На брега
| На брега | |
| On the Beach | |
 | |
| Режисьори | Стенли Крамър |
|---|---|
| Продуценти | Стенли Крамър |
| Сценаристи | Джон Пакстън |
| Базиран на | от Невил Шут |
| В ролите | Грегъри Пек Ава Гарднър Фред Астер Антъни Пъркинс |
| Музика | Ернест Голд |
| Оператор | Джузепе Ротуно |
| Монтаж | Фредерик Кнудтсон |
| Разпространител | Стенли Крамър Продакшънс |
| Жанр | драма фантастика |
| Премиера | 17 декември 1959 (САЩ) |
| Времетраене | 134 минути |
| Страна |  САЩ |
| Език | английски |
| Цветност | черно-бял |
| Бюджет | 2,9 млн. щ.д. |
| Приходи | 11 млн. щ.д.[1] |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| На брега в Общомедия | |
„На брега“ (на английски: On the Beach) е постапокалиптичен фантастичен филм от САЩ, по едноименния роман на Невил Шут. Режисьор е Стенли Крамър. Участват Грегъри Пек, Ава Гарднър, Фред Астер и Антъни Пъркинс. Премиерата на филма е в края на 1959 г. (книгата излиза през 1957 г.) и се осъществява едновременно във всички световни столици, включително и Москва (тогава - столица на СССР). Темата е рискът от унищожение на човечеството в резултат от ядрена война и неминуемите поражения от евентуална такава. Сюжетът проследява последиците от хипотетичен конфликт, засягащ пряко Северното полукълбо, но с гибелен ефект и над Южното. Действието се фокусира най-вече върху трагедията на последните (накрая също умиращи, както явно и всички останали на Земята) хора в Австралия, а филмът с оптимистичния лозунг „Все още има време, братя“, отнасящ се до зрителите и до евентуалното помиряване и разоръжаване на ядрените сили, което би било в противовес на реално разгарящата се по онова време надпревара във въоръжаването.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Действието се развива през 1964 година, в месеците, последвали края на Трета световна война, конфликт довел до опустошаването на Северното полукълбо от замърсената с атомни отлагания атмосфера и избил всичко живо там. Бавно въздушните течения понасят отлаганията на юг към единствените останали годни за живеене райони в Южното полукълбо.
В Австралия оцелелите засичат неразбираем морзов сигнал, идващ от Западното крайбрежие на Съединените щати. На последната американска атомна подводница, под командването на Австралийските кралски военноморски сили и с командир капитан Дуайт Тауърс (Грегъри Пек), е заповядано да отплава на север към САЩ, за да се опита да осъществи контакт с подателя на сигнала. Той тръгва, изоставяйки новата си приятелка (любовница), алкохоличката Мойра Дейвидсън (Ава Гарднър). С него отива и австралийският морски офицер Питър Холмс (Антъни Пъркинс), който от своя страна се разделя със съпругата си Мери (Дона Андерсън), с която имат бебе-дъщеричка. Поръчва и да убие детето и самата себе си, в случай че бедствието, което се очаква достигне съответния мащаб, а той още не се е прибрал. Австралийското правителство раздава на населението самоубийствени хапчета и инжекции, с които да си направят евтаназия и да си спестят агонията и страданията, причинявани от лъчевата болест. Мери реагира много емоционално на перспективата да постъпи така.
Според една от научните теории, радиационните нива в близост до Северния ледовит океан е възможно да са по ниски в сравнение с тези, измерени в средата на Северното полукълбо, т.е. радиацията може и да се разпръсне преди да достигне Южното полукълбо. Проверяването на тази теория е възложено на екипажа на подводницата паралелно с основната им мисия. След като плават до Пойнт Бароу, Аляска, те установяват, че е точно обратното.
Изводите им относно доловения сигнал също са потресаващи. Край град Сан Диего, Калифорния офицерът по комуникациите, екипиран с противорадиационен костюм и кислородна маска е изпратен на брега, за да проучи електроцентралата, откъдето идва. Източникът излиза една наклонена бутилка от Кока-Кола, която е превързана през гърлото с корда, завързана за отворения прозорец. Окенския бриз отваря и затваря прозореца, от което бутилката се мести и удря в околните метални флакони, като по този начин се превръща в предавател. Използвайки морзовия код, той изпраща съобщение, в което обяснява ситуацията, след което се връща на подводницата.
