Царска Бистрица

Царска Бистрица
	Царска Бистрица
	Изглед към двореца
	Местоположение
Информация
Страна	България
Терит. единица	община Самоков
Местоположение	Рила
Стил	Възрожденска архитектура, Романтизъм, алпийски стил
Архитект	арх. Георги Фингов
Основател	Фердинанд I
Строителство	1898 – 1914 г.
Известни обитатели	Фердинанд I ; Борис III
Собственик	Негово Величество Симеон Сакскобургготски
Работно време	четвъртък – неделя ; (9.30 – 18.00 ч.)
	Царска Бистрица в Общомедия

„Царска Бистрица“ е дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта Боровец в Рила. Построен е между 1898 и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния.^[1]

Царска Бистрица е важна част от историята на последната българска царска династия. Тук на 28 август 1943 г. съобщават на царица Йоанна, че съпругът ѝ, цар Борис III; е болен от мистериозна болест. Също тук 6-годишният Симеон и 9-годишната Мария-Луиза виждат за последен път баща си жив.

Етапи на изграждане

През 1898 г. е изградено първото крило на двореца, известно като „Стария дворец“, което се състои от няколко стаи, кабинет и спални. По-късно, по проект на арх. Пенчо Койчев, са изградени още две крила^[1] с обширна гостна, трапезария и втори етаж със спални, будоари и още един кабинет. Така при завършването си през 1914 г. се оформил цял комплекс от дворцови сгради и красив парк, през който минава р. Бистрица Мусаленска.

Интериор

Първата стая от Стария дворец е обзаведена като корабна каюта. През 1902 г. Фердинанд пътува до Бразилия на кораба „Нова Америка“. Според една от версиите капитанът Жан-Луи Морис, с когото били стари приятели, подарява на царя корабното обзавеждане.

Портрет на Христо Марков – личният ловец на цар Фердинанд

В ловната част на Царска Бистрица се съхранява огромна колекция от ловни трофеи, събирана в продължение на половин век. Повечето животни са отстреляни от цар Борис III, но има също трофеи на княз Кирил и княгиня Надежда, която обичала да ловува наред с мъжете. Крачета от дива коза са използвани за опора на настолна лампа в кабинета на първия етаж. Автентичната атмосфера на ловния кабинет е запечатана при снимките на филма „Цар и генерал“.

Малкият вестибюл, който отделя старата част от дворцовата, е украсен с персийски килим, подарен от шаха на Иран на втората съпруга на Фердинанд – Елеонора фон Ройс-Кьостриц. На ниска масичка е поставена огромна гравирана гилза – символ на последния снаряд, изстрелян в Балканската война. Всички стаи на двореца са снабдени с красиви кахлени печки, украсени със сложни цветни орнаменти и доставени специално от Австрия. Въпреки че те са над 50 на брой, няма две еднакви по форма и цвят. Най-красивите от тях са поставени в спалните на княгините Евдокия и Надежда. В тези стаи са запазени също старите тапети от коприна и памук, които не са залепени, а само опънати по стените.

В трапезарията на двореца е поставен огромен портрет на Христо Марков, личния ловец на Фердинанд, починал от раните си след като е ранен от мечка.

Просторната гостна на двореца е украсена с резбован дървен таван, чиито орнаменти са изработени от майстори дърворезбари от Трявна, Самоков и Копривщица. Камината в гостната е декорирана с мраморни плочи, подарени на царя от кмета на Самоков. Те били част от автентичната украса на прочутата самоковска чешма, строена през XVII в.

Върху пианото в една от нишите стои голям еврейски свещник за седем свещи – т. нар. менора, подарена на Борис от еврейската общност в България.

Дворецът притежава собствено електрозахранване, което се осигурява от малка водноелектрическа централа „Сименс“, инсталирана през 1912 г.^[2]

Свързани с двореца „Царска Бистрица“ са и ловните хижи „Ситняково“ (просторна дървена постройка на надморска височина – 1740,40 м.) и Саръгьол.

След 1945

След 1945 г. дворецът Царска Бистрица е национализиран от новия режим в България.

След демократичните промени през 1989 г., „Царска Бистрица“ е реституирана от сина на цар Борис III Симеон II по време на мандата му като министър-председател на България. Дворецът е отворен за посещения от обикновени граждани. Работното време е от четвъртък до неделя между 9 и 17 ч.

Република България предявява иск за собствеността и през 2014 г. Софийският окръжен съд излиза с решение, че дворецът е държавна собственост и Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза трябва да го върнат и да платят обезщетение (ако решението влезе в сила).^[3]

На 12 октомври 2020 година Върховният касационен съд решава окончателно делото за собствеността и връща двореца на Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза Хробок^[4].