Химн на Германия
| Das Deutschlandlied | |
| Дас Дойчландлийд Български: „Немската песен“ | |
 Факсимиле на ръкописа на химна на Хофман фон Фалерслебен | |
Национален химн на  Германия | |
| Друго име | Das Lied der Deutschen (Български: Песента на немците) |
|---|---|
| Текст | Хофман фон Фалерслебен, 1841 |
| Музика | Йозеф Хайдн, 1797 |
| Приет | 1922 – 1945 г. |
| Аудиофайл | |
| Химн на Германия в Общомедия | |
„Песента на немците“ (на немски: Das Lied der Deutschen) или „Немската песен“ (Das Deutschlandlied) е песен по текст на Аугуст Хайнрих Хофман фон Фалерслебен и музика на Йозеф Хайдн. Тя е химн на съвременната Федерална република Германия, но първите 2 куплета не се изпълняват.
Написана през 1841 г. в средите на немското национално-обединително движение, песента е била многократно повод за коментари, а отношението към нея се е променяло в зависимост от историческата епоха. Една от причините за това е известната и интерпретирана по различен начин първа строфа: „Германия, Германия над всичко“.
Авторство
[редактиране | редактиране на кода]Текстът е написан на 26 август 1841 на остров Хелголанд (тогава британски) и е издаден на 4 септември същата година от Юлиус Кампе в Хамбург.[1] Към изданието е прикрепена мелодията на Императорския химн, композирана през 1797 г. от Хайдн по поръчка на австрийското правителство и използвана още в неговия струнен квартет оп. 76, № 3 (Kaiserquartett).[1][2] За Хофман „Песента на немците“ е личното му романтично откровение към родината.[2] През 40-те години на 19 век той е активен участник в радикално-демократичното движение на така неречните „Свободомислещи“ (Freisinnige), борещи се за повече граждански права и преодоляване на разделението на Германия на множество малки държави, управлявани от консервативни аристократи.[3] „Песента на немците“ възниква заедно със стихосбирката му „Неполитически песни“ (Unpolitische Lieder), която противно на заглавието си е всъщност политическа изява на възгледите на поета.[2] Заради творбите си Хофман губи през 1842 професорско място във Вроцлав.[2] През следващите години той е гонен повече от тридесет пъти от някоя от многото малки германски държави и викан многократно на разпит в полицията.[2]
Текст
[редактиране | редактиране на кода]
Хофман замисля творбата си от самото начало като песен. За да бъде подходяща за изпълнение след почерпка, той дори ѝ съчинява алтернативен край: „… Stoßet an und ruft einstimmig: Hoch das deutsche Vaterland.“ („… Чукнете се и викнете на един глас: да живее немската родина.“)[1] Изразът „над всичко“ от първата строфа е вдъхновен от песните на трубадура Пиер Видал. За Видал „над всичко“ е стоял френският прованс. Като патриотичен апел фразата „Германия над всичко“ започва да се употребява през 17 век.[1] Други идеи Хофман заимства вероятно от „Немската песен“ на Валтер фон дер Фогелвайде,[1] в която се пее за немски обичаи и образование от Райн до Елба и до границата с Унгария. В „Немската песен“ от 1841 Хофман възхвалява национално движение на немците между Маас и Мемел, и между Еч и Белт. Това е описание на територии, които по това време са част от Германския съюз или Източна Прусия. Със стиховете авторът не призовава да се подкрепя някаква експанзионистична политика.[2] Точно този текст обаче прави след 1945 първия куплет неподходящ за химн на Федералната република.[3]
Критика
[редактиране | редактиране на кода]Песента често е критикувана отрицателно заради своята основно националистическа тема, заради географското представяне на Германия в първия куплет и заради донякъде шовинистичното мъжко отношение във втория куплет [4]. Основният негативизъм идва от това, че химнът е използван и от нацистите 100 години след своето написване.
За разлика от националния химн на други страни, този на Германия няма голямо отношение към войната и поради това той продължава да се използва и до днес. Дори в началото е смятан за пиянска песен, защото във втория куплет се пее за немското вино и жени.
Въпреки всичко, началните думи на текста припомнят на много хора хитлеристкия период, което не е в първоначалните предвиждания на Хофман. Той твърди, че с това се има предвид, че немското военно дело трябва да е „над всички останали в света“. Във времето на Хофман Германия не е била обединена, а представлявала пръснати държави и под „света“ той има предвид тези държави, над които Германия трябва да бъде. Хофман, както и повечето хора от неговото време, мечтае Германия отново да се обедини, което става реалност през 1871, когато се прокламира Германската империя[5].
Текст
[редактиране | редактиране на кода]
| На немски
Ersten Vers:
Zweiten Vers:
Dritte Vers:
|
На български
Първи куплет:
Втори куплет:
Трети куплет:
|
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Немският химн в MP3-формат заедно с текста Архив на оригинала от 2009-09-01 в Wayback Machine.
- BVerfGE 81, 298 (решение на Федералния конституционен съд по повод конфискацията на кавърверсията Deutschlandlied'86) Архив на оригинала от 2016-01-27 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Renz R., Deutschlandlied в: Lexikon der deutschen Geschichte, Alfred Körner Verlag, Stuttgart, 1983, ISBN 3-520-80002-0
- ↑ а б в г д е Deutschlandlied: Die wechselvolle Geschichte einer Nationalhymne в: Brockhaus multimedial premium 2008
- ↑ а б Die Nationalhymne – Geschichte und Entstehung des Deutschlandliedes (Външно министерство на Германия)
- ↑ Deutsche Nationalhymne Die blödsinnigste Parole der Welt
- ↑ Staatssymbole Zeichen politischer Gemeinschaft // Архивиран от оригинала на 2011-09-06. Посетен на 2008-08-02.
| |||||||
.svg)