Пак в Австралия всички се опитват да се насладят на всички удоволствия преди да е настъпил краят. Ученият Джулиън Осбърн (Фред Астер) печели Гран При на Австралия, в което много от състезателите, нямайки какво да губят, загиват при различни инциденти. Осбърн се самоубива в затворения си гараж, задушавайки се от газовете, отработвани от запаления двигател на автомобила му. Други прибягват до смъртоносните хапчета. Подлудената Мери Холмс първо е упоена, а когато се свестява, то е само за да се отрови, заедно с мъжа си и бебето си.
Дуайт и Мойра се отправят на риболовно пътешествие за уикенда. Двамата се настаняват в курорт и прекарват една романтична нощ в стаята си под грохота на надигаща се буря. Завръщайки се в Мелбърн, Тауърс научава, че човек от екипажа е развил лъчева болест. Смъртоносната радиация е достигнала града. Той иска да остане с Мойра, но подводничарите настояват да отплуват към Америка и да умрат у дома си. Тауърс избира дълга пред любовта и те отплуват под погледа на жената, докато улиците на Мелбърн опустяват.
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]| Актьор | Роля |
|---|---|
| Грегъри Пек | капитан Дуайт Тауърс |
| Ава Гарднър | Мойра Дейвидсън |
| Фред Астер | Джулиън Осбърн |
| Антъни Пъркинс | лейтенант Питър Холмс |
| Дона Андерсън | Мери Холмс |
| Джон Тейт | адмирал Брайди |
| Харп МакГуайър | лейтенант Съндерстром |
| Лола Бруукс | лейтенант Хосгууд |
| Кен Уейни | лейтенант Бенсън |
| Гай Долман | лейтенант Фаръл |
| Ричард Мейкъл | Дейвис |
| Джон Мейлън | Ралф Суейн |
| Джо МакКормък | Акерман |
| Лу Върнън | Бил Дейвидсън |
| Кевин Бренан | доктор Кинг |
| Кийт Идън | доктор Флетчър |
| Базил Булър-Мърфи | сър Дъглас Фроуд |
| Пади Моран | Стивънс |
| Грант Тейлър | Морган [2] |
Продукция
[редактиране | редактиране на кода]Снимките на филма протичат от средата на януари до края на март 1959 г. в Австралия. Сцените на брега са заснети на плажовете в Коуи на остров Филип. Една част от филма е снимана в Беруик, а друга във Франкстън, и двете - предградия на Мелбърн. Бюджетът на лентата е $ 2 900 000.
Римейк
[редактиране | редактиране на кода]Филмът има телевизионен римейк от 2000 година, с участието на Арманд Асанте. Филмът е копродукция на Австралия и САЩ.
Награди и номинации
[редактиране | редактиране на кода]- Награда БАФТА за Стенли Крамър от 1960 г.
- Награда Синя лента за най-добър чуждоезичен филм от 1961 г.
- Награда на „Националния борд на кинокритиците“ за един от десетте най-добри филма през 1959 г.
- Награда Златен глобус за най-добра музика на Ернест Голд от 1960 г.
- Номинация за Оскар за най-добра музика в драма или комедия за Ернест Голд от 1960 г.
- Номинация за Оскар за най-добър монтаж на Фредерик Кнудтсон от 1960 г.
- Номинация за Златен глобус за най-добра драма през 1960 г.
- Номинация за Златен глобус за най-добър режисьор на Стенли Крамър през 1960 г.
- Номинация за Златен глобус за най-добра второстепенна мъжка роля на Фред Астер през 1960 г.
- Номинация за Златен глобус за най-добър филм, насърчаващ световното разбирателство през 1960 г.
- Номинация за БАФТА за най-добра чуждестранна актриса на Ава Гарднър от 1960 г.
- Четвърто място за наградата Златен Лоуръл за най-добра драма през 1960 г.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.the-numbers.com // Посетен на 13 януари 2024 г.
- ↑ Пълен списък на актьори и роли - „На брега“ // Internet Movie Database. Посетен на 8 април 2019.
- ↑ Awards for On the Beach // IMDb. Посетен на 2015-2-21. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „На брега“ в
Internet Movie Database - „На брега“ в
Allmovie - „На брега“ в Rotten Tomatoes
- „На брега“ Архив на оригинала от 2019-04-17 в Wayback Machine. в Oz Movies
- „На брега“[неработеща препратка] в TCM Movie Database
- „На брега“ в FilmAffinity
- „На брега“[неработеща препратка] в Elonet
- „На брега“ в Filmweb
- „На брега“ в InterFilmes
- „На брега“ в Cinemagia
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата On the Beach (1959 film) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| ||||||||||||||