пробив идва през 1952 г. с участието му във филма на Елия Казан „Вива, Сапата!“ (Viva Zapata!), където играе редом с Марлон Брандо. Куин получава „Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля“ за ролята си на брата на Сапата, с което става първият американец от мексикански произход - носител на наградата. В следващите години участва в няколко италиански филма, като ролята му в „Пътят“ (La Strada) на Федерико Фелини през 1954 г., където си партнира с Джулиета Мазина, се счита за едно от най-добрите му изпълнения.

През 1956 г. Антъни Куин печели втори „Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля“ за въплъщението си в образа на художника Пол Гоген в биографичния филм на Винсенте Минели „Жажда за живот“ (Lust for Life). Същата година се снима в „Парижката Света Богородица" с Джина Лолобриджида. Филмът, който му донася първата номинация за „Оскар за най-добра мъжка роля“, е Wild Is the Wind от 1957 г. на режисьора Джордж Кюкор и с участието на Ана Маняни.

През 60-те години кариерата му в киното преживява възход с редица забележителни роли във филмите „Оръдията на Навароне“ (The Guns of Navarone, 1961 г.), „Лорънс Арабски“ (Lawrence of Arabia, 1962 г.) и „Реквием за един боксьор“ (Requiem for a Heavyweight, 1962 г.) с реж. Ралф Нелсън. Големият успех на „Зорба гъркът“ (Zorba the Greek) на Михалис Какоянис през 1964 г. му носи втора номинация за „Оскар за най-добра мъжка роля“. През 1969 г. отново си партнира с Ана Маняни в „Тайната на Санта Виктория“ (The Secret of Santa Vittoria), като и двамата са номинирани за „Златен глобус“ за ролите си във филма.

В началото на 70-те години участва и в телевизионния сериал The Man and the City. През 1983 г. отново се въплъщава в образа на Зорба Гърка за 362 представления на Бродуей, в музикалната адаптация на филма – „Зорба“. Продължава да работи и през 90-те години, с участия във филми за киното и телевизията.

Личен живот

Антъни Куин с Йоланда Адолори в Кан

Личният живот на Антъни Куин е разнообразен и страстен, подобно на героите в неговите филми. Първата му съпруга е актрисата Катрин Демил, осиновена дъщеря на режисьора Сесил Демил, за която се жени през 1937 г. и от която има пет деца: Кристофър (1939 – 1941), Кристина (род. 1 декември 1941 г.), Каталина (род. 21 ноември 1942 г.), Дънкан (род. 4 август 1945 г.) и Валентина (род. 26 декември 1952 г.). Двойката се развежда през 1965 г. заради връзка на актьора с художничката на костюми Йоланда Адолори. Куин се жени за Адолори през 1966 г. и има три деца от нея – Франческо Куин (1963 – 2011), Дани (род. 16 април 1964 г.) и Лоренцо Куин (род. 7 май 1966 г.).

През 1997 г. се развежда за втори път и се жени за секретарката си Катрин Бенвин, от която вече има две деца – Антония Патрисиа Роуз Куин (род. 23 юли 1993 г.) и Райът Никълъс Куин (род. 5 юли 1996 г.). Куин и Бенвин остават женени до смъртта на актьора през 2001 г.

Актьорът има две деца и от Фридел Дънбар – Шон Куин (род. 7 февруари 1973 г.) и Алекзандър Антъни Куин (род. 30 декември 1976 г.).

Избрана филмография

година	филм	оригинално заглавие	роля	режисьор
1939	Юниън Пасифик	Union Pacific	Джак Кордри	Сесил Демил
1942	Черният лебед	The Black Swan	Уогън	Хенри Кинг
1943	Инцидентът в Окс-Боу	The Ox-Bow Incident	Хуан Мартинес / Франсиско Морез, мексиканецът	Уилям Уелман
1952	Вива, Сапата!	Viva Zapata!	Еуфемио Сапата	Елия Казан
1952	Светът е в ръцете му	The World in His Arms	„Португалецът“	Раул Уолш
1953	Семиноли	Seminole	Оцеола	Бъд Бетикър
1954	Пътят	La Strada	Дзампано	Федерико Фелини
1959	Уарлок	Warlock	Том Морган	Едуард Дмитрик
1959	Последният влак от Гън Хил	Last Train from Gun Hill	Крейг Белдън	Джон Стърджис
1960	Лудетината в розово трико	Heller in Pink Tights	Томас (Том) Хейли	Джордж Кюкор
1962	Лорънс Арабски	Lawrence of Arabia	Ауда ибу Тайи	Дейвид Лийн
1964	Зорба гъркът	Alexis Zorbas / Αλέξης Ζορμπάς	Алексис Зорба	Михалис Какоянис
1967	Двадесет и петият час	La Vingt-Cinquième Heure	Йохан Мориц	Анри Верньой
1970	Последният воин	Flap	Flapping Eagle	Карол Рийд
1976	Наследството на Ферамонти	L'eredità Ferramonti	Грегорио Ферамонти	Мауро Болонини
1977	Исус от Назарет	Jesus of Nazareth	Йосиф Каяфа	Франко Дзефирели
1993	Последният екшън герой	Last Action Hero	Тони Вивалди	Джон Мактиърнън

Външни препратки

• Антъни Куин в Internet Movie Database
• Антъни Куин в

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anthony Quinn в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​