Сантяго Уондърърс
Сантяго Уондърърс | |||
Club de Deportes Santiago Wanderers | |||
Емблема на футболния клуб | |||
Прозвище | Пристанищните (Портеньос)[1] Деканът (Ел Декано) Зелените (Ел Верде) | ||
---|---|---|---|
Основан | 15 август 1892 | ||
Държава | Чили | ||
Стадион | Елиас Фигероа Брандер | ||
Капацитет | 23.000 | ||
Президент | Хорхе Лафренц Фелипе Уриарте | ||
Старши треньор | |||
Първенство | Примера | ||
2024 | 10-о | ||
Спонсор | Терминал Пасифико Сур | ||
Екипировка | Митре | ||
Уебсайт | santiagowanderers.cl | ||
Екипи и цветове | |||
| |||
Сантяго Уондърърс в Общомедия |
Клуб де Депортес „Сантяго Уондърърс“ (на испански: Club de Deportes Santiago Wanderers) е футболен клуб от Валпараисо в едноименния регион Валпараисо, Чили.
Създаден е на 15 август 1892 г. Въпреки че често е определян като най-старият отбор в страната,[2][3] той всъщност е най-старият професионален и най-старият все още съществуващ тим, защото преди него са създадени отбори като Валпараисо и Маккай и Съдърланд.[4][5] Играе в чилийската Примера Дивисион. Трикратен шампион и двукратен носител на купата.
История
[редактиране | редактиране на кода]Основаване и аматьорски години
[редактиране | редактиране на кода]Отборът е основан през 1892 г. от тридесетина местни футболни ентусиасти, предвождани от Гилберто Идалго, Франсиско Авария и Херман Санчес.[5] В чест на английските емигранти и търговци, представили футбола за първи път в страната във Валпараисо, те се спират на името Уондърърс (от английски – пътешественик, странник), а за да се изрази ясно националната принадлежност е добавено името на столицата Сантяго, защото в града вече съществува отбор, носещ названието Валпараисо Уондърърс.[5] Той е създаден от английски емигранти, а Идалго и съратниците му – всичките чилийци – държат на чилийската идентичност на отбора – той не само не трябва да се бърка с „отбора на гринготата“, но в първите години на създаването си един от малкото отбори с предимно чилийски футболисти, а за разлика от другите тимове всичките официални публикации на Сантяго Уондърърс са не на английски, а на испански език.[6][7] Трябва обаче да се отбележи, че няма официални документи, които да доказват датата на основаване, което дава основание на някои историци да твърдят, че Сантяго Уондърърс всъщност е създаден три или четири години по-късно,[6] но от друга страна е възможно тези документи да са били унищожени при земетресението през 1906 г., което разрушава офиса на отбора.
В първите десетилетия след създаването си Сантяго Уондърърс участва с успех в различни аматьорски първенства и турнири, печелейки титлата в Националната Футболна Асоциация (1897, 1900), Чалъндж Къп (1899), Лига де Валпараисо (1907, 1909, 1913, 1915, 1917, 1919, 1921, 1933, 1934, 1935) и Копа Спортинг (1907, 1913, 1915). През този период най-голямо е съперничеството на Уондърърс с несъществуващите вече Ла Крус, Валпараисо и ФК Бадминтон,[8] а през 1916 г. е изиграно първото пристанищно дерби срещу Евъртън. През 1937 г. Сантяго Уондърърс добива професионален статут и за първи път участва в професионалното първенство на Чили, организирано от Асосиасион де Футбол Професионал (АДП), но с плачевен резултат – загуби във всичките 12 мача, и следващия сезон се връща в Лига де Валпараисо.
Първи професионални успехи
[редактиране | редактиране на кода]През 1940 г. Сантяго Уондърърс, заедно с други отбори от Валпараисо и Виня дел Мар, съосновава Асосиасион Портеня де Футбол Професионал (АПФП), която започва да провежда паралелно професионално първенство, в което участва дори аржентинският Велес Сарсфийлд. Уондърърс печели титлата през 1941 и 1942 г. – първите му триумфи като отбор с професонален статут. През 1941 г. се изиграва приятелски мач между шампионите на двете професионални първенства, в който Сантяго Уондърърс побеждава Коло Коло с 4:3. По същото време – от средата на 1940 до края на 1941 г., вторият отбор на Уондърърс прави турне в северно Чили, Еквадор, Колумбия, Панама, Перу и Боливия, като от изиграните 86 срещи печели 70, а в шест завършва наравно.[9] През 1944 г. тимът се завръща в Примера Дивисион, като този път представянето е по-добро, завършвайки на девето място от 12 отбора, а през следващите два сезона – на пето и четвърто. През 1949 г. са постигнати първите големи успехи като член на АДП – две втори места в първенството и в Кампеонато де Апертура. В първата половина на 50-те години Уондърърс записва посредствени резултати с класирания предимно в дъното на таблицата. През 1956 г. отборът отново завършва на второ място в шампионата, а две години по-късно триумфира с титлата, след като завършва сезона с точка повече от Коло Коло. Години по-късно Чилийският футболен съюз признава тази титла като първата за тима в професионалния футбол, защото счита, че първенството на АПФП, макар и официално признато от съюза като паралелен шампионат, е различно от това на АДП, което е организирано за първи път през 1933 г. и в днешни дни продължава да бъде най-високото ниво на футбола в страната.[10][11] През 1959 г. е спечелено второто издание на турнира за Купата на Чили. Доброто представяне продължава и през следващите две години, когато Уондърърс завършва на второ място в първенството и турнира за купата, а през 1961 г. отново печели купата. Следващият голям успех идва през 1968 г., когато отборът печели втората си шампионска титла. При първото си участие за Копа Либертадорес година по-късно тимът играе четвъртфинал, а Алберто Фереро става голмайстор на турнира с осем гола.
