Свети Димитър (Виногради)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
| „Свети Димитър“ | |
 Местоположение в Сандански | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Виногради |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Санданско |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | край на XVIII – начало на XIX век |
| Състояние | действащ храм |
„Свети Димитър“ е българска възрожденска църква в светиврачкото село Виногради (Манджово), част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Храмът е гробищен, издигнат в северната част на селото в края на XVIII – началото на XIX век. В архитектурно отношение представлява каменна трикорабна базилика със слабо изразена апсида на изток и пристроен навес на запад. Входовете са два – от запад и от юг. Прозорците са в засводени правоъгълни ниши. В XX век храмът е обновен.[1]
Интериор
[редактиране | редактиране на кода]Трите кораба във вътрешността са разделени с две редици по три дървени стълба. Таваните са дъсчени, а на този над централния кораб е изписан „Христос Вседържител“ в медальон. Над колонадата има остатъци от стенописи с растителни мотиви.[1]
Иконостасът е частично резбован по венчилката и царските двери и е изписан. На цокълните табла са изрисувани вази с букети. Някои от царските икони са от XVIII век – „Свети Антоний“, „Света Параскева“, „Света Неделя“, „Свети Димитър“, „Света Богородица“, „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Архангел Михаил“. „Исус Христос“ от 1860 година е дело на Яков Николай, а „Свети Никола“ от 1862 година – на Лазар Аргиров. Владишкият трон е с украса от две лъвски фигури, а амвонът и проскинитарият са рисувани.[1]
В храма има ценни стари икони – „Христос Вседържител“ от XV век, „Света Богородица Ватопедска“,[1] от XVIII век, „Света Богородица Умиление“ от XVIII век, „Христос Вседържител на архиерейски трон“ от XVIII век, както и разпятие от дърво от 1891 г., стари свещници и евангелие от средата на XIX век.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 406.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 407.
