Германски съюз
| Германски съюз Deutscher Bund | |
| — конфедерация — | |
| 1815 – 1866 | |
.svg) Знаме  Герб | |
 Германският съюз към 1815 г.:
| |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Франкфурт |
| Официален език | немски, италиански, долнонемски, чешки, словенски, полски, лимбургски |
| Религия | римокатолицизъм, протестантство |
| Форма на управление | |
| Президент | |
| 1815 – 1835 | Франц II |
| 1835 – 1848 | Фердинанд I |
| 1850 – 1866 | Франц Йосиф |
| Законодателна власт | Бундестаг |
| История | |
| Конституция | 8 юни 1815 г. |
| Германска революция | 13 март 1848 г. |
| Манифест от Олмюц | 29 ноември 1850 г. |
| Австро-пруска война | 14 юни 1866 г. |
| Пражки мирен договор | 23 август 1866 г. |
| Площ | |
| Общо (1815) | 630 100 km2 |
| Население | |
| По оценка от 1815 | 29 200 000 |
| Валута | райхсталер (до 1857 г.) съюзен талер (след 1857 г.) |
| |
| Днес част от |  Германия Австрия Полша Чехия Нидерландия Белгия Люксембург Лихтенщайн Хърватия Италия Словения |
| Германски съюз в Общомедия | |
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Германският съюз или Немската конфедерация (на немски: Deutscher Bund) е краткотрайно политическо обединение на германските държави, съществувало в периода 1815 – 1866.[1] Образуването на тази конфедерация е следствие на разпускането на Свещената Римска империя. По време на Виенския конгрес е взето решение да не се образува нова единна германска държава, а всички съществуващи тогава немски страни да се сдобият с пълен суверенитет. Броят на немските държави и държавици вследствие на военни и политически конфликти е сведен до 39 – от тях 35 княжества и 4 свободни града. В новосформираната конфедерация влиза и Австрийската империя, а от нейните владения е образувана самостоятелната държава Белгия. Конфедерацията представлява съюз на всички немски територии.
Правомощията на конфедерацията са малки. Политическите субекти се обвързват с обща отбрана и са поддържали известен брой общи крепости. Предвидено е в случай на война да се формират общи войскови части. Това се случва само веднъж по време на войната с Дания за Княжество Шлезвиг-Холщайн.
Германският съюз има общ законодателен орган, наречен Диета. Седалището ѝ е в град Франкфурт на Майн, под формалното председателство на австрийския император. Законите, който Диетата приема, се отнасят главно до въпросите на отбраната и сигурността. Всяка намеса във вътрешните работи на държавите членки е неприемлива и отхвърлена. Германският съюз има и митническа уния (на немски: Deutscher Zollverein), която е образувана през 1834 г., по инициатива на Прусия.
Най-бурният момент на този отбранително-икономически съюз е по време на революциите от 1848/49 година, когато делегатите във Франкфурт, увлечени от национални чувства, планират да преобразуват съюза в нова, либерално-гражданска германска империя. Това движение, което ражда съвременното национално знаме на Германия, е разпуснато от пруския крал, който има други планове за обединение на Германия.
След заглъхването на плановете за реорганизация на Германския съюз идва и неговият край. През 1866 година, борещите се за надмощие сред немските държави Прусия и Австрия, си обявяват война, което слага край на Германската конфедерация. След победата на Прусия през 1867 г. е образуван Северногермански съюз, под пруска доминация, който ще послужи като непосредствен повод за пълното германско обединение четири години по-късно в единна Германска империя.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ernst Rudolf Huber: Deutsche Verfassungsgeschichte seit 1789. Band II: Der Kampf um Einheit und Freiheit 1830 bis 1850. 3. Auflage, W. Kohlhammer, Stuttgart. 1988, S. 800/801.