Трудни години
[редактиране | редактиране на кода]В следващите години Уондърърс се намира в управленческа криза, която се отразява и на представянето на шампионата с класирания предимно в дъното на класирането, като единственият светъл лъч е достигането на финал за Купата на Чили през 1974 г. След като през 1970 г. отборът е на крачка от изпадане, завършвайки на две точки от последното място, през 1977 г. за първи път в историята си изпада във втора дивизия. Престоят там обаче е кратък и още следващия сезон тимът завършва на първо място и печели промоция. През 1980 г. Уондърърс отново изпада, а година по-късно записва най-слабото си класиране в професионалния футбол – 16-о място във втора дивизия. Въпреки 12-ото място през 1982 г., отборът печели промоция по служебен път, защото футболната федерация решава да увеличи броя на отборите в елита и дава допълнителните места на отборите с най-добре посетени домакински срещи.[12] През 1983 г. Уондърърс отново е спасен по административен път – въпреки че завършва сред изпадащите, тимът остава в първа дивизия, защото според промяна в правилата в разгара на сезона достигналите полуфинал за купата на страната (Уондърърс е един от тези четири отбора) не могат да изпаднат. Това обаче става факт година по-късно, а в Примера дивисион отборът се връща чак след като печели промоция през 1989 г. Той обача отново не може да се задържи в елита за дълго и след като веднъж успява да се спаси от изпадане, през 1991 г. завършва на последното място в класирането. Следващия сезон, в годината на стогодишния юбилей, дори съществува опасност да изпадне в Терсера Дивисион, но в крайна сметка под управлението на новия президент Рейналдо Санчес успява да се стабилизира както в спортно-технически, така и във финансов план. През 1995 г. Уондърърс печели титлата във втора дивизия и промоция. Следващата година за първи път в историята играч на клуба става голмайстор на Примера Дивисион – Марио Венер с 30 гола.[13] Представянето на отбора обаче продължава да бъде посредствено и през 1998 г. отново изпада, но веднага завършва на второ място и се връща в първа дивизия.
Завръщане към старата слава
[редактиране | редактиране на кода]През 2001 г. Уондърърс излиза начело във временното класиране за първи път от 1976 г., а в края на сезона печели третата си официално призната професионална шампионска титла. В турнира за Копа Либертадорес през следващата година тимът отпада в груповата фаза, след като една точка не достига да измести съименниците от Монтевидео Уондърърс от второто място, но дебютът за Копа Судамерикана е по-успешен, след достигнатия четвъртфинал. В средата на десетилетието Сантяго Уондърърс отново изпитва финансови затруднения, като в турнира Апертура през 2007 г. дори му са отнети три точки заради забавени заплати на играчите.[14] В края на годината отборът изпада във втора дивизия, но след второто място през 2009 г. се завръща в първа. В турнира Апертура през сезон 2014/2015 отборът записва 14 победи, едно равенство и две загуби, но остава на второ място след Универсидад де Чиле, който има една точка повече.
