Анджей Вайда

Анджей Вайда
Andrzej Wajda
	Анджей Вайда Andrzej Wajda
полски театрален и кино режисьор
	Анджей Вайда (2012)
Роден	6 март 1926 г. Сувалки, Полша
Починал	9 октомври 2016 г. (90 г.) Варшава, Полша
Погребан	Краков, Полша
Учил в	Държавно висше филмово, телевизионно и театрално училище „Леон Шилер“
Режисура
Активност	1951 – 2016
Направление	Полска филмова школа
Значими филми	„Поколение“ (1955); „Канал“ (1957); „Пепел и диаманти“ (1958)
Оскари	Почетна награда (2000)
Награди на БАФТА	Почетна награда (1982); Най-добър чуждоезичен филм (1984, „Дантон“)
Семейство
Съпруга	Габриела Обремба; Зофия Жуховска; Беата Тишкевич; Кристина Захватович
Деца	Каролина Вайда
Подпис
Уебсайт	www.wajda.pl Страница в IMDb
	Анджей Вайда в Общомедия

Анджей Вѝтолд Вайда (на полски: Andrzej Witold Wajda) е полски филмов и театрален режисьор, сценарист и сценограф, един от водещите представители на Полската филмова школа от втората половина на 20 век. Той е носител на множество филмови награди, включително на Оскар (2000) и Златна мечка (2006) за цялостен принос към киното. ^[1]

Биография

Роден е в град Сувалки през 1926 г. През 1946 – 1949 следва в краковската Академия за изящни изкуства. През 1953 г. завършва Държавната висша филмова, телевизионна и театрална школа в Лодз. Дебютира през 1954 г. с филма Поколение. Става известен с Канал (1957) и Пепел и диамант (1958). Вайда екранизира класически за полската литература творби като Пепелища на Стефан Жеромски, Обетована земя на Владислав Реймонт, Сватба на Станислав Виспянски и Пан Тадеуш на Адам Мицкевич. Прави филми по произведения на Ярослав Ивашкевич – Брезова горичка, Госпожиците от Вилко и Тръстика. Остра критика към политическата действителност в ПНР представят Човекът от мрамор^[2] и Човекът от желязо^[3].

През 80-те години Вайда работи основно в чужбина – във Франция и Германия. В периода 1981 – 1989 е член на консултативния комитет на „Солидарност“^[4]. След отмяната на политическата цензура през 1989 г. получава възможността да реализира филми като Катин и Лех Валенса. Човекът на надеждата.

Вайда дебютира в театъра през 1959 г. От 1963 г. работи в Стари театр в Краков. Сред известните му постановки са Сватба на Виспянски (1963), Бесове по Достоевски (1971), Ноемврийска нощ на Виспянски (1974), Делото Дантон на Станислава Пшибишевска (1976). Наташа Филиповна по Идиот на Достоевски (1977), Вроцлавска импровизация на Тадеуш Ружевич (1997) Хамлет (1989) и Макбет (2004) на Шекспир^[3].

В период 1978 – 1983 е председател на Сдружението на полските филмови дейци. През 1994 г. основава Центъра за японско изкуство и техника „Манга“ в Краков. От 1977 г. е член на френската Академия за изящни изкуства.

Четири пъти е номиниран за Оскар за най-добър чуждоезиков филм (за: Обетована земя, Госпожиците от Вилко, Човекът от желязо и Катин). Получава почетната награда на Американската филмова академия през 2000 година^[5]. Носител на Златна палма от Фестивала в Кан (1981, за Човекът от желязо), Сезар (1983, за Дантон). За цялостното си творчество е удостоен с европейската награда „Феликс“ (1990), „Златен лъв“ от фестивала във Венеция (1998), „Златна мечка“ на Международния филмов фестивал в Берлин^[6].

