Направо към съдържанието

Станислав Виспянски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Станислав Виспянски
Stanisław Wyspiański
полски драматург, поет, художник
Портретна снимка на Станислав Виспянски
Роден
Починал
28 ноември 1907 г. (38 г.)
ПогребанКраков, Полша
Националност Полша
Учил вЯгелонски университет
Кариера в изкуството
Стилсимволизъм, сецесион
АкадемияАкадемия за изящни изкуства в Краков
Acadėmie Colarossi в Париж
УчителиЯн Матейко
Направлениеживопис
Повлиянполски романтизъм
Литература
Период1889 – 1907
Жанровепоезия, драматургия
ТечениеМлада Полша
ПовлиянВагнер, Метерлинк
Семейство
БащаФранчишек Виспянски
Подпис
Уебсайт
Станислав Виспянски в Общомедия

Станѝслав Матѐуш Игна̀ци Виспя̀нски (на полски: Stanisław Mateusz Ignacy Wyspiański) е полски драматург, поет, художник, график, архитект. Представител на епохата на Млада Полша.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Портрет на баща му.

Роден е на 15 януари 1869 г. в Краков в семейството на скулптора Франчишек Виспянски. Завършва гимназията „Св. Анна“, където получава задълбочени познания по антична култура и литература. Силно влияние върху бъдещия творец оказва атмосферата на родния му град – старата столица на Полша, съхранила спомените за националната традиция.

Следва в краковската Академия за изящни изкуства под ръководството на Ян Матейко и във Философския факултет на Ягелонския университет, където изучава история, история на изкуството и литературата. Още като студент работи при обновяването на Мариацката катедрала, участва в аматьорски театрални постановки, пише кратки лирически и драматургични творби.

През 1890 г. предприема пътуване през Австрия, Италия, Франция и Германия, а в периода 1891 – 1894 г. следва в частната художествена школа Acadėmie Colarossi в Париж. По време на пътуванията си се запознава с шедьоврите на готическата и романската сакрална архитектура, посещава театрални представления на класически и съвременни пиеси. У него се заражда концепцията за тотално произведение на изкуството, което подобно на катедралата да обединява в себе си опита на историята и съвременността.[1]

Проект на Виспянски за Акропол на хълма Вавел, 1904 – 1905 г.

Връща се в Краков през 1904 г. Проектира и частично осъществява реконструкцията на витражите в църквата на францисканците. Сътрудничи си с Градския театър в Краков, а от 1897 г. и със сп. „Жиче“, едно от най-важните модернистични издания. От 1902 г. преподава в Академията за изящни изкуства в Краков. През 1905 г. се кандидатира за директор на Градския театър, като планира обновяване на театралния репертоар, но позицията е дадена на Лудвиг Солски.

Боледува продължително, последните години от живота си прекарва във Венгжице, близо до Краков, където диктува творбите, над които работи. Умира на 28 ноември 1907 г. в Краков, а погребението му се превръща в национална манифестация. Погребан е в криптата на заслужилите поляци на Скалка.[2]

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Изобразителни и приложни изкуства

[редактиране | редактиране на кода]

Станислав Виспянски е сред основателите на Дружеството на полските творци „Изкуство“, създадено в Краков през 1897 г. От 1902 г. завежда катедрата по декоративна и църковна живопис в Академията за изящни изкуства. Активно се ангажира с опазването на паметниците на културата в родния си град. В периода 1898 – 1899 е художествен директор на модернистичното списание „Жиче“.

Творчеството на Виспянски е богато и разнообразно. Рисува портрети и пейзажи, най-често с пастел. В ранния си период е повлиян от импресионистите, по-късно се насочва към монументалната живопис, доближава се до символизма и експресионизма. Портретите му се отличават с ясен рисунък и засилен психологизъм. Характерни за Виспянски са детските портрети, изпълнени с лиризъм. В пейзажите си включва наблюдения върху природните явления, съчетани със символични препратки към универсалните закони на природата и човешката история.

  • „Растения през нощта“, 1898 – 1899 г.
    „Растения през нощта“, 1898 – 1899 г.
  • Портрет на Йозеф Мехофер, 1898 г.
    Портрет на Йозеф Мехофер, 1898 г.
  • „Момиче с ваза с цветя“, 1902 г.
    „Момиче с ваза с цветя“, 1902 г.
  • „Майчинство“, 1905 г.
    „Майчинство“, 1905 г.
  • Портрет на Йежи Жулавски
    Портрет на Йежи Жулавски
  • Автопортрет, 1907 г.
    Автопортрет, 1907 г.

