Партийно-правителствени резиденции в България 1944 – 1989

Партийно-правителствените резиденции, използвани от властта в Царство България в периода след 9 септември 1944 г. и в Народна република България в периода от 1946 г. до демократичните промени през 1989 г., наброяват повече от 40. Част от тях представляват бивши резиденции на заможни българи и на царското семейство. Много от тях са новопостроени, като през последните 25 години от управлението на Тодор Живков са построени около 21 резиденции^[1]. Тук са изброени някои от тях, съобразно съвременното административно-териториално деление на Република България.

Област София

Резиденции, построени преди 1944 г.

Царския дворец^[1] – гр. София. Построен като турски конак през 1873 г., преустрояван през 1880 – 1882 г., 1894 – 1896 г. и 1930 г. Резиденция на царското семейство до 1946 г. След падането на монархията дворецът за кратко е седалище на Министерския съвет, с помещение, пригодено за кабинет на министър-председателя Георги Димитров. Днес в него се помещават Националният музей на българското изобразително изкуство и Националният етнографски музей^[2].
Дворец „Врана“^[2] – гр. София. Строен в периода 1904 – 1912 г. Основната резиденция на царското семейство след 1942 г. След 1946 г. там се настаняват Георги Димитров и Васил Коларов, по-късно – Вълко Червенков. Реституиран на царските наследници и дарен от тях на Столична община, днес паркът на двореца е отворен за посетители, като се предвижда сградата на двореца да се превърне в музей^[3].
Правителствена резиденция „Изток“^[3] – гр. София. Национализирана бивша резиденция на княгиня Евдокия, част от нея реституирана на царските наследници и продадена от тях и от Столична община на частна строителна фирма – днес разрушена и застроена с луксозни сгради с апартаменти^[4].
Правителствена резиденция „Лозенец“^[4] – гр. София. Национализирана бивша резиденция „Агрикола“ на братя Прошек. Днес се стопанисва от ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ към Министерство на отбраната^[5].
Резиденция в кв. Княжево, гр. София. Къща, в която до 1946 г. живее Георги Димитров^[6].

Резиденции, построени след 1944 г.

Резиденция „Бояна“^[5] – кв. Бояна, гр. София. Построена през 1974 г. като представителна резиденция на Държавния съвет. Днес комплексът приютява Националният исторически музей (Дом №1), правителствен жилищно-хотелски комплекс (Дом №2), както и няколко по-малки постройки (Домове №3 – 8). В резиденцията се помещава вилата на вицепрезидента, а в близост до нея са разположени вилите на държавния глава („Калина“) и на министър-председателя.
Резиденция „Аглика“^[6] – Витоша, над кв. „Драгалевци“, гр. София. Строена през 60-те години. Днес частен имот^[7].
Балнеоложка резиденция „Банкя“^[7] – гр. Банкя. Държавна собственост, не се използва^[8].
Резиденция „Бистрица“^[8] – с. Бистрица. Отдадена под наем за хотел на „Международен център за фирмено управление“ от правителството на Андрей Луканов^[9].

Софийска област

Резиденции, построени преди 1944 г.

Дворец „Царска Бистрица“^[9] – Боровец, построен в периода 1898 – 1914 г. Национализиран след падането на монархията. Първоначално реституиран, а впоследствие отнет от царските наследници. Отворен за посещения^[10].
Планинска резиденция „Боровец“.^[10] Резиденцията включва т. нар. „Регентска къща“, построена през 1941 г., в която са отсядали проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. През 1986 г. капацитетът ѝ е разширен с 4 бунгала. Впоследствие е почивна база на Министерския съвет, а сега е отдадена под наем^[11]^[12].

Царските ловни хижи^[13] в Рила са национализирани след 1946 г., и са използвани както следва: „Саръгьол“^[11], построена през 1912 – 1914 г. – като ловна хижа, стопанисвана от Българския ловно-рибарски съюз; „Ситняково“^[12], построена през 1914 г. – като почивна станция на Съюза на българските писатели; „Овнарско“^[13], построена през 1910 г. – като туристическа база, сега е разрушена.

