Скачинци
| Скачинци Скачинци | |
| — село — | |
  Скачинци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Градско |
| Географска област | Клепа |
| Надм. височина | 652 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1420 |
| МПС код | VE |
| Скачинци в Общомедия | |
Скачинци или Скаченци (на македонска литературна норма: Скачинци) е село в централната част на Северна Македония, община Градско.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Клепа, на десния бряг на река Вардар, на 20 километра южно от град Велес в южното подножие на връх Куен. Основната забележителност на селото е църквата „Свети Спас“.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Скачинци е българско село във Велешка кааза, нахия Клепа на Османската империя. Към 1863 година селото приема унията и става част от Българската униатска църква. Свещеник е поп Арсо.[1]
Селската църква „Света Троица“ е от 1870 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Скачанци (Scatchantzi) е посочено като село с 48 домакинства и 226 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Скаченци има 500 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Скачинци (Skatchintzi) има 520 българи екзархисти.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Скачанци (Skačanci) като българско християнско село.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Скачинци
Алекси Стоянов Андов (1879 – след 1943), български революционер- Ангел Мишев, български революицонер, служил в българската армия, комунистически партизанин, възобновил дейността на ВМРО през 1947 година, борец за Независима Македония, осъден на смърт в 1948 година.[7][8]
- Сута Бъчварова (1864 – ?), българска революционерка
- Починали в Скачинци
- Велко Апостолов Попадийски (1877 – 1908), български революционер
- Владимир Сланков (1889 – 1914), български революционер
- Илия Касев (1871 – 1914), български революционер
- Камен Лазаров (1871 – 1914), български революционер
- Павел Арсов, български духовник, свещеник в селото в периода 1874 – 1908 година[9]
- Юрдан Стаменов (Стоименов) Георгиев, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Галабер. Викторен, Двадесет и две години сред българите. Дневник. том първи (1862-1866). Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. София, 1998 // Galabert, Victorin. Vingt-deux années parmi les bulgares. Journal. Tome premier (1862-1866). Editions de l’université «Sv. Kliment Okhridski». Sofia, 1998, с. 390-383. Галабер посещава селото през септември 1866 г. заедно с епископ Рафаил Попов и ръководителя на лазаристите в Битоля, Льопевек.
- ↑ Парохија Градско - цркви и манастири // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180 – 181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Нешков, Темелко. Раздяла няма. Македония срещу македонизма, София 2014, с. 39, 46-52, 68-70, 76, 314.
- ↑ Гоцев, Димитър Г. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г., София, 1998, с. 38.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 47.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 222, л. 42; а.е. 318, л. 34
| |||||||||||
