Св. св. Козма и Дамян (Сандански)
| „Св. св. Козма и Дамян“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Сандански |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Санданско |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1861 година |
| Статут | действащ храм |
| „Св. св. Козма и Дамян“ в Общомедия | |
„Св. св. Безсребреници Козма и Дамян“ или „Свети Врач“ е българска възрожденска църква в град Сандански (до 1949 година Свети Врач), България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2][3]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е гробищен храм, разположен в западния край на Сандански.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е изграден в 1861 година,[2][3] за което свидетелства гръцки надпис над западната входна врата. Парцелът е дарен от светиврачкото семейство Поповски.[1] В църквата първоначално се пее на гръцки, а след създаването на Българската екзархия в 1871 година – на български.[1] В 1875 година в трема на храма е изградено специално помещение за училище[1][2] и в него е отворено първото светско училище в града.[4] В 1956 година църквата е ремонтирана и тремът е подновен.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение храмът е типичната за епохата трикорабна базилика с една апсида, с малки правоъгълни прозорци върху южната и източната стена.[2][3] Сградата има малък притвор, както и Г-образен дървен навес на юг и запад.[3]
Интериор
[редактиране | редактиране на кода]В интериора има богат триреден иконостас. Изписването е в края на XIX век от известни мелнишки зографи – Яков Николай, Лазар Аргиров, майстор Андон и други.[4] Стенописите са от 1900 година – дело на Андон Зограф, за което свидетелства надпис над южния вход под женската църква:[3]
| „ | Изобрази се настоѧщий божестенъ храмъ на славнитѣ и чудотворци безсребраници Косма и Дамиана въ л. с. 1900. презъ мес. апр. въ времето на бл. архиерейски наместник икономъ Ст. Гайгуровъ на урѣдний свещеникъ Андонъ черковенъ настоѧтель Ризо съ издивеше бо на сичките православни христи. въ с. Св. Врачъ. Рукаже Зуграфина Андонъ.[5] | “ |
Стенописът на светците покровители е на северната стена, като те са представени с дълги туники и наметки, а Козма има и далматика. Изображението е сходно с това в параклиса на съседния Роженски манастир – двамата лечители държат голяма отворена медицинска кутия с лекарствени шишета, а в другата си ръка – скалпели.[5]
- Икони от храма
-
„Света Екатерина“, XIX век -
„Свети Георги“, 1703 година -
„Свети Харалампий“, XIX век -
„Св. св. Козма и Дамян“ -
„Света Богородица“
- Царски икони, XIX век
-
„Свети Антоний“ -
„Свети Атанас“ -
„Свети Димитър“ -
„Свети Йоан Предтеча“ -
„Иисус Христос“ -
„Света Богородица“ -
„Света Троица“ -
„Свети Николай“ -
Дверите на проскомидията
- Стенописи на Андон Зограф, 1900 година
-
-
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д ХРАМ „СВ. СВ. КОЗМА И ДАМЯН“ ГР. САНДАНСКИ // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-11. Посетен на 11 ноември 2014.
- ↑ а б в г Архиерейско богослужение за храмовия празник на църквата „Св. св. Козма и Дамян“ в гр. Сандански // Българска патриаршия. Архивиран от оригинала на 2014-11-11. Посетен на 11 ноември 2014.
- ↑ а б в г д Гергова, Яна. Култът към светци безсребърници в България: образи, вярвания и ритуални практики. София, ИК „Гутенберг“, 2015. ISBN 978-619-176-046-6. с. 205.
- ↑ а б Стотици санданчани се стекоха на празничната литургия в най-стария сандански храм - „Св. св. Козма и Дамян“ // Българско национално радио. Радио Благоевград, 11 декември 2012. Архивиран от оригинала на 2014-11-11. Посетен на 11 ноември 2014.
- ↑ а б Гергова, Яна. Култът към светци безсребърници в България: образи, вярвания и ритуални практики. София, ИК „Гутенберг“, 2015. ISBN 978-619-176-046-6. с. 206.