Резиденции, построени след 1944 г.

Резиденция „Правец“^[14] – гр. Правец. Строена през 1971 г. Днес е ловна резиденция на Държавно ловно стопанство „Правец“^[14].
Ловна резиденция „Арамлиец“^[15] – с. Вакарел, община Ихтиман. Сега ДЛС „Арамлиец“. Включва 408 дка гора^[15].
Ловна резиденция „Търсава“^[16] – с. Ябланица, община Своге. Строена през 1979 – 1980 г. Днес е къща за гости, предлагаща възможност за лов и риболов^[16].

Област Благоевград

Планинска резиденция „Банско“^[17]. Строена през 1983 г. След демократичните промени е почивна база на Министерския съвет, а след това хотел „МС Банско“^[17].
Резиденция „Свети Врач“^[18] – гр. Сандански. Тя е построена през 1985 година за прием и обслужване на правителствени делегации. Паркът на резиденцията е озеленен с редки представители на местната екзотична флора, има обширно изкуствено езеро и тенис корт. Днес е хотелски комплекс^[18].
Резиденция „Бачиново“^[19] – Благоевград. Вече не съществува, на нейно място е построен комплекс от жилищни сгради.^[19]

Област Бургас

Морска резиденция „Перла“^[20] – гр. Приморско, открита през 1978 г. Днес не се използва, има планове за строеж на курортен комплекс на територията ѝ^[20].
Почивна база „Приморско“^[21] – гр. Приморско – Построена през 1966 г. Днес е почивна станция на Министерския съвет, хотел „Праймъри“^[21].
Морска резиденция „Чайка“^[22] – к.к. „Слънчев бряг“, строена през 1968 г. Приватизирана и преустроена като част от хотелски комплекс „Чайка ризорт“^[22].
Почивна база на Министерския съвет^[23] в к.к. „Слънчев бряг“^[23].
Резиденция^[24] – гр. Созопол. Използвана е национализирана 200-годишна къща. В сградата сега се помещава Етнографският музей на града^[24].

Област Варна

Резиденции, построени преди 1944 г.

Дворец Евксиноград^[25] – гр. Варна. Строителството на двореца и парка е започнато още през 19 в. при княз Александър, по-късно е построена и „Фердинандовата къща“. Основна морска резиденция на царското семейство, след това правителствена. През 50-те години в комплекса са построени почивните домове „Тунела“ и „Манастира“, в следващите десетилетия са добавени вилите „Слънчевото бунгало“, „Магнолия“, „Кипарис“ и „Чинар“, както и 16 бунгала. Сега комплексът е почивна правителствена резиденция^[25].

Резиденции, построени след 1944 г.

Почивна база „Св. св. Константин и Елена“^[26] в к.к. „Св. св. Константин и Елена“ – строена през 1959 г. Днес е база на Министерския съвет^[26].
Морска резиденция – Комплекс на ЦК и МС^[27], днес „Слънчев ден“ в к.к. „Дружба“ (дн. „Св. св. Константин и Елена“). Старите хотели са строени в края на 70-те години. Сега е частен хотелски комплекс. През април 2015 г., в инцидент по време на незаконно разрушаване на един от хотелите с цел презастрояване, загиват четирима работници^[27].
Морска резиденция „Оазис“^[28] (дн. „Ривиера“) – к.к. „Златни пясъци“, открита през 1956 г. с хотел „Оазис“, който е и първият хотел в курорта. Следват хотелите „Империал“ (1976 г.), „Нимфа“ и „Лотос“. Сега е частен хотелски комплекс, като е построен още един хотел^[28].
Ловен дом ^[29]. Сега част от ДЛС „Шерба“^[29].

Област Велико Търново

Резиденция „Арбанаси“^[30] – с. Арбанаси. Проектирана и построена през 1975 г. резиденция на Тодор Живков. До 1991 г. комплексът е правителствена резиденция, след което започва да функционира като хотел. През 2001 г. е напълно обновен в луксозен петзвезден бутиков хотел „Арбанаси Палас“^[30].
Вила^[31] на Окръжен народен съвет на БКП – с. Вонеща вода. Построена през 1971 г. Сега е частен спа хотел^[31].

