Копа Чиле
| Копа Чиле |
|---|
| Създадена |
| 1958 |
| Държава |
 Чили
|
| Организатор |
| АНФП |
| Конфедерация |
| КОНМЕБОЛ |
| Отбори |
| 32 |
| Класиране за: |
| Суперкопа де Чиле (Носител) Копа Либертадорес (Носител) Копа Судамерикана (Финалист) |
| Настоящ шампион |
| Универсидад де Консепсион (2) |
| Най-много титли: |
| Коло Коло (10) |
| Уебсайт |
| anfp.cl/copachile Архив на оригинала от 2015-10-03 в Wayback Machine. |
| Настоящ сезон |
 2015
|
Копа Чиле, официално известен като Кампеонато Копа Чиле MTS (на испански: Copa Chile, Campeonato Copa Chile MTS), е турнирът по футбол за Купата на Чили, провеждан с известни прекъсвания от 1958 г., организиран от АНФП. Форматът на турнира е различен през годините и в него участват само професионалните отбори от Примера Дивисион и Примера Б (общо 32), но в някои издания са участвали и отбори от трета и четвърта дивизия, шампионите на регионалните аматьорски първенства и специално поканени аматьорски отбори или само отбори от Примера Дивисион. Носителят на трофея се класира за Копа Либертадорес и Суперкопа де Чиле, а финалистът - за Копа Судамерикана. В историята има общо 14 различни носители на Купата, като с най-много отличия е Коло Коло – 10.
История
[редактиране | редактиране на кода]За предшественик на Копа Чиле се счита Кампеонато де Апертура, провеждан между 1933 и 1950 г. През 1958 г. се състои първото издание на Копа Чиле, което е резултат от реформите в чилийския футбол преди Световното първенство в страната през 1962 г. В него участват 14-те отбора от Примера Дивисион, 10-те от Сегунда Дивисион и сборни отбори на осем града. Провежда се през ноември и декември, като мачовете се играят в средата на седмицата между последните кръгове от първенството, провеждани през уикендите. В началото на турнира няма голям зрителски интерес, а отборите използват предимно резервни играчи.[1] Първи носител на Купата на Чили става Коло Коло, който завършва наравно с Универсидад Католика във финалната среща, но печели трофея заради по-добрата си голова разлика в рамките на целия турнир – 27:9 срещу 21:8.
През 1960 г., Депортес Ла Серена става първият отбор, спечелил Купата на Чили, докато играе във втора дивизия, а след него това правят още Луис Крус Мартинес (1962 г.), Унион Сан Фелипе (2009 г.) и Мунисипал Икике (2010 г.). През 1961 г. турнирът носи името Копа Чиле Грийн Крос в памет на част от играчите на Грийн Крос, които загиват при самолетна катастрофа на връщане от мача реванш от първия кръг на надпреварата. Това е и първото издание на турнира, в което финалът се състои от два мача при разменено гостуване. Година по-късно втородивизионният Луис Крус Мартинес постига впечатляващ успех, печелейки Купата в първия професионален турнир, в който участва след добиването на професионален статут.
През 1977 г., Палестино става първият отбор, успял да защити спечелената в предишното издание купа. През 1979 г. има две нововъведения - за първи път турнирът носи името на спонсор (Поя Гол), а първите четири тима получават бонус точки, валидни за първенството - носителят на купата - две, а финалистът и полуфиналистите - по една. Това правило важи до 1983 г. включително и през 1990 г. През 1980, 1981 и 1982 г. в турнира за Купата има ново правило за точкуването в груповата фаза - отбор, отбелязал четири или повече гола в спечелен от него мач, получава една бонус точка, а за нулево равенство не се присъждат точки.[2]
През 1981 г. Коло Коло става първият отбор в историята на чилийския футбол, спечелил шампионата и купата в една година, а по-късно повтаря това постижение през 1989, 1990 и 1996 г.; Универсидад де Чиле е единственият друг отбор с дубъл (2000 г.). В изданието през 1986 г. също има новост - в него участват само отборите от първа дивизия (паралелно има турнир за купата за отборите от втора дивизия), които са разделени в две групи и докато победителите във всяка се класират за финала, останалите на последно място отбори изпадат във втора дивизия и не участват в сезон 1986 на Примера Дивисион, който започва две седмици след финала за купата. Между 1988 и 1990 г. Коло Коло печели историческите три поредни купи.
След няколкогодишно прекъсване в началото на 21 век, през 2008 г. турнирът за купата е възроден с формат, в който участват не само професионални отбори, но и такива от по-долните аматьорски дивизии. Носителят на купата получава квота за Копа Судамерикана. В това издание на турнира третодивизионният Депортес Овайе поднася голяма изненада, класирайки се на финал.
Носители[3]
[редактиране | редактиране на кода]По година
[редактиране | редактиране на кода]- Бележки
- 1- Коло Коло печели купата заради по-добрата си голова разлика в рамките на целия турнир.
- 2- Финалът се състои от групова фаза с четири отбора и мачове всеки срещу всеки.
- 3- Правилото за гол на чужд терен не важи, третият мач е на неутрален терен.
По брой титли
[редактиране | редактиране на кода]Голмайстори
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Едгардо Марин Мендес: Centenario historia total del fútbol chileno: 1895-1995, стр. 169
- ↑ Chile 1980
- ↑ Chile - List of Cup Winners and Runners Up