Грегъри Пек
| Грегъри Пек Gregory Peck | |
| американски актьор | |
 Грегъри Пек (1948) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Лос Анджелис, Калифорния, САЩ |
| Погребан | Лос Анджелис, САЩ |
| Религия | католицизъм |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Калифорнийски университет – Бъркли |
| Работил | актьор |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1944-1999 |
| Оскари | Най-добър актьор: „Да убиеш присмехулник“ (1962) |
| Златен глобус | Най-добър актьор: „Годинак“ (1947); „Да убиеш присмехулник“ (1963); за цялостна кариера: (1969); Най-добър поддържащ актьор в ТВ сериал: „Моби Дик“ (1999) |
| Семейство | |
| Съпруга | Грета Куконен (1942-1955; развод) Вероник Пасани (1955-2003; смъртта му) |
| Деца | 5 |
| Уебсайт | Gregory Peck Online |
| Грегъри Пек в Общомедия | |
Грегъри Пек (на английски: Gregory Peck) е американски актьор, носител на „Сезар“ две награди „Оскар“ и шест награди „Златен глобус“, номиниран е за „Еми“ и две награди на БАФТА.[1] От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата.[2] През 1999 година Американският филмов институт включва Пек под Номер-12 в класацията на най-големите мъжки звезди на класическото Холивудско кино[3].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Елдред Грегъри Пек е роден на 5 април 1916 година в Ла Хоя, Сан Диего, щат Калифорния, в семейството на аптекар. Майката изоставя семейството, когато Пек е само на три години. С неговото отглеждане и възпитание се заема баба му, Кейт Ейърс. Пек учи във военната академия „Сейнт Джон“ в Лос Анджелис и в Калифорнийски университет, Бъркли.
За учението си Пек плаща сам, работейки като шофьор на камион за петролна компания. В университета Пек с особено желание изучава литература и актьорско майсторство, участва в представленията на университетския театър. През 1939 година получава степен бакалавър, но решава да поеме по актьорската пътека и заминава за Ню Йорк. Бродуей обаче е негостоприемен и Пек е принуден да работи като билетопродавач в мюзик-хол „Радио сити“. По късно става гид в теле-студиото на NBC и дори за кратко време – манекен.
През 1944 година Пек получава предложение за главна роля във филма „Дни на слава“. През 1945 – във втори филм, „Ключовете от царството“, в който играе ролята на свещеник. Филмът му носи първа номинация за академична награда Оскар.
За половин век в киноиндустрията Пек се снима в над петдесет филма. Няколко пъти е номиниран за Оскар, но само веднъж печели заветната статуетка – за филма „Да убиеш присмехулник“ (Най-добър актьор за 1962 г.), в който играе ролята на адвоката Атикус Финч. Филмът излиза по екраните през 1962 година, когато САЩ стават арена за граждански права на негрите и така става не само кино-, но и обществено-политическо събитие.
Станал вече звезда от световна величина, Пек продължава от време на време да играе роли в неголемия театър в родния си град – „Плейхауз“, който основава заедно с Мел Ферер през 1947 година. Преди края на живота си той вцепенява цяла Америка с моноспектакъла „Разговори с Грегъри Пек“, където разказва за себе си и отговаря на въпроси на зрителите.
Умира в дома си в Лос Анджелис на 12 юни 2003 година (на 87-годишна възраст) от кардио-респираторна недостатъчност и бронхопневмония.
Интересни факти
[редактиране | редактиране на кода]- Филмът „Дни на слава“, където Пек играе руски партизанин, е обявен от маккартистите за „комунистическа пропаганда“, а в СССР излиза слух, че Пек по произход е руснак.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1945 | Омагьосаният | Spellbound | Джон Балантайн / д-р Едуардс | Алфред Хичкок |
| 1947 | Джентълменско споразумение | Gentleman's Agreement | Филип Грийн | Елия Казан |
| 1948 | Жълто небе | Yellow Sky | Джеймс (Стреч) Доусън | Уилям Уелман |
| 1950 | Стрелецът | The Gunfighter | Джими Ринго | Хенри Кинг |
| 1952 | Светът е в ръцете му | The World in His Arms | Капитан Джонатан Кларк | Раул Уолш |
| 1952 | Снеговете на Килиманджаро | The Snows of Kilimanjaro | Хари Стрийт | Хенри Кинг |
| 1953 | Римска ваканция | Roman Holiday | Джо Брадли, журналист | Уилям Уайлър |
| 1954 | Банкнота от един милион лири | The Million Pound Note | Хенри Адамс | Роналд Ним |
| 1958 | Бравадос | The Bravados | Джим Дъглас | Хенри Кинг |
| 1958 | Голямата страна | The Big Country | Джеймс Маккей | Уилям Уайлър |
| 1959 | На брега | On the Beach | Капитан Дуайт Тауърс | Стенли Крамър |
| 1962 | Как беше завладян Запада | How the West Was Won | Клив Ван Вален | Хатауей, Форд, Маршал |
| 1962 | Да убиеш присмехулник | To Kill a Mockingbird | Атикус Финч | Робърт Мълиган |
| 1965 | Мираж | Mirage | Дейвид Стилуел | Едуард Дмитрик |
| 1966 | Арабеска | Arabesque | Проф. Дейвид Полък | Стенли Донън |
| 1969 | Златото на Маккена | Mackenna's Gold | Маршал Сам Макена | Джей Лий Томпсън |
| 1976 | Поличбата | The Omen | Робърт Торн | Ричард Донър |
| 1978 | Момчетата от Бразилия | The Boys from Brazil | Доктор Йозеф Менгеле | Франклин Шафнър |
| 1991 | Нос Страх | Cape Fear | Лий Хилър | Мартин Скорсезе |
| 1991 | Парите на другите | Other People's Money | Андрю Йоргенсон | Норман Джуисън |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gregory Peck Awards // IMDb. Посетен на 2 август 2015. (на английски)
- ↑ Gregory Peck | Hollywood Walk of Fame // walkoffame.com. Посетен на 2 август 2015. (на английски)
- ↑ AFI's 100 Years ... 100 Stars // American Film Institute, 16 юни 1999. Архивиран от оригинала на 13 януари 2013. Посетен на 20 февруари 2012.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Michael Freedland: Gregory Peck. A Biography. New York 1980
- Gary Fishgall: Gregory Peck. A Biography. New York 2002
- Lynn Haney: Gregory Peck. A Charmed Life. New York 2004
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Грегъри Пек в
Internet Movie Database - Грегъри Пек в
- Грегъри Пек в Internet Broadway Database
| |||||||||||||||||
| ||||||||||||||
| ||||||||
|
