Свети Димитър (Владово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
| „Свети Димитър“ Άγιος Δημήτριος | |
 Местоположение в дем Воден | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Владово |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Воденска, Пелска и Мъгленска |
| Архиерейско наместничество | Воден |
| Тип на сградата | базилика |
| Изграждане | 1818 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
„Свети Великомъченик Димитър“ (на гръцки: Άγιος Δημήτριος) е православна църква във воденското село Владово (Агра), Гърция, част от Воденската, Пелска и Мъгленска епархия.[1]
Църквата е гробищен храм, разположен в североизточната част на селото. Изградена е в 1818 година.[1] В двора, североизточно от църквата има останки от скрита църква, използвана по-късно като костница от османско време.[1][2]
В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика с женска църква и притвор. Обновен е в 1949 година със запазване на оригиналния план на църквата.[2]
Царските икони и другите икони на иконостаса са от средата на XIX век, дело на местни зографи. В храма са събрани ценни икони от църквите в района, като най-старата е от 1609 година.[2] Три преносими икони са от XVII век, две от XVIII и 41 от XIX век.[3]
Трите най-стари икони – „Христос Вседържител“, „Света Неделя и Света Параскева“ и „Свети Атанасий“,[3] както и книгите са от разрушената църква „Свети Дионисий Олмпийски“, чиито руини са в местността Селище (Σελίστε). Този храм е основан около 1600 година и е изоставен в 1820 – 1830 година.[4] Трите икони са дело на местни майстори с ясно видимо западномакедонско влияние.[3] Двете икони от XVIII век са на Свети Георги и на Свети Димитър и имат силна народна украса.[3]
Църквата „Свети Димитър“ е обявена за исторически паметник на 23 февруари 1995 година.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 574. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ а б в г ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/581003/1330/6-1-1995 - ΦΕΚ 116/Β/23-2-1995 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-20. Посетен на 18 октомври 2014.
- ↑ а б в г 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 575. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58110/1332/5-1-1995 - ΦΕΚ 165/Β/10-3-1995 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-20. Посетен на 18 октомври 2014.
| ||||||||||||||||||||||||
