Дворци в България
Списък на официалните резиденции на монарсите от Третото Българско Царство.
След края на Комунистическия режим дворците (без двореца в София и резиденция Евксиноград) са върнати на Цар Симеон II и неговата сестра Мария Луиза Българска.[1] За някои от резиденциите, които не са строени изцяло с пари на царското семейство, държавата прави повторен опит да си ги върне.[2]
Дворци на Българската царска династия 1878 – 1946
[редактиране | редактиране на кода]| Дворец | Построен през | Построен от | Местоположение | Статус |
|---|---|---|---|---|
| Царски дворец | 1873 – 1930 | Мазхар паша, Александър I, Фердинанд I, Борис III | София | държавен, музей |
| Батенберг | 1882 | Александър I | Русе | държавен, музей |
| Евксиноград | 1882 | Александър I / Интенданство | Варна | държавен, резиденция и музей |
| Царска Бистрица | 1898 | Фердинанд I / Интенданство (във Върховен съд)[3] | Самоков | собственост на фамилията |
| Врана | 1899 | Фердинанд I / Интенданство[4][5] | София | |
| Ситняково | 1904 | Фердинанд I / Интенданство (в съда в Страсбург)[6] | Самоков | държавен |
| Саръгьол | 1904 | Фердинанд I / Интенданство | Самоков | държавен |
| Кричим | 1905, 1936 | Фердинанд I, Борис III / Интенданство[7] | Куртово Конаре | държавен |
| Баня | 1929 | Борис III | Баня | собственост на фамилията |
| Овнарско | Фердинанд I | Говедарци | ||
| Среден нос | Фердинанд I | Говедарци |
Други имоти на Българската царска династия 1878 – 1946
[редактиране | редактиране на кода]| Имот | Придобит през | Построен от / Придобит от | Местоположение | Статус |
|---|---|---|---|---|
| къща | 1937 | княгиня Евдокия | Слатина | собственост на фамилията |
| незастроено място | ???? | царица Йоанна | Самоков | |
| 16 000 дка гори | ???? | Фердинанд I | Рила | държавни[8] |
| две незастроени места | ???? | ???? | Созопол | |
| остров Свети Тома | ???? | ???? | Созопол |
Дворци на Румънската кралска династия 1913 – 1940
[редактиране | редактиране на кода]| Дворец | Построен през | Построен от | Местоположение | Статус |
|---|---|---|---|---|
| Тихото гнездо | 1924 | Мария Единбургска | Балчик | държавен, музей |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Царските имоти“ или конспирацията на фамилията Сакскобургготски срещу българския народ // Архивиран от оригинала на 2016-04-20. Посетен на 2019-03-12.
- ↑ „Имотите“ на Кобургите, Симеонови ли са „царските имоти“?
- ↑ Върховният съд допусна за разглеждане делото за Царска Бистрица
- ↑ Държавата окончателно спечели делото за стопанството на двореца „Врана“
- ↑ Съдът: Държавата е собственик на двореца и парка „Врана“
- ↑ Съдът в Страсбург тепърва стартира делото за царските имоти
- ↑ Съдът в Страсбург отхвърли претенциите на Сакскобургготски за „Кричим“
- ↑ Спогодба! Херцози, роднини на Симеон, се отказаха от рилските гори в съда
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Дворците в България Архив на оригинала от 2014-01-08 в Wayback Machine.
- Частни дворци и домове на българските монарси Архив на оригинала от 2011-01-06 в Wayback Machine.
- Дворецът на цар Фердинанд в Солун 1912 – 1913 г. Архив на оригинала от 2014-01-08 в Wayback Machine.
- Дворец в Ниш
- Царският щал
- Дворец Ситняково, Уикимапия
- Ловните дворец в местността Овнарско и хижа Средонос или „Старио палат" над Говедарци
