Главиница (община)

Община Главиница
43.917, 26.833
	Община Главиница
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Силистра
Площ	481.23 km²
Население	12 145 души
Адм. център	Главиница
Брой селища	23
Сайт	glavinitsa.bg
Управление
Кмет	Неждет Джевдет ; (ДПС; 2019)
Общ. съвет	17 съветници ДПС (10); ГЕРБ (6); БСП за България (1);
	Община Главиница в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Главиница.

Община Главиница се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в западната част на област Силистра. С площта си от 481,23 km² заема 3-то място сред 7-те общините на областта, което съставлява 16,91% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на изток – община Ситово;
на югоизток – община Дулово;
на юг – община Исперих и община Завет, област Разград;
на запад – община Тутракан;
на север – Румъния.

Природни ресурси

Релеф

Община Главиница се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с надморска височина от 200 m на юг до 50 m на север, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Южните райони на общината са заети от крайните северни части на Лудогорското плато, като на север границата му не е точно фиксирана. Максималната височина на общината се намира в най-южната ѝ част, южно от село Зебил, на границата с община Исперих – 226,4 m н.в., а най-ниската – 11 m н.в., на брега на река Дунав, североизточно от село Малък Преславец.

Води

По северната граница на общината с Румъния на протежение от 9 km (от km 410 до km 419, километрите се броят от устието нагоре по реката) преминава част пот долното течение на река Дунав. На останалата част от територията на община Главиница липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. В южната ѝ част преминават две големи суходолия, дълбоко всечени сред околния терен. Първото от тях (югозападното) е на река Царацар (Демирбаба, Крапинец, най-голямата река в Лудогорието, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината североизточно от село Веселец (община Завет) на 136 m н.в. и се насочва на североизток през ловното стопанство „Ирихисар“. Югозападно от град Главиница рядко завива на запад-северозапад, минава северно от селата Осен и Стефан Караджа и западно от последното навлиза в община Тутракан на 70 m н.в. За разлика от останалите реки в област Силистра то има постоянно, макар и минимално водно течение през цялата година до село Стефан Караджа, след което окончателно пресъхва. В югоизточната част на общината, от север на юг преминава второто голямо суходолие на територията ѝ – суходолието на река Сенковец (Сазлъка, Сенкувча, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в общината югоизточно от село Зебил на 168 m н.в, минава между селата Звенимир и Вълкан и източно от село Падина навлиза в община Ситово на 96 m н.в.

На територията на община Главиница има изградени 18 микроязовира („Черногор“, „Зафирово 1, 2 и 3“, „Сокол 1 и 2“, „Слатина“, „Дичево 1 и 2“, „Коларово“ и др.), водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи в региона. Северно от село Малък Преславец е естественото блато Малък Преславец (38,5 ха), разположено на заливна тераса на река Дунав.

Климат, почви

Община Главиница се намира в областта на умереноконтиненталния климат. Средната годишна температура е около 11 °C. Средните абсолютни минимални температури за годината са минус 3-4 °C за януари. Средните абсолютни максимални температури са 24.7 °C, като през юли достигат често над 35 °C. Абсолютните минимални температури са около -32 °C. Пролетта настъпва рано – през първата половина на март. Тогава настъпва и устойчивото задържане на температурата на въздуха над 5 °C.

Годишната сума на валежи е 645.5 l/m² и е изключително равномерно разпределена през годината. Валежният максимум (70.9 и 82.9 l/m²) е през май и юни, а валежният минимум – през октомври (32.3 l/m²). През периода на активната вегетация на зимните и пролетните зърнени култури – април и юли, падат около 40 – 41% (264.8 l/m²) от общите валежи, което гарантира много добра водообезпеченост на растенията и получаването на добри резултати от отглежданите сортове. През периода на активната вегетация на окопните култури (царевица, слънчоглед) падат 57 – 58% (371.5 l/m²) от общите годишни валежи, което осигурява пълна изява на продуктивните възможности на отглежданите сортове и хибриди. В относителната влажност на въздуха съществени различия през отделните периоди не се наблюдават. Тя се движи от 68.5 – 69,1% през периода април-септември до 80.8 – 81,1% през есенно-зимния период, като средногодишната относителна атмосферна влажност е 75,0%.

Почвените типове в района на общината са черноземни, излужени черноземни, оподзолени черноземни.

Населени места

Общината се състои от 23 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Бащино	141	12,233	Пътраклии, Бащина	Косара	128	10,682	Тюрк косуй
Богданци	615	26,255	Узунджа орман	Листец	420	10,128	Месимлер
Вълкан	277	12,295	Курт палар	Малък Преславец	188	38,866	Кадъ кьой, Малки Преславец
Главиница	1249	34,844	Асват кьой	Ножарево	417	11,210	Масутлар, Поручик Геново, Ножарово
Дичево	357	13,026	Кемал кьой, Полковник Тошково	Осен	74	38,103	Касъмлар
Долно Ряхово	237	25,528		Падина	253	14,412	Даулджилар
Зарица	317	15,747	Камерлер	Подлес	123	31,166	Сърджилар
Зафирово	782	34,543	Сарсанлар, Генерал Зафирово	Сокол	301	22,325	Татар атмаджа
Звенимир	279	9,904	Авдуллар	Стефан Караджа	611	45,963	Ахматлар, Севар, Генерал Жеково
Зебил	597	12,581	Канипе	Суходол	520	11,368	Емир кьой
Калугерене	445	6,662	Хаджиолар	Черногор	247	21,997	Кара дърлар
Коларово	286	21,392	Арабаджилар, Коларево	ОБЩО	8864	481,230	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

от 1913 до 1941 г. – с. Хорозлар е изселено под румънска власт;
МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Пътраклии на с. Бащина;

