Кобрелоа
Кобрелоа | ||||
Клуб де Депортес Кобрелоа | ||||
Прозвище | Пустинните лисици (Сорос дел десиерто) Оранжевите (Наранхес) Миньорите (Минерос) | |||
---|---|---|---|---|
Основан | 7 януари 1977 | |||
Държава | Чили | |||
Стадион | Естадио Мунисипал де Калама | |||
Капацитет | 12.000 | |||
Президент | Аугусто Гонсалес Агире | |||
Старши треньор | Марко Антонио Фигероа | |||
Първенство | Примера Дивисион | |||
2014/2015 А | 18-о | |||
Спонсор | Фининг КАТ | |||
Екипировка | Лото | |||
Уебсайт | cobreloa.cl | |||
Екипи и цветове | ||||
| ||||
Кобрелоа в Общомедия |
Кобрелоа (на испански: Cobreloa), е чилийски професионален футболен отбор от Калама, регион Антофагаста. Създаден е на 7 януари 1977 г. Играе в чилийската Примера Дивисион. Кобрелоа е четвъртият най-успешен чилийски отбор със своите осем шампионски титли, а освен тях има и една Купа на Чили и два финала за Копа Либертадорес.
История
[редактиране | редактиране на кода]Името на отбора е комбинация от испанската дума за мед „кобре“ (до град Калама се намира най-голямата по добив на медна руда мина в света Чукикамата[1]) и името на най-дългата река в Чили Лоа (течаща през Калама).
Още през първия си сезон Кобрелоа завършва на четвърто място в Примера Б и заедно с третия Майеко Унидо и завършилите на 15-о и 16-о място в Примера Дивисион Сантяго Уондърърс и Сантяго Морнинг се класира за турнира, определящ кои два отбора, освен шампиона и вицешампиона на Примера Б, да се изкачат (или да запазят мястото си) в елита. С една победа и две равенства Кобрелоа печели промоция и оттогава не е изпадал в по-долна дивизия. Въпреки скорошното си основаване, тимът продължава с доброто си представяне – вицешампион в първия и втория си сезон в Примера Дивисион през 1978 и 1979, както и през 1981 г., шампион през 1980 и 1982 г. и два загубени финала за Копа Либертадорес през 1981 (срещу бразилския Фламенго след 1:2 в Рио де Жанейро, 1:0 в Сантяго де Чиле и 0:2 в допълнителния трети мач в Монтевидео) и 1982 (срещу уругвайския Пенярол – 0:0 в Монтевидео и 0:1 в Сантяго) г. Макар и вече по-нарядко, успехите продължават и след тези първи пет години на фурор в елита – шампиноски титли през 1985, 1988, 1992 г. и втори места през 1983 и 1993 г. Освен това при всяко свое участие в турнира за Копа Либертадорес, с изключение на 1983 г., тимът успява най-малкото да прескочи първата групова фаза. В началото на 21 век Кобрелоа успява да добави още три титли към колекцията си Апертура и Клаусура 2003 и Клаусура 2004), както и още три втори места. Освен това записва шест поредни (седем в рамките на осем години) участия за Копа Либертадорес, където веднъж стига до четвъртфинал и два пъти до осминафинал.
Дербита
[редактиране | редактиране на кода]Традиционни съперници на Кобрелоа са другият голям миньорски отбор Кобресал, Депортес Антофагаста и О′Хигинс, но за най-голямо дерби се считат мачовете срещу Коло Коло. Това дерби се счита за четвъртото най-интересно в Чили след Суперкласико (Коло Коло – Универсидад де Чиле), Класико университарио (Универсидад Католика – Универсидад де Чиле) и мачовете между Коло Коло и Универсидад Католика. Причините за това са няколко: в период от 15 години между 1979 и 1993 двата тима печелят общо 13 титли (5 за Кобрелоа и 8 за Коло Коло), като в шест от случаите на второ мясото е оставал съперникът; Кобрелоа е единственият чилийски отбор с позитивна статистика в двубоите срещу Коло Коло (към ноември 2014 г. 33 победи срещу 31 загуби в 92 мача за първенство, 41 победи срещу 40 загуби в 115 мача във всички турнири и приятелски срещи; в последните години Коло коло успява да навакса разликата); Коло Коло не успява да спечели мач в Калама в продължение на 23 години.