Област Видин

Резиденция в гр. Видин^[32].

Област Враца

Резиденция „Турканица“^[33] – гр. Враца. Построена около 1976 г., в чест на 100-годишнината от Ботевата епопея. Днес е частна собственост^[32].

Област Габрово

Ловна резиденция „Мазалат“^[34], построена през 1986 г. в местност Лъгът, Централна Стара планина, община Севлиево. Днес е ловна резиденция към ДЛС „Росица“^[33], няма връзка с настоящото ДЛС „Мазалат“.

Област Добрич

Резиденция в гр. Добрич^[35]. Днес на територията на парка има частен хотел^[34], разсадник и зоопарк.
Морска резиденция в Дуранкулашкото езеро^[36] – с. Дуранкулак. Представлява единична постройка на Малкия остров в езерото, до която се е стигало чрез понтонен мост. Сега е частна собственост.
Морска резиденция „Шабла“^[37] – с. Езерец. Построена през 1970 г. Състои се от основна сграда с 6 апартамента, наречена „Добруджански двор“, и от 2 луксозни къщи. Днес е почивна база на Министерския съвет^[35].
Ловна резиденция „Диана“^[38] край гр. Тервел. Построена през 1978 г. Сега е частен ловен клуб „Диана“^[36].
Ловен дом „Кьостата“^[39] край гр. Тервел. Сега се ползва от ДЛС „Тервел“^[37].

Област Кърджали

Резиденция край гр. Кърджали^[40]. Сега хотелски комплекс „Резиденция“^[38].

Област Кюстендил

Резиденция „Ючбунар“^[41] край гр. Кюстендил. Построена през 1977 г. В началото на 2015 г. е продадена от община Кюстендил на частен собственик^[39].

Област Ловеч

Вила на ОК на БКП^[42] - гр. Ловеч.^[40]
Вила на Окръжния народен съвет - с. Сливек.^[41]
Резиденция на Тодор Живков - с. Соколово.
Резиденция „Къпинчо“^[43] - гр. Троян.^[42]
Изоставена вила^[44], близо до х. Бенковски.
Хижа Чоканя^[45], ползвана като вила на Добри Джуров. Сега частна вила „Кордела“.^[43]

Област Монтана

Резиденция „Расника“^[46] на брега на язовир „Огоста“. Сега почивна база на Министерство на вътрешните работи.

Област Пазарджик

Ловна резиденция „Беглика“^[47] – Родопите. Сега ДЛС „Беглика“ до гр. Батак.
Балнеоложка резиденция^[48] – гр. Велинград. Сега почивна база на Министерския съвет и на Народното събрание^[44].
Резиденция на ЦК на БКП – гр. Велинград^[49]. Сега хотел „Велина“^[45].
Резиденция край гр. Пазарджик^[50]. Сега хотел „Фазанария“^[46].
Ловна резиденция при язовир Широка поляна^[51]. Ползва се от ДЛС „Широка поляна“^[47].

Област Перник

Ловна резиденция „Студена“^[52] до язовир Студена, сега ДЛС „Витошко – Студена“^[48].

Област Пловдив

Резиденции, построени преди 1944 г.

Дворец Кричим ^[53] – с. Куртово Конаре. Построен в периода 1905 – 1936 г. при царете Фердинанд и Борис III. След 1946 г. е национализиран и използван за ловна резиденция от членовете на БКП и на правителството. След демократичните промени исковете за реституция на царските наследници са отхвърлени, продължава да е държавна собственост^[49].
Дворец „Къщата“^[54] в гр. Баня. Построен през 1929 г. като лятна вила на царското семейство, национализиран след 1946 г. Реституиран на царските наследници, като през 2014 г. е обявена от тях за продажба^[50].

Резиденции, построени след 1944 г.

