Борис Пастернак

Борис Пастернак
	Борис Пастернак
	Пастернак ок. 1908 г.
Роден	29 януари 1890 г. (стар стил) Москва, Руска империя
Починал	30 май 1960 г. (70 г.) Переделкино, СССР
Националност	Русия
Активен период	1911 – 1960
Жанр	стихотворение, роман
Направление	Футуризъм
Дебютни творби	стихотворения в сборника „Лирика“ (1912),; първа авторска книга – „Близнец в тучах“ (1913)
Известни творби	„Доктор Живаго“ (1957)
Награди	Нобелова награда (1958);
Съпруга	Евгения Владимировна Пастернак; Зинаида Николаевна Нейгауз-Пастернак
Деца	Евгений Пастернак (1923–2012); Леонид Пастернак (1938–1976)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Борис Пастернак в Общомедия

Борис Леонидович Пастернак (на руски: Борис Леонидович Пастернак) е руски поет и писател, известен на Запад с монументалния си трагичен роман за Съветска Русия, „Доктор Живаго“ (1957). В Русия е по-известен като поет. „Сестра моя жизнь“, написана от Пастернак през 1917 година, е смятана за най-влиятелната стихосбирка, публикувана на руски език през ХХ век.

Произход и младежки години

Пастернак е роден в Москва на 10 февруари (29 януари стар стил) 1890 г. Родителите му са известният художник Леонид Пастернак, евреин, приел православието и преподавател в Московското художествено училище, и Роза Кауфман, популярна пианистка. Пастернак израства в космополитна атмосфера, домът на баща му е посещаван от Сергей Рахманинов, Райнер Мария Рилке, Лев Толстой.

Вдъхновен от своя съсед Александър Скрябин, Пастернак решава да стане композитор и постъпва в Московската консерватория. През 1910 г. се премества в Университета в Марбург, където учи при неокантианските философи Херман Коен и Николай Хартман. Макар и поканен да остане там след завършването си, той се отказва от професионални занимания с философия и се завръща в Москва през 1914 г. През същата година е публикувана и първата му стихосбирка, повлияна от Александър Блок и футуризма.

Ранните стихове на Пастернак ловко прикриват неговата обсебеност от идеите на Имануел Кант. Те включват ярки алитерации, необичайни ритмични комбинации, ежедневен речник и скрити алюзии към любимите му поети – Михаил Лермонтов и германските романтици.

По време на Първата световна война Борис Пастернак преподава и работи в химически завод в Урал. За разлика от много свои роднини и приятели, той не емигрира след Руската революция от 1917 г., а съзнателно остава в страната.

След Първата световна война

Пастернак прекарва лятото на 1917 г. в околностите на Саратов, където се влюбва в еврейско момиче. В резултат на това той пише стихосбирката „Сестра моя жизнь“. Тя е написана за три месеца, но в продължение на четири години той се притеснява да я публикува. Когато през 1921 година това става, книгата има огромен ефект върху руската поезия. Тя превръща Пастернак в модел за подражание за по-младите поети и решително променя поетичния стил на автори като Осип Манделщам и Марина Цветаева.

След „Сестра моя жизнь“ Пастернак пише няколко херметични текста с различно качество. Те са аплодирани от разнородни автори като Владимир Маяковски, Андрей Бели и Владимир Набоков. В края на 20-те години той участва и в известната тристранна кореспонденция с Райнер Мария Рилке и Марина Цветаева.

В края на 20-те години Пастернак все по-ясно усеща, че многоцветният му модернистичен стил не се вписва в доктрината на социалистическия реализъм, одобрена от Комунистическата партия. Той се опитва да направи своята поезия по-разбираема за масовия читател, като преработва по-ранни произведения и започва две дълги поеми за Руската революция. Започва да пише и проза, включително няколко автобиографични разказа.

30-те и 40-те години

Дача на Пастернак в Переделкино, превърната в музей

От 1932 г. Пастернак рязко променя стила си, за да го направи по-приемлив за властите. Макар отделни стихотворения да са на нивото на по-ранното му творчество, книгата отблъсква почитателите му сред руската емиграция. В следващата си стихосбирка с патриотични стихове от 1943 г. той опростява стила си още повече.

По време на големите чистки през 1930-те Борис Пастернак все повече се разочарова от комунистическото правителство. Той не публикува много свои стихове, а превежда Уилям Шекспир („Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“), Йохан Волфганг фон Гьоте („Фауст“), Райнер Мария Рилке („Requiem fur eine Freundin“), Пол Верлен и любимите на Йосиф Сталин грузински поети.

Последни години

Няколко години преди Втората световна война Борис Пастернак и съпругата му се заселват в Переделкино, писателско селище на няколко километра от Москва. През следващите години той пише романа „Доктор Живаго“. След като цензурата в Съветския съюз не одобрява книгата, той успява да я изпрати в чужбина и да я издаде през 1957 година в Италия. Това предизвиква преследвания срещу него от страна на властите, продължили до края на живота му. Романът „Доктор Живаго“ е публикуван в Съветския съюз едва през 1988 година.

През последните няколко години от живота си Пастернак пише поезия, посветена на любовта, безсмъртието и помирението с Бога. Тези стихове са сред най-популярните в творчеството му.

Борис Пастернак умира през 1960 година в Переделкино.

Нобелова награда

Борис Пастернак получава Нобелова награда за литература през 1958 година. На 25 октомври, два дни след като научава това, той изпраща следната телеграма до Шведската академия:

„

Крайно благодарен, трогнат, горд, удивен, смутен.

“

Само четири дни по-късно той изпраща нова телеграма:

„

Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля, не приемайте с обида доброволния ми отказ.

“

Шведската академия обявява:

„

Този отказ, разбира се, по никакъв начин не променя валидността на наградата. На Академията остава само със съжаление да обяви, че връчването на наградата не може да се състои.

“

Библиография

Бонджолов, Хр. Текст и прототекст. „Доктор Живаго“ на Б. Л. Пастернак. Велико Търново, УИ, 2003, 148 с.
Esaulov, I. A. „The Paschal Archetype of Russian Literature and the Structure of Boris Pasternak's Novel Doctor Zhivago“. – Literature and Theology, 20, 2006, № 1, 63 – 78.
Седакова, О. „И жизни новизна. О христианстве Бориса Пастернака“. – Журнал Московской Патриархии, 2011, № 10,
Биков, Дмитрий, „Борис Пастернак“, изд. „Рива“, 2009, 992 с.

Вижте също

Руска литература

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Борис Пастернак.

Борис Пастернак в Литернет
Осем стихотворения, превод от руски език Кирил Кадийски, „Литературен форум“, бр. 5 (446), 6 февруари 2001 г.
((en)) Съобщение на сайта на Нобеловата награда
За мен Ти беше всичко на света..., превод от руски език Пламен Сивов
От и за Борис Пастернак в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Произведения на Борис Пастернак в Моята библиотека

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Boris Pasternak в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.