Побит камък (област Кюстендил)

Вижте пояснителната страница за други значения на Побит камък.

---

Побит камък
Побит камък 42.600363, 22.454923 Побит камък
Общи данни
Население	4 души (15 март 2024 г.) 1,06 души/km²
Землище	3,946 km²
Надм. височина	1405 m
Пощ. код	2554
Тел. код	-
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	56887
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Трекляно Радко Петрунов (БСП – Обединена левица; 2011)

Побит камък е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

Име

Името си селото носи от високия камък, забит в местността „Рамнище“, който служел като пътна маркировка.

Преименуване

Селото се е наричало Побиен камик до месец януари 1966 година, когато влиза в сила решение на Народното събрание за преименуване на селото в Побит камък.

География

Село Побит камък се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по източните склонове на Милевска планина. Разположено е между 1350 и 1500 метра надморска височина. Селото е пръснато от двете страни на река Метохийска. Почвите тук са кафяви горски.

Климат

Средната температура на въздуха през януари е -2 °C, а през юли 20 °C. Климатът е умереноконтинентален. Селото се намира в планинската климатична област. Средното количество на валежите през януари и през юли е равно на 150 мм. Градобитността е по-интензивна.

Флора и фауна

Районът на Побит камък спада към Евросибирската фаунистична подобласт. От дърветата преобладават букът, дъбът и елата. Има и много различни видове храстова растителност. Лисицата и сърната са типични представители от животните.

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Следите от рудодобив на множество места свидетелстват, че селището е възникнало като рударско.

Махала Царица

Царица е бивше село, присъединено към Побит камък през 1951 г.

Легенда

Съществува легенда-предание, че бившето село Царица носи името си от времето на Елена Драгаш – майка на Константин XI Палеолог (края на XV в.). Минавайки по тези места, царица Елена спряла със свитата си да си почине и оттогава мястото и селището носят името Царица.

Население

Царица
година	1881	1893	1900	1905	1910	1920	1926	1934	1946
население	112	78	102	106	104	47	57	72	51
Източници: Национален статистически институт

Последствия от Ньойския договор

След подписването на Ньойския мирен договор през 1919 година, част от махалите на селото остават в Югославия. Днес те са част от село Божица.

Население

Побит камък
година	1881	1893	1900	1905	1910	1920	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011
население	152	124	145	130	149	134	143	215	160	109	50	16	14	13	6	2
Източници: Национален статистически институт

Религии

Село Побит камък принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Инфраструктура

Пътят за Побит камък е черен, отклоняващ се преди Долно Кобиле от пътя Трекляно – Средорек – Уши. Пътищата в селото също са черни. Има ток и вода.

Администрация

Селото е разпръснат тип, образувано от 6 махали: Клинчарска, Матеинска, Филиповска, Якимова, Джорджина и Царица (бивше село, присъединено през 1951 г.). Побит камък се управлява от кмета на Трекляно.

Културни и природни забележителности

• Оброк „Свети Илия“. Намира се в местността Побиен камик. Мястото е отбелязано с каменна плоча с трапецовидна форма с височина 1,04 м и ширина 0,42 – 0,64 м. На лицевата страна е издълбан кръст с размери 32 Х 33 см, а под него е издълбан едноредов надпис с ширина 36 см и височина на буквите – 4 см.: „ТРИЧА МАСТОРЪ“.

• Оброк „Свети Илия“-2. Намира се на около 300 метра северозападно от оброка „Свети Илия“, в местността Валог, под вековно дърво. Представлява каменна плоча с височина 0,85 м и ширина 0,49 – 0,56 м. На лицевата страна е издълбан кръст с размери 35 Х 42 см, а под него година ІРІІ.

• Пещера „Шупльи камик“.

Личности

• Стамен Манасиев – род.1922 г. – майстор строител.
• Боне Михайлов – (1923 г. – 2009 г.) – майстор строител. Взел участие в изграждането на десетки индустриални обекти на територията на страната и в Близкия изток. Герой на Социалистическия труд.
• Асен Гонев Джокев – майстор строител. Работил в Африка, Зап. Германия. Като пенсионер намира призвание в изграждането на чешми край пътищата, кътове за отмора и пр.

Литература

• Захариев, Йордан. „Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище“, София, 1918 г., изд. БАН., с.284 – 286 и 451 – 455;
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – „Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище“., Велико Търново, изд. „Фабер“, 2002 г., с.33 – 34;
• Атлас „География и икономика“ 10 клас, издателство Датамап