Виспянски се занимава със стенопис, изработва мащабни витражи, сред които най-известен е проектът, изготвен за църквата на францисканците в Краков. Проектира мебели и театрални костюми, изявява се като сценограф и типограф.[3] Във връзка със стогодишнината от смъртта на твореца Националният музей във Варшава подготвя изложба, включваща негови платна, проекти за витражи, мебели, костюми, винетки, плакати, корици, скици на архитектурни детайл и др. С решение на полския сейм 2007 е обявена за година на Виспянски.[4]

  • „Бог Създател“, витраж в катедралата „Св. Франциск“ в Краков
    „Бог Създател“, витраж в катедралата „Св. Франциск“ в Краков
  • „Аполон“, витраж в Дома на лекарския съюз в Краков, 1904 г.
    „Аполон“, витраж в Дома на лекарския съюз в Краков, 1904 г.
  • Прозорци с витражи в Дома на лекарския съюз в Краков, 1904 г.
    Прозорци с витражи в Дома на лекарския съюз в Краков, 1904 г.
  • „Хенрик II Набожни“ в „Павилион Виспянски 2000“ в Краков
    „Хенрик II Набожни“ в „Павилион Виспянски 2000“ в Краков
  • „Кажимеж III Велики“ в „Павилион Виспянски 2000“ в Краков
    „Кажимеж III Велики“ в „Павилион Виспянски 2000“ в Краков

Литература и театър

[редактиране | редактиране на кода]

Като драматург Виспянски дебютира през 1898 г. с пиесата Варшавянка. В своето творчество е повлиян от античната традиция (Завръщането на Одисей, Ахил), шекспировия театър, драматургията на Вагнер и Метерлинк. Прави опит да преосмисли историята на Полша от легендарни времена (Легенда, Болеслав Смели, Скалка) до периода на ноемврийското въстание (Варшавянка, Лелевел, Ноемврийска нощ).[2]

  • „Тетида и Ахил“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
    „Тетида и Ахил“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
  • „Ахил, дърпан за косите от Атина Палада“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
    „Ахил, дърпан за косите от Атина Палада“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
  • „Хермес, отвеждащ душите на героите в Ада“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
    „Хермес, отвеждащ душите на героите в Ада“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
  • „Зевс и Тетида“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
    „Зевс и Тетида“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
  • „Аполон на Олимп“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897
    „Аполон на Олимп“, рисунка с молив към „Илиада“, ок. 1897

Най-важните произведения, които отразяват концепцията на Виспянски за ролята на изкуството и за полския национален характер, са драмите Сватба, Освобождение и Акрополис. Премиерата на първата от тях на 16 март 1901 г. се превръща в събитие в културния живот на Краков. Пиесата представя силно скептична оценка за състоянието на полското общество, като включва поредица от символични образи, препращащи към историята и културата на страната. Авторът сам подготвя сценографията, написва музиката за представлението и подготвя хореографията. Инсценизацията представлява пример за неговата концепция за театъра като синтетично изкуство. Произведението влиза в канона на полската литература, а редица реплики и символи от него се превръщат в устойчиви елементи от публичните дискусии. През 1973 г. големият полски режисьор Анджей Вайда екранизира творбата.

През 1902 г. Виспянски е поканен да подготви постановка на Задушница на Адам Мицкевич, която се счита за символичното начало на оригиналните творчески търсения на полския театър през ХХ в. В диалог с произведението на големия романтик, модернистичният драматург създава през следващата година своята пиеса Освобождение. Главния герой в нея е героят от Задушница, Конрад, а като централен проблем се очертава влиянието на изкуството върху обществото.

Акрополис (1904) е свързана с концепцията на Виспянски за превръщане на Вавел в монументална сцена за театрални представления. Действието на драмата по символичен начин представя не само полската история, но и развитието на европейската култура и цивилизация.[5]

Драми

[редактиране | редактиране на кода]
Титулна страница на Legion (1900)
Титулна страница на Wesele (1901)
  • Legenda 1897
  • Meleager 1899, постановка 1908
  • Protesilas i Laodamia 1899, постановка 1903
  • Warszawianka публикация и постановка 1898
  • Lelewel публикация и постановка 1899
  • Klątwa 1899, постановка 1909
  • Sędziowie 1900, постановка 1907
  • Wesele публикация и постановка 1901
  • Weimar 1829 fragmenty, 1904
  • Wyzwolenie wyd. i wyst. 1903
  • Legion 1900, постановка 1911
  • Bolesław Śmiały публикация и постановка 1903
  • Achilleis. Sceny dramatyczne публикация 1903, постановка 1925
  • Noc Listopadowa 1904, постановка 1908
  • Skałka 1907
  • Zygmunt August 1907 незавършена, публикация 1930, постановка 1932
  • Akropolis 1904, постановка 1926
  • Powrót Odysa 1907, постановка 1917

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ((pl)) Maria Prussak, Stanisław Wyspiański, Culture.pl, marzec 2006.
  2. ↑ а б ((pl)) Marek Adamiec, Stanisław Wyspiański, Wirtualna Biblioteka Literatury Polskiej.
  3. ↑ ((pl)) Биографична бележка за Станислав Виспянски на сайта на Народния музей във Варшава.
  4. ↑ ((pl)) Страница за Станислав Виспянски на сайта на Народния музей във Варшава.
  5. ↑ ((pl)) Maria Prussak, Stanisław Wyspiański – dramaturg, Culture.pl, marzec 2006.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Боян Биолчев, Станислав Виспянски – енциклопедист на неоромантизма, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2003
  • Сп. „Театър“, бр. 10 – 12 от 2001 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Полша“         Портал „Полша“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Станислав_Виспянски&oldid=11264117“.