Крушеани
| Крушеани Крушеани | |
| — село — | |
 Изглед от селото | |
  Крушеани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Кривогащани |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 567 m |
| Население | 578 души (2002) |
| Пощенски код | 7524 |
| МПС код | PP |
| Крушеани в Общомедия | |
Крушеани (на македонска литературна норма: Крушеани) е село в централната част на Северна Македония, община Кривогащани.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Пелагония, западно от град Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Крушеани е неголямо българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1860 година.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Крушяни (Krouchiani) е посочено като село с 34 домакинства и 163 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Крушояни има 260 жители, всички българи християни.[3] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Крушеани има 45 български къщи.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Крушевени е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[5]
В началото на XX век всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Крушеани има 160 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[6]
Църквата „Свети Никола“ – еднокорабна, засводена сграда, е построена в периода 1970 – 1975 година и осветена на 25 юли 1976 година от епископ Ангеларий Пелагонийски.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 578 жители, от които:[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 574 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Крушеани
Богоя Мирчев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]- Здраве и Атанас Пречкови, братя участници в Илинденско-Преображенското въстание[9]
- Йован Бутраков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
- Йордан Грозданов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
- Найдо Диворак, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
- Николе, Петре, Митре и Петко Герови, братя участници в Илинденско-Преображенското въстание[9]
- Павле Стоянов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
- Христо Найдов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Црква „Свети Атанасиј“, село Крушеани // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Крушеани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 март 2008
- ↑ а б в г д е ж з Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 29.
| ||||||||
