Правителство на Петко Каравелов 3
| Правителство на Петко Каравелов | ||||
 12-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | няма | |||
| Председател | Петко Каравелов | |||
| Сформиране | 12 август 1886 | |||
| Разпускане | 16 август 1886 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Коалиция | ЛП, ЛП (радослависти), КП и Народна партия | |||
| Министри | 6 | |||
| ~ мъже | 6 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| ||||
Третото правителство на Каравелов е дванадесето правителство на Княжество България, назначено с прокламация „Към българския народ“ от 12 август 1886 г.[1]
Второто временно правителство учредено три дни след детронирането на княз Александър I Батенберг с цел разрешаване политическата криза в страната управлява до 16 август 1886 г., след което е заменено от първото правителство на Васил Радославов.[2]
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]През август 1886 г. в София в отсъствието на детронаторите е образувано правителство начело с Петко Каравелов. Два дни по-късно, след като е предотвратена опасността от гражданска война, Стефан Стамболов изпраща телеграма до княз Батенберг, намиращ се по това време в Австро-Унгария, с която го кани отново да заеме престола. Част от войсковите единици, участвали в бунта, са разформировани, а офицерите – разжалвани или дадени на съд.[2]
Поради рзногласия при оценката на вътрешнополитическото положение между ръководителите на контрапреврата и правителството Каравелов подава оставка.[2]
Съставяне
[редактиране | редактиране на кода]Кабинетът, оглавен от Петко Каравелов, е образуван от представители на различни политически сили, обединени около идеята за предотвратяване на гражданска война и преодоляване на политическата криза.
Кабинет
[редактиране | редактиране на кода]Сформира се от следните 6 министри и един председател.[2]
В краткия си период на водене не са правени промени.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]- 9 август 1886 – образувано е правителство в резултат на споразумение с офицерите, извършили преврата. В замяна на отказа им от властта Каравелов обещава на тях и на дипломатическия представител на Русия да не допусне завръщане на изгонения от България княз.[3] Това го противопоставя на ръководителите на контрапреврата в Търново и Пловдив, Стефан Стамболов и Сава Муткуров.
- 12 август 1886 – след безуспешни преговори Каравелов подава оставка, като изтегля подчинените си войски от София и предотвратява въоръжен сблъсък между привържениците и противниците на Батенберг.[4]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Деветоавгустовски преврат
- Българска криза
- Правителство на митрополит Климент (1886)
- Правителство на Радославов (1886 – 1887)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 2. София, Български писател, 1990. Посетен на 18 април 2015.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДВ. Прокламация „Към българския народ“ от 12 август 1886 г. Обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 78 от 14 август 1886 г.
- ↑ а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 45 – 46.
- ↑ Радев 1990, с. 111 – 113.
- ↑ Радев 1990, с. 143 – 156, 191 – 192.
.svg){kind=small}