Футболисти
[редактиране | редактиране на кода]Настоящ състав
[редактиране | редактиране на кода]№ | Нац. | Играч | Роден | Последен отбор |
---|---|---|---|---|
Вратари | ||||
1 | Диего Фигероа | 21 февруари 1990 | Депортес Валдивия | |
12 | Маурисио Виана | 14 юни 1989 | Унион Килпуе | |
25 | Габриел Кастейон | 8 септември 1993 | Депортес Колчагуа | |
Хосе Лафренц | 19 октомври 1992 | Депортес Консепсион | ||
Защитници | ||||
2 | Марио Лопес Кинтана | 6 юли 1995 | юноша на отбора | |
4 | Маурисио Прието | 26 септември 1987 | Кубан Краснодар | |
14 | Франц Шулц | 20 юли 1991 | юноша на отбора | |
16 | Оскар Опасо | 18 октомври 1990 | юноша на отбора | |
19 | Есекиел Луна | 19 ноември 1986 | ЛДУ Кито | |
26 | Агустин Пара | 10 юни 1989 | юноша на отбора | |
29 | Хуан Сото | 2 юли 1994 | юноша на отбора | |
31 | Рейналдо Аумада | 30 май 1997 | юноша на отбора | |
Полузащитници | ||||
3 | Кевин Валенсуела | 30 юли 1993 | юноша на отбора | |
8 | Хорхе Орменьо | 14 юни 1977 | Универсидад Католика | |
10 | Хорхе Луна | 14 декември 1986 | Естудиантес де Ла Плата | |
18 | Гонсало Кандия | юноша на отбора | ||
20 | Хими Систерна | 5 април 1993 | юноша на отбора | |
21 | Марко Медел | 30 юни 1989 | Коло Коло | |
27 | Кевин Флорес | 1 януари 1995 | юноша на отбора | |
Андрес Роблес | 7 май 1994 | Атлетико Мадрид Б | ||
Нападатели | ||||
9 | Рони Фернандес | 30 януари 1991 | Депортес Консепсион | |
11 | Роберто Салдидас | 25 февруари 1993 | юноша на отбора | |
22 | Карлос Гонсалес Еспинола | 4 февруари 1993 | Магаянес | |
23 | Гастон Сейерино | 26 юни 1986 | Ливорно |
Известни бивши футболисти
[редактиране | редактиране на кода]Успехи
[редактиране | редактиране на кода]- Примера Дивисион:
- Шампион (3): 1958, 1968, 2001
- Вицешампион (4): 1949, 1956, 1960, 2014 А
- Примера Б:
- Шампион (2): 1978, 1995
- Вицешампион (2): 1999, 2009
- Копа Чиле:
- Носител (2): 1959, 1961
- Финалист (2): 1960, 1974
- Кампеонато де Апертура:
- Финалист (1): 1949
- Копа Апертура де ла Сегунда Дивисион:
- Финалист (1): 1986
- Асосиасион Портеньо де Футбол Професионал:
- Шампион (2): 1941, 1942
- Лига де Валпараисо:
- Шампион (10): 1907, 1909, 1913, 1915, 1917, 1919, 1921, 1933, 1934, 1935
Рекорди
[редактиране | редактиране на кода]- Най-голяма победа:
- в Примера Дивисион: 7:0 срещу Евъртън, 1949 г. и Универсидад Католика, 1954
- за Купата на Чили: 7:2 срещу Сан Луис де Кийота, 2014 г.
- в международни турнири: 4:1 срещу Хуан Аурич, 1969 г.
- Най-голяма загуба:
- в Примера Дивисион: 7:1 срещу Аудакс Италяно, 2007 г.
- в Сегунда Дивисион: 9:1 срещу Депортес Икике, 1992 г.
- в международни турнири: 5:1 срещу Депортиво Кали, 1969 г.
- Най-много поредни победи: 11, 2001 – 2002 и 2014 г.
- Най-много официални мачове: Хуан Оливарес и Хорхе Дубост – 286
- Най-много голове в Примера Дивисион: Хуан Алварес – 84
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ На испански думата porteño се използва за жителите на пристанищен град, най-вече тези на Буенос Айрес (Аржентина), но и на Валпараисо (Чили), Веракрус (Мексико) и провинция Пунтаренас (Коста Рика).
- ↑ www.conmebol.com
- ↑ Five sent off in bad-tempered Chilean 'clasico' // Архивиран от оригинала на 2015-05-18. Посетен на 2015-05-06.
- ↑ Уилям Едмъндсън: A History of the British Presence in Chile: From Bloody Mary to Charles Darwin and the Decline of British Influence, стр. 217
- ↑ а б в Historia de Santiago Wanderers – Fundación // Архивиран от оригинала на 2015-05-18. Посетен на 2015-05-14.
- ↑ а б Centenario historia total del fútbol chileno: 1895 – 1995
- ↑ “Wanderers, Biografía Anecdótica”: La necesidad de fundar un club y el origen del nombre
- ↑ „El Santiago Wanderers, decano de los clubs de football de Chile, cumple 32 años de vida“, списание Лос Спорт, 05.12.1924
- ↑ „¡Que girita!...“, списание Естадио, 17.07.1942
- ↑ "Las estrellas ausentes del escudo wanderino", в-к Ла Терсера, 26.08.2012 // Архивиран от оригинала на 2015-05-22. Посетен на 2015-05-20.
- ↑ "Las dos estrellas perdidas de Santiago Wanderers", в-к Ел Меркурио, 19.08.2012
- ↑ Chile 1982
- ↑ Chile – List of Topscorers
- ↑ Tribunal Patrimonial rechazó recursos de S. Wanderers y Rangers