Ловна резиденция „Карамуш“^[55] – гр. Лъки, Западни Родопи. Сега част от ДЛС „Кормисош“^[51].
Балнеоложка резиденция „Магнолия“^[56] – гр. Хисаря. Открита през 1984 г., балнеоложка резиденция. Сега е база на Министерския съвет^[52].
Резиденция в с. Нареченски бани^[57]. След промените е лечебно – възстановителна база на Министерския съвет. Затворена^[53].
Ловна резиденция „Чекерица“ ^[58]. Сега част от ДЛС „Тракия“^[54].
Резиденция „Бузлуджа“ ^[59]. Строена като правителствен почивен дом, по-късно стопанисвана от ГУСВ, сега е хотел „Еделвайс“^[55].
Резиденция край Първенец ^[60]. Придобита от Делян Пеевски като винарна "Старата изба"^[56].

Област Разград

Ловна резиденция „Воден“^[61] край гр. Исперих. Сега към ДЛС „Воден – Ири Хисар“. Включва 8128 xa с дъбови гори, примесени с цер, липа, благун и акация. Ловят се зубър, черен щъркел, благороден елен, дива свиня, елен-лопатар, муфлон, чакал, див заек, лисица, дива котка, вълк и др^[57].

Област Русе

Резиденция Лесопарк „Липник“^[62] край гр. Русе. Построена през 1981 г. около честванията „1300 години България“. Два от апартаментите са били предназначени за Тодор Живков и Николае Чаушеску. Сега е частна собственост, като се предвижда да се превърне в луксозен старчески дом^[58].

Област Силистра

Ловна резиденция „Ири Хисар“^[63], община Главиница. Построена през 1973 г. Днес е част от ДЛС „Воден – Ири Хисар“^[59]. Площ от 6366 ха.
Резиденция до село Ветрен^[64]. Сега се ползва като почивен дом от общ. Силистра.

Област Сливен

Ловна резиденция^[65] край гр. Сливен. Сега хотел „Шато Алпиа“^[60].
Ловна хижа „Елените“^[66], северно от гр. Твърдица. Сега се стопанисва, въз основа на концесия, от фирмата „Балкан хънтинг“^[61].

Област Смолян

Планинска резиденция „Орлица“^[67] в Пампорово. Сега почивна база^[62] на Министерския съвет.

Област Стара Загора

Ловна резиденция „Трънково“^[68]. Сега се ползва от ДЛС „Мазалат“^[63].

Област Търговище

Ловни домове „Еленово“^[69], „Голямо градище“^[70] и „Славяново“. Стопанисват се от ДЛС „Черни Лом“^[64].

Област Шумен

Недовършена резиденция „Висока поляна“^[71].
Ловна резиденция „Паламара“^[72]. Сега част от ДЛС „Паламара“^[65].

Област Ямбол

Резиденция „Дом за отдих“^[73] край гр. Ямбол, местност Бакаджика. Днес е частна собственост.^[66]

