Бакаджиците
| Бакаджиците | |
  Местоположение в област Ямбол | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Ямбол, България |
| Част от | Тунджанско-Странджанска подобласт Тракийско-Странджанска област |
| Най-висок връх | Свети Сава |
| Надм. височина | 515 m m |
| Подробна карта | |
 | |
Бакаджиците (още Бакаджик, Бакаджика, до 29 юни 1946 г. Бакаджици, до 5 януари 1946 г. Гледките)[1] е верига от ниски хълмове в Тунджанско-Странджанската подобласт, която е част от Тракийско-Странджанската област.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположени са между Ямболското и Елховското поле на запад и югозапад, Сливенското поле на север и Бургаската низина на изток. На североизток се свързват с възвишението Хисар, а на юг с крайните северозападни разклонения на Странджа. От северозапад на югоизток дължината им е около 30 – 35 km, а ширината до 10 – 12 km. Средната им надморска височина е около 300 m.[2] Най-високата им точка връх Свети Сава (514,6 m) се издига в северна им част, на около 2 км южно от село Търнава. Изградени са от андезити, пикрити, базалти, трахибазалти и андезитни туфи и има находища на полиметални руди. Климатът е преходноконтинентален със средиземноморско врияние. По билото им (с изключение на най-северозападната им част) преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно море и Егейско море. Реките течащи на север, запад и югозапад принадлежат към басейна на река Тунджа, а тези течащи на изток – към басейна на Средецка река, принадлежаща към басейна на Черно море. Почвите са смолници и излужени канелени горски, а на места има карстови форми.[3] Ниски и редки широколистни гори и пасища.
Бакаджиците се разделят на две основни части: Същински Бакаджик и Малък (Войнишки) Бакаджик.[4]
В подножията на възвишенията са разположени селата: Войника, Александрово, Люлин, Победа, Тамарино, Търнава, Чарган, Челник, Иречеково.
На протежение от 22,9 km, между селата Калчево и Войника Бакаджиците се пресичат от второкласен път № 53 от Държавната пътна мрежа Поликраище – Сливен – Ямбол – Средец.
На връх Свети Сава е разположена радиорелейната станция „Бакаджик“, известна още като „РРС Ямбол“. Други върхове са Свети Спас (500 m), Дедевица, Калето.
По случай освобождението на Ямбол през 1878 г. в района на Бакаджиците е бил построен и осветен първият[5] паметник на българо-руската дружба в България – храмът „Св. Александър Невски“. Паметникът пази списъкът на загиналите руски воини и български опълченци от 30-а руска пехотна дивизия.
Eтимология
[редактиране | редактиране на кода]Името „Бакаджик“ произлиза от турските думи Бак и Ачик и означава „височина, от която се вижда надалеч“.[6] Възвишенията са известни и с българското име „Гледките“.[7]
Туризъм
[редактиране | редактиране на кода]В местността има няколко туристически комплекси и хижи, които предоставят възможност за почивен и лечебен туризъм. Още преди 150 г. руски лекари установили, че въздухът в местността въздейства благотворно при белодробни заболявания.[8] Забележителности в областта са манастирът „Свети Спас“, Ямболски манастир „Възкресение Господне“ и крепостта Калето.
Бакаджиците съдържат находище на медно-полиметални руди.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-54. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 22.
- ↑ Държавно лесничейство, гр. Елхово, архив на оригинала от 7 ноември 2007, https://web.archive.org/web/20071107145156/http://www.nug.bg/cgi-bin/pod1.cgi?level=3&DlID=11201, посетен на 23 юли 2007
- ↑ Енциклопедия България, издание на БАН, том 1, стр. 171
- ↑ voynika.biboni.com
- ↑ История на Ямбол // Архивиран от оригинала на 2007-08-09. Посетен на 2007-07-23.
- ↑ Информация за радиото в Ямбол, predavatel.com
- ↑ Информация за община Тунджа, област Ямбол, архив на оригинала от 30 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070930040801/http://www.tundja.net/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=184&Itemid=26, посетен на 23 юли 2007
- ↑ Туристическа информация за Област Ямбол, архив на оригинала от 11 юни 2008, https://web.archive.org/web/20080611080806/http://yambol.government.bg/turisam.htm, посетен на 23 юли 2007
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 25.