Направо към съдържанието

Кобресал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кобресал
Клуб де Депортес Кобресал
ПрозвищеМиньорите (Минерос)
Легионерите (Лехионариос)
Бялооранжевите (Албинаранхас)
Безсмъртните (Инморталес)
Основан5 май 1979
ДържаваЧили
СтадионЕл Кобре
Капацитет20.752
Президент Себастиан Морено
Старши треньор Далсио Джованьоли
ПървенствоПримера Дивисион
202413-о
СпонсорPF
Геовита
ЕкипировкаЛото
Уебсайтcdcobresal.cl
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Кобресал в Общомедия

Кобресал (на испански: Cobresal), е чилийски професионален футболен отбор от миньорския град Ел Салвадор, регион Атакама. Създаден е на 5 май 1979 г. Играе в чилийската Примера Дивисион. Шампион на Чили в турнира Клаусура през сезон 2014/2015 и носител на Купата на Чили през 1987 г.

Също като Кобрелоа, друг миньорски тим от регион Атакама, името на Кобресал произлиза от „кобре“, испанската дума за мед. Кобресал е създаден като аматьорски отбор, но още в края на същата година подава молба за включване в професионалната втора дивизия. Първият мач в историята на клуба е през месец юни, когато Кобресал побеждава Инкабус де Диего де Алмагро с 3:2, а месец по-късно се състои и първата среща с професионален отбор - равенството 3:3 срещу Кокимбо Унидо. В началото на 1980 г. тимът е приет в първенството на втора дивизия, а в средата на годината е открит стадиона на отбора. Любопитен факт е, че със своите почти 21000 места[1] Естадио Ел Кобре има капацитет, три пъти по-голям от населението на града, което наброява около 7000 души (в миналото то е достигало 24000 души)[2].

През 1982 г. Кобресал е близо до изкачване в Примера Дивисион, завършвайки на шесто място, но в турнира за определяне на отборите, спечелващи промоция, остава на последно място. Все пак година по-късно тимът печели шампионата на втора дивизия и съответно директна промоция. През първия си сезон в елита Кобресал завършва на второ място в Зона Север и се класира за финалната плейофна група, където след три равенства остава на второ място след шампиона Универсидад Католика. През 1986 г. Кобресал за първи път участва в континентален турнир - Копа либертадорес, но без особен успех. През 1987 г. се представя по-добре, завършвайки на първо място в първата групова фаза пред отборите на Коло Коло, Гуарани и Сао Пауло, а във втората групова фаза остава на второ място с еднакъв брой точки, но по-лоша голова разлика от Америка де Кали и отпада. Същата година Кобресал печели Купата на Чили след победа с 2:0 на финала над Коло Коло. През 1988 г. тимът отново завършва на второ място в шампионата, на три точки от шампиона Кобрелоа, другият миньорски отбор от региона. Това са златните години на тима, в чиито редици личат имената на националите Иван Саморано, Рубен Мартинес, Серхио Салгадо (последните двама стават и голмайстори на първенството), както и известният като „Магическата минохвъргачка“ заради мощните си изпълнения на пряк свободен удар и умението да дава дълги пасове Франклин Лобос, който години по-късно е един от 33-мата затрупани (и впоследствие спасени) миньори при миньорската авария в Копиапо.[3] 90-те години на 20 век Кобресал прекарва предимно във втора дивизия. През новия век отборът успява отново да се установи за по-дълго време в Примера дивисион и се състезава в елита без прекъсване от 2002 г., но за сметка на това не постига значими успехи, редувайки по-слаби представяния с участия в плейофната фаза на първенството. Чак в турнира Клаусура на сезон 2014/2015 Кобресал успява да запише голям успех, ставайки шампион с две точки преднина пред Коло Коло.

Известни бивши футболисти

[редактиране | редактиране на кода]
Иван Саморано започва кариерата си в Кобрелоа през 1983 г.