Футболисти
[редактиране | редактиране на кода]Настоящ състав
[редактиране | редактиране на кода]№ | Нац. | Играч | Роден | Последен отбор |
---|---|---|---|---|
Вратари | ||||
1 | Себастиан Контрерас | 1 януари 1988 | Рейнджърс де Талка | |
12 | Матиас Караско | юноша на отбора | ||
15 | Лусиано Палос | 29.11.1979 | Сан Луис де Кийота | |
32 | Алваро Гонсалес | юноша на отбора | ||
Защитници | ||||
3 | Мигел Сануеса | 30.08.1991 | юноша на отбора | |
4 | Родолфо Гонсалес | 28.02.1989 | Рейнджърс де Талка | |
5 | Рукардо Хулиан Мартинес | 18.02.1984 | Терсеро де Фебреро | |
6 | Мартин Сбрун | 27 януари 1985 | Сантамарина | |
13 | Диего Силва | 11.03.1983 | Унион Сан Фелипе | |
20 | Марко Идалго | 06.07.1990 | Депортес Темуко | |
25 | Матиас Гонсалес | юноша на отбора | ||
32 | Ерик Аумада | 14.02.1994 | юноша на отбора | |
Полузащитници | ||||
8 | Фернандо Корнехо | 26.12.1995 | юноша на отбора | |
11 | Густаво Кристалдо | 31.05.1989 | Клуб Насионал | |
14 | Хосе Перес | 22.07.1985 | Керетаро | |
21 | Кристиан Гайтан | 15 януари 1990 | Институто де Кордоба | |
22 | Патрисио Тронкосо | 10.06.1992 | юноша на отбора | |
26 | Фелипе Паласиос | 22.10.1993 | юноша на отбора | |
30 | Иван Ледесма | 19.07.1995 | юноша на отбора | |
Нападатели | ||||
9 | Мануел Виялобос | 03.10.1989 | Атенас де Сан Карлос | |
10 | Родриго Гатас | 02.12.1991 | Унион Ла Калера | |
16 | Алваро Лопес Охеда | 24.09.1992 | юноша на отбора | |
23 | Хосе Луис Хименес | 08.08.1983 | Универсидад де Консепсион | |
24 | Паоло Гомес | 12.08.1992 | юноша на отбора | |
28 | Игнасио Ерера | 30.10.1987 | Магаянес | |
31 | Себастиан Ромеро Фернандес | 25 януари 1996 | юноша на отбора | |
34 | Анхел Кофре | 11.07.1994 | юноша на отбора |
Известни бивши футболисти
[редактиране | редактиране на кода]- Адолфино Каниете
- Алексис Санчес
- Армандо Аларкон
- Ектор Пуебла
- Енцо Ескобар
- Естебан Паредес
- Жан Босежур
- Карлос Еспиноса
- Ладислао Мазуркевич
- Луис Фуентес
- Лукас Бариос
- Марио Осбен
- Марио Сото
- Марсело Тробиани
- Маурисио Арос
- Оскар Вирт
- Родриго Мелендес
- Фернандо Корнехо
- Хуан Карлос Летелиер
- Хуан Коварубиас
- Хулио Сесар Балдивиесо
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]- Примера Дивисион:
- Шампион (8): 1980, 1982, 1985, 1988, 1992, 2003 А, 2003 К, 2004 К
- Вицешампион (8): 1978, 1979, 1981, 1983, 1993, 2000, 2004 А, 2011 К
- Копа Чиле:
- Носител (1): 1986
- Финалист (3): 1991, 1993, 1995
- Копа Либертадорес:
- Финалист (2): 1981, 1982
Рекорди
[редактиране | редактиране на кода]- Най-голяма победа:
- за първенство: 9:0 срещу Рехионал Атакама, 1983 г.
- за купата: 10:0 срещу О′Хигинс, 1979 г.
- Най-голяма загуба:
- за първенство: 6:1 срещу Уачипато, 1998 г.; 5:0 срещу Кокимбо Унидо, 1995 г.
- Най-много мачове без загуба като домакин: 91 между 1979 и 1985 г., континентален рекорд и на пето място в света[2]
- Най-много мачове: Ектор Пуебла – 662
- Най-много голове: Хуан Коварубиас – 151
- Най-много минути без допуснат гол: Едуардо Фурниер – 1011