Източници

Външни препратки

[1] Царският дворец в Wikimapia

[2] Дворец „Врана“ в Wikimapia

[3] Правителствена резиденция „Изток“ в Wikimapia

[4] Правителствена резиденция „Лозенец“ в Wikimapia

[5] Резиденция „Бояна“ в Wikimapia

[6] Резиденция „Аглика“ в Wikimapia

[7] Резиденция „Банкя“ в Wikimapia

[8] Резиденция „Бистрица“ в Wikimapia

[9] Дворец „Царска Бистрица“ в Wikimapia

[10] Планинска резиденция „Боровец“ в Wikimapia

[11] Дворец „Саръгьол“ в Wikimapia

[12] Дворец „Ситняково“ в Wikimapia

[13] Дворец „Овнарско“ в Wikimapia

[14] Резиденция „Правец“ в Wikimapia

[15] Ловна резиденция „Арамлиец“ в Wikimapia

[16] Ловна резиденция „Търсава“ в Wikimapia

[17] Планинска резиденция „Банско“ в Wikimapia

[18] Резиденция „Свети Врач“ в Wikimapia

[19] Резиденция Бачиново в Wikimapia

[20] Морска резиденция „Перла“ в Wikimapia

[21] Почивна база „Приморско“ в Wikimapia

[22] Морска резиденция „Чайка“ в Wikimapia

[23] Почивна база на Министерския съвет в Слънчев бряг в Wikimapia

[24] Резиденция в гр. Созопол в Wikimapia

[25] Резиденция „Евксиноград“ в Wikimapia

[26] Почивна база „Св. св. Константин и Елена“ в Wikimapia

[27] Морска резиденция – Комплекс на ЦК и МС в Wikimapia

[28] Морска резиденция „Оазис“ в Wikimapia

[29] Ловен дом в Wikimapia

[30] Резиденция „Арбанаси“ в Wikimapia

[31] Вила на ОНС на БКП в Wikimapia

[32] Резиденция във Видин в Wikimapia

[33] Резиденция „Турканица“ в Wikimapia

[34] Ловна резиденция „Мазалат“ в Wikimapia

[35] Резиденция в гр. Добрич в Wikimapia

[36] Резиденция край с. Дуранкулак в Wikimapia

[37] Морска резиденция „Шабла“ в Wikimapia

[38] Ловна резиденция „Диана“ в Wikimapia

[39] Ловен дом „Кьостата“ в Wikimapia

[40] Резиденция край гр. Кърджали в Wikimapia

[41] Резиденция „Ючбунар“ в Wikimapia

[42] Вила на ОК на БКП край Ловеч в Wikimapia

[43] Резиденция „Къпинчо“ в Wikimapia

[44] Изоставена вила в Wikimapia

[45] Хижа Чоканя в Wikimapia

[46] Резиденция „Расника“ в Wikimapia

[47] Ловна резиденция „Беглика“ в Wikimapia

[48] Балнеоложка резиденция „Велинград“ в Wikimapia

[49] Резиденция на ЦК на БКП в Wikimapia

[50] Резиденция край гр. Пазарджик в Wikimapia

[51] Резиденция при язовир Широка поляна в Wikimapia

[52] Ловна резиденция „Студена“ в Wikimapia

[53] Дворец „Кричим“ в Wikimapia

[54] Дворец „Къщата“ в Wikimapia

[55] Ловна резиденция „Карамуш“ в Wikimapia

[56] Балнеоложка резиденция „Магнолия“ в Wikimapia

[57] Резиденция „Нареченски бани“ в Wikimapia

[58] Резиденция „Чекерица“в Wikimapia

[59] Резиденция „Бузлуджа“ в Wikimapia"

[60] Резиденция край Първенец в "Wikimapia"

[61] Ловна резиденция „Воден“ в Wikimapia

[62] Резиденция Лесопарк „Липник“ в Wikimapia

[63] Ловна резиденция „Ири Хисар“ в Wikimapia

[64] Резиденция Ветрен в Wikimapia

[65] Ловна резиденция край гр. Сливен в Wikimapia

[66] Ловна хижа „Елените“ в Wikimapia

[67] Планинска резиденция „Орлица“ в Wikimapia

[68] Ловна резиденция „Трънково“ в Wikimapia

[69] Ловен дом „Еленово“ в Wikimapia

[70] Ловен дом „Голямо градище“ в Wikimapia

[71] Резиденция „Висока поляна“ в Wikimapia

[72] Резиденция „Паламара“ в Wikimapia

[73] Резиденция „Дом за отдих“ в Wikimapia

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]

[26]

[27]

[28]

[29]

[30]

[31]

[32]

[33]

[34]

[35]

[36]

[37]

[38]

[39]

[40]

[41]

[42]

[43]

[44]

[45]

[46]

[47]

[48]

[49]

[50]

[51]

[52]

[53]

[54]

[55]

[56]

[57]

[58]

[59]

[60]

[61]

[62]

[63]

[64]

[65]

[66]

[67]

[68]

[69]

[70]

[71]

[72]

[73]