Трапец
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Трапецът е равнинна геометрична фигура. Дефинира се като четириъгълник, в който поне една двойка срещуположни страни са успоредни.
Успоредните страни се наричат основи на трапеца — долна и горна. Другите две страни се наричат бедра. Отсечките, свързващи срещуположните ъгли, се наричат диагонали. Отсечката, свързваща средите на бедрата на трапеца, се нарича средна основа.
Видове трапеци
[редактиране | редактиране на кода]- Трапец, чиито бедра са равни и ъглите при основата му са равни, се нарича равнобедрен.
- Трапец, един от ъглите на който е прав, се нарича правоъгълен.
Свойства
[редактиране | редактиране на кода]- Средната основа на трапеца е успоредна на основите и е равна на полусбора им.
- Обобщена теорема на Талес: Успоредните прави, пресичащи страните на ъгъл, отсичат от страните на ъгъла пропорционални отсечки.
- При равнобедрения трапец ъглите при основата са равни.
- При равнобедрения трапец диагоналите са равни.
- Около всеки равнобедрен трапец може да се опише окръжност.
- Ако сборът от дължините на основите на трапеца е равен на сбора от дължините на бедрата, то в него може да се впише окръжност.
- В трапеца средите на основите и пресечните точки на диагоналите и на продълженията на бедрата лежат на една права.
- Сборът от големините на ъглите, прилежащи на бедрата, е 180°.
Лице на трапец
[редактиране | редактиране на кода]Ако а и b са основите на трапец и h е височината му, лицето на трапеца се изчислява по формулата
Изразът е дължината на средната основа на трапеца и поради това лицето може да се разглежда като произведение от дължините на височината и средната основа.
Ако са известни дължините на четирите страни на трапеца a, b, c, d (a е дължината на основата), то лицето му се намира по формулата
Тази формула не работи, ако основите а и с са равни, тъй като ще имаме деление с нула. В този случай трапецът е успоредник и се използва друга формула.
Ако по-малката основа е много близо до нула, формулата се превръща в Хероновата формула.
Частен случай. Площта на равнобедрен трапец с ъгъл при основата равен на 300 и радиус на вписаната окръжност , ще бъде равна на: