Езерец
- Вижте пояснителната страница за други значения на Езерец.
| Езерец | |
  Езерец  Езерец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 135 души[1] (15 март 2024 г.) 6,76 души/km² |
| Землище | 20,084 km² |
| Надм. височина | 16 m |
| Пощ. код | 9687 |
| Тел. код | 05743 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 27108 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Шабла Мариян Жечев (ГЕРБ; 2015) |
| Езерец в Общомедия | |
Езерец е село в Североизточна България, община Шабла, област Добрич.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Езерец се намира в Добруджанската равнина (известна навремето като Малка Скития), която е част от огромната степ, простираща се на запад от Унгарската пуста, през Влашката равнина, Добруджа, Украйна, Крим, Донската и Волжка степ, чак до териториите отвъд Каспийско море – на изток. Районът е равнинен (надморска височина на общ. Шабла – 48 метра), като бива прорязван от няколко дерета, които водят към Дуранкулашкото и Шабленското езеро. Последното всъщност се състои от две езера – едното на Езерец, другото на Шабла, които са свързани с канал. Типичната растителност (която може да се види на необработваемите, каменисти райони, наричани „кайряци“) е характерната за степта – предимно различни по височина (в зависимост от почвата) треви и бодили. Дърветата са изцяло засадени от хората. Срещат се в селата (през лятото отдалеч те изглеждат като оазиси, поради това че са като зелени петна сред обширни жълто-кафяви пшенични и ечемичени ниви и изсъхнала трева), на места край пътищата, в малки горички (широколистни и иглолистни) и най-вече в т.нар. „полезащитни пояси“, които отделят големите парцели земя (обикновено по 1 – 2 хил. дка) и служат за защита на посевите от силните североизточни ветрове, които духат почти постоянно (през лятото духа от юг). Основната картина, която човек вижда в района са големи, равни ниви, стигащи практически до хоризонта. От височина няколко метра, се открива гледка на десет, двадесет или дори повече километра (когато времето е ясно).
Езерец е до самия път, започващ от Варна и стигащ до ГКПП Дуранкулак, а нататък – продължаващ в Румъния. Пътят се простира от запад на изток. Разстоянието до морето е около 3 км. Брегът е пуст (има само един полузарит от пясъка бункер от преди Втората световна война). Това се дължи на факта, че до началото на 90-те, крайбрежието беше затворено и оградено от бодлива тел и вишки, заради намиращата се в района правителствена резиденция.
Разстоянието от Езерец до съседните населени места е:
- До гр. Шабла – ок. 7 км;
- До с. Крапец – ок. 4 км по черни пътища и ок. 10 км по асфалтов път;
- До с. Ваклино – ок. 6 км;
- До с. Дуранкулак – ок. 10 км.
История
[редактиране | редактиране на кода]До 1942 година селото носи името Сатълмъш.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 124 | 100,00 |
| Българи | 121 | 97,58 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 2 | 1,61 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Езерец е малко село, но има много забележителности. Неговото море, което е само на 3 км от селото, има красив бряг с красиво вълнение. Има и хотели – единият е ловен, а другият е за туристи. Основното, което може да бъде получено е спокойствие. За любители, може да е интересен големият, отлично запазен бункер в източния край на селото (вътрешна площ към 15 м2, 4 картечни амбразури, около метър бетонни стени, от далеч изглежда като обикновена могила, тъй като отзад е зарит с пръст). Поради изключителната чистота на водата в езерото, там могат да се ловят щуки, каквито например няма в Дуранкулашкия „гьол“. От близостта на езерото и поради поливното земеделие наоколо, в района рядко се срещат и змии, които обаче не са отровни и не навлизат в обитаеми постройки.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Езерецка могила на Антарктическия полуостров е наименувана на селото.[4][5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, с. 115.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
- ↑ Ezerets Knoll. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||