Стоян Гайгуров
| Стоян Гайгуров | |
| български просветен и църковен деец | |
 Сред българи в Мелник в 1900 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 14 октомври 1912 г. (стар стил)
Мелник, Османска империя |
Стоян Гайгуров е български учител и духовник, деец на Българското възраждане в Източна Македония, свещеноиконом.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1847 година в сярското градче Долна Джумая, тогава в Османската империя, днес Ираклия, Гърция. Учи в Долна Джумая и в Солун, след което учителства в Долни Порой. Заради българското си самосъзнание на 31 декември 1884 година е задържан и хвърлен в затвора, заедно с двама свещеници и тринадесет първенци от Сярско.[1] Става протосингел на мелнишкия митрополит и активно се включва в борбата за самостоятелност на българската църква. От 1892 година е председател на българската община и архиерейски наместник на Българската екзархия в Мелник. На 19 март 1895 година в града е открит български параклис „Св. св. Кирил и Методий“, където Гайгуров води първата служба.[2] През 1903 година по обвинение за връзки с ВМОРО е оъден на 15 години затвор. В затвора Еди куле в Солун прекарва две години и половина и се освобождава чрез голям откуп.[3]
Убит е край Мелник по време на Балканската война на 14 октомври 1912 година от отстъпващите турски войски.[4]
Гайгуров е баща на просветния деец Борис Гайгуров и на инженера Никола Гайгуров.[5]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Гайгурова, Красимира. Българско причастие, в: Отечество, 1979, № 21.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, София, 1970, стр. 159 – 160.
- ↑ Мелник – проучвания, архив на оригинала от 1 март 2012, https://web.archive.org/web/20120301031931/http://www.kaminata.net/topic-t20730.html, посетен на 3 януари 2012
- ↑ Тасев, Христо. Учителитев Македания и ВМОРО. – В: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, София, 1994, стр.131 – 132.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. Въ полуразрушения Мелникъ. (Пѫтни белѣжки отъ 1914 година) // Македонски прегледъ (2). София, 1924. с. 91 – 92.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 184 – 185.