Умира на 9 октомври 2016 г. във Варшава. ^[7]

Филмография

година	филм	оригинално заглавие	бележки
1950		Zły chłopiec
1951		Ceramika ilzecka
1953		W stronę słońca
1954	Поколение	Pokolenie
1955		Idę do słońca	документален
1957	Канал	Kanal
1958	Пепел и диаманти	Popiół i diament
1959	Летящата	Lotna
1960	Невинни чародеи	Niewinni czarodzieje
1961	Сибирската лейди Макбет	Powiatowa lady Makbet
1961	Самсон	Samson
1962	Любовта на 20 години	L'amour à vingt ans	с четирима ко-режисьор
1965	Пепелища	Popioły
1968	Всичко за продан	Wszystko na sprzedaż
1968		Przekładaniec
1968	Вратите на Рая	Bramy Raju
1969	Лов на мухи	Polowanie na muchy
1970	Брезова горичка	Brzezin
1970	Пейзажът след битката	Krajobraz po bitwie
1971	Пилат и другите	Pilatus und andere
1972	Сватба	Wesele
1974	Обетована земя	Ziemia obiecana	Номинация за Оскар
1976		Smuga cienia
1977	Човекът от мрамор	Człowiek z marmuru
1978	Без упойка	Bez znieczulenia
1979	Госпожиците от Вилко	Panny z Wilka	Номинация за Оскар
1980		Z biegiem lat, z biegiem dni	сериал
1980	Диригент	Dyrygent
1981	Човекът от желязо	Człowiek z żelaza	Награда Златна палма, Номинация за Оскар
1983	Дантон	Danton
1983	Една любов в Германия	Eine Liebe in Deutschland
1985		Kronika wypadków miłosnych
1988		Proust contre la déchéance
1990	Корчак	Korczak
1992		Pierścionek z orłem w koronie
1994		Nastasja
1995		Wielki Tydzień
1996		Panna Nikt
1998	Пан Тадеуш:Последният поход в Литва	Pan Tadeusz
1999		Bigda idzie	ТВ театър
2000		Wyrok na Franciszka Kłosa
2001		Noc czerwcowa	ТВ театър
2002		Przerwane milczenie
2002	Отмъщението	Zemsta
2005		Czlowiek z nadziei
2007	Катин	Katyń	Номинация за Оскар
2009	Тръстика	Tatarak
2013	Валенса – човек на надеждата	Wałęsa. Człowiek z nadziei
2016	Остатъчни образи	Powidoki

Източници

↑ Andrzej Wajda (1926 – 2016), IMDb.com.
↑ Янко Терзиев, „Гражданинът Вайда“, в-к „Капитал“, 10 март 2001 г.
↑ ^а ^б Andrzej Wajda, culture.pl, 2005/05/19 [посетен на 25 април 2016]
↑ Andrzej Wajda – biografia Архив на оригинала от 2016-04-09 в Wayback Machine., wajda.pl [посетен на 25 април 2016]
↑ Przemówienie Andrzeja Wajdy z uroczystości rozdania Oscarów w 2000 roku Архив на оригинала от 2016-04-14 в Wayback Machine., wajda.pl [посетен на 25 април 2016]
↑ Inne nagrody Архив на оригинала от 2015-11-08 в Wayback Machine., wajda.pl [посетен на 25 април 2016 г]
↑ AFP: Легендарния полски режисьор Анджей Вайда е починал на 90-годишна възраст, Информационна агенция „Фокус“, 10 октомври 2016 г.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Анджей Вайда
Анджей Вайда в Internet Movie Database
Анджей Вайда в
Геновева Димитрова, „Вайда и полската гордост“, рец. за „Валенса – човек на надеждата“, в. „Култура“, бр. 40 (2746), 29 ноември 2013 г.
Геновева Димитрова, „Анджей Вайда (1926 – 2016)“, в. „Култура“, бр. 33 (2870), 14 октомври 2016 г.

[1] Andrzej Wajda (1926 – 2016), IMDb.com.

[2] Янко Терзиев, „Гражданинът Вайда“, в-к „Капитал“, 10 март 2001 г.

[:0-3] а ^б Andrzej Wajda, culture.pl, 2005/05/19 [посетен на 25 април 2016]

[4] Andrzej Wajda – biografia Архив на оригинала от 2016-04-09 в Wayback Machine., wajda.pl [посетен на 25 април 2016]

[5] Przemówienie Andrzeja Wajdy z uroczystości rozdania Oscarów w 2000 roku Архив на оригинала от 2016-04-14 в Wayback Machine., wajda.pl [посетен на 25 април 2016]

[6] Inne nagrody Архив на оригинала от 2015-11-08 в Wayback Machine., wajda.pl [посетен на 25 април 2016 г]

[7] AFP: Легендарния полски режисьор Анджей Вайда е починал на 90-годишна възраст, Информационна агенция „Фокус“, 10 октомври 2016 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]