Върбяни (община Кривогащани)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Върбяни.
| Върбяни Врбјани | |
| — село — | |
  Върбяни | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Кривогащани |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 573 m |
| Население | 294 души (2002) |
| Пощенски код | 7509 |
| МПС код | PP |
| Върбяни в Общомедия | |
Върбяни (на македонска литературна норма: Врбјани) е село в Северна Македония, община Кривогащани.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е равнинно, разположено в областта Пелагония, западно от град Прилеп. Разположено е на десния бряг на река Блато.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Върбяни е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Върблани (Varblani) е посочено като село с 43 домакинства и 203 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Върбяни наброява 364 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Върбени е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 37 къщи.[3]
В началото на XX век по-голямата част от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Върбяни има 184 българи екзархисти и 104 българи патриаршисти сърбомани.[4]
При избухването на Балканската война трима души от Върбяни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Благой К. Николов от Прилеп е български кмет на Върбяни от 11 август 1941 година до 3 септември 1942 година. След това кмет е Борис Йорд. Георгиев от Прилеп (3 септември 1942 - неизвестно).[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 294 жители, всички македонци.[7]
Църквата в селото е „Свети Никола“.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Върбяни
Кръсте Мицев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 6 охридска дружина[9]- Митре Атанасов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[10]
- Митре Недков (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[11]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76 – 77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150 – 151. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836. Списъкът е сборен с опълченците от охридското село Върбяни.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 3 март 2008
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Врбјани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 464.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 489.
| ||||||||
