Пашино Рувци
| Пашино Рувци Пашино Рувци | |
| — село — | |
 Изглед от селото | |
  Пашино Рувци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Кривогащани |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 568 m |
| Население | 627 души (2002) |
| Пощенски код | 7525 |
| МПС код | PP |
| Пашино Рувци в Общомедия | |
Пашино Рувци (на македонска литературна норма: Пашино Рувци) е село в Северна Македония, община Кривогащани.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е равнинно, разположено в областта Пелагония, югозападно от град Прилеп, то е най-южното село в община Кривогащани. Най-близкото село е Обършани отстоящо на север от Пашино Рувци. Селското землище е добро с отлични условия за развитие на растениевъдство, селото разполага и с ЖП гара на линията свързваща Пелагония и областта Демир Хисар.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Пашино Рувци е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ашаръ Усу (Achari-Usu) е посочено като село с 26 домакинства и 128 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Руфци или Пашино Руфци наброява 450 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пашино (Абди паша) е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 32 къщи.[3] Същевременно Пашино (Руфци) е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 23 къщи.[4]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Пашино Руфци има 40 български къщи.[5]
В началото на XX век всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пашино Рувци, посочено като село в Прилепска каза, има 256 българи екзархисти.[6]
Гробищната църква „Свети Атанасий“ е изградена в 1988 година и обновена в 1998 година.[7] В нейния двор има няколко антични мраморни паметници - фрагментирана надгробна стела с гръцки и латински надпис, която в средата има изображение на конник и пред него дърво, женска статуя от бял мрамор без глава, висока 1,35 m и капител, украсен с волути и акант.[8] В 1993 година е изграден манастирът „Свети Георги“.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 627 жители, всички македонци.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Пашино Рувци
Георе Кочов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]- Илия Ристев – Ягурина, български революционер от ВМОРО, четник при Пито Гули през 1903 година в Крушево[11][12]
- Йосиф Шлакески, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Мирче Марковски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Николе Геровски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Петко Кочов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Тале Кадински, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Тале Кръстев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Тале Цифкар, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Христо Шутески, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Атанас Н. Петков, кметски наместник в период от 1941-1944.[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Црква „Свети Атанасиј“, село Пашино Рувци // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ Манастир „Свети Георгиј“, Пашино Рувци // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 3 март 2008
- ↑ а б в г д е ж з и к Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 32.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 106.
- ↑ ДАРМ Ф.1095
| ||||||||