– преименува с. Узунджа орман (Узундже орман) на с. Богданци;

– преименува с. Курт палар на с. Вълкан;

– преименува с. Сарсанлар на с. Генерал Зафирово;

– преименува с. Асват кьой (Асфат кьой) на с. Главиница;

– преименува с. Камерлер (Камелер) на с. Зарица;

– преименува с. Авдуллар на с. Звенимир;

– преименува с. Канипе на с. Зебил;

– преименува с. Хаджиолар (Хаджилар) на с. Калугерене;

– преименува с. Арабаджилар на с. Коларево;

– преименува с. Тюрк косуй на с. Косара;

– преименува с. Дели Юсуфлар (Дели Исуфлар) на с. Красногор;

– преименува с. Месимлер на с. Листец;

– преименува с. Кадъ кьой на с. Малки Преславец;

– преименува с. Айват кьой на с. Малък Звенимир;

– преименува с. Касъмлар на с. Осен;

– преименува с. Даулджилар на с. Падина;

– преименува с. Чанакчилар на с. Паничаре;

– преименува с. Сърджилар на с. Подлес;

– преименува с. Кемал кьой на с. Полковник Тошково;

– преименува с. Масутлар на с. Поручик Геново;

– преименува с. Ахматлар на с. Севар;

– преименува с. Канара махле на с. Скален дол;

– преименува с. Татар атмаджа на с. Сокол;

– преименува с. Емир кьой на с. Суходол;

– преименува с. Кара дърлар на с. Черногор;

МЗ № 2913/обн. 16 януари 1943 г. – заличава селата Куфалча (Куфалче) и Паничаре поради изселване;
МЗ № 168/обн. 22 януари 1943 г. – преименува с. Севар на с. Генерал Жеково;

МЗ № 2127/обн. 05.06.1945 г. – преименува с. Генерал Жеково на с. Стефан Караджа;

МЗ № 5011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Поручик Геново на с. Ножарово;
между 1946 и 1956 г. – преименувано е с. Генерал Зафирово на с. Зафирово без административен акт;
Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Полковник Тошково на с. Дичево;
Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Малък Звенимир и го присъединява като квартал на с. Звенимир;
през 1956 г. – осъвременено е името на с. Малки Преславец на с. Малък Преславец без административен акт;
Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – заличава с. Красногор и го присъединява като квартал на с. Черногор;

– заличава с. Скален дол и го присъединява като квартал на с. Подлес;

Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава с. Зарица и го присъединява като квартал на с. Звенимир;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Бащина на с. Бащино;

– осъвременява името на с. Коларево на с. Коларово;

– отстранява грешката в името на с. Ножарово на с. Ножарево;

Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – отделя кв. Зарица от с. Звенимир и го възстановява като отделно населено място – с. Зарица;
Указ № 2907/обн. 07.09.1984 г. – признава с. Главиница за гр. Главиница;
Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Зафирово и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Главиница.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	14 953
1946	18 807
1956	20 477
1965	21 191
1975	18 980
1985	16 907
1992	15 579
2001	13 848
2011	10 930
2021	8864

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	10930	2880	6701	215	8	44	1082	100,00	26,34	61,30	1,96	0,07	0,40	9,89
Главиница	1569	864	387	96			216	Главиница	55,06	24,66	6,11			13,76
Бащино	176	10	166	0	0	0	0	Бащино	6,25	94,31	0,00	0,00	0,00	0,00
Богданци	613	109	241	77			184	Богданци	17,78	39,31	12,56			30,01
Вълкан	344	0	340	0	0	0	4	Вълкан	0,00	98,83	0,00	0,00	0,00	1,16
Дичево	444	3	346	0	0	0	95	Дичево	0,67	77,92	0,00	0,00	0,00	21,39
Долно Ряхово	332	75	188				67	Долно Ряхово	22,59	56,62				20,18
Зарица	434	4	417				12	Зарица	0,92	96,08				2,76
Зафирово	868	551	126	25	0	5	161	Зафирово	63,47	14,51	2,88	0,00	0,57	18,54
Звенимир	370	10	254	4			101	Звенимир	2,70	68,64	1,08			27,29
Зебил	686	3	672	0	0	0	11	Зебил	0,43	97,95	0,00	0,00	0,00	1,60
Калугерене	539	4	528	5			1	Калугерене	0,74	97,95	0,92			0,18
Коларово	355	74	278				0	Коларово	20,84	78,30				0,00
Косара	178	4	170	0	0	0	4	Косара	2,24	95,50	0,00	0,00	0,00	2,24
Листец	523	3	518				1	Листец	0,57	99,04				0,19
Малък Преславец	299	260	7	0	0	0	32	Малък Преславец	86,95	2,34	0,00	0,00	0,00	10,70
Ножарево	500	4	482				13	Ножарево	0,80	96,40				2,60
Осен	117	114					0	Осен	97,43					0,00
Падина	332	4	327				0	Падина	1,20	98,49				0,00
Подлес	155	147	3			4	0	Подлес	94,83	1,93			2,58	0,00
Сокол	334	268	20	0	3	0	43	Сокол	80,23	5,98	0,00	0,89	0,00	12,87
Стефан Караджа	697	253	377			21	44	Стефан Караджа	36,29	54,08			3,01	6,31
Суходол	653		644			0	6	Суходол		98,62			0,00	0,91
Черногор	412	114	208				87	Черногор	27,66	50,48				21,11

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	10 930	100,00
Православие	2308	21,11
Католицизъм	31	0,28
Протестантство	15	0,13
Ислям	5936	54,30
Друго	9	0,08
Нямат	30	0,27
Не се самоопределят	141	1,29
Непоказано	2460	22,50

Транспорт

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,5 km:

участък от 16,7 km от Републикански път II-21 (от km 66,4 до km 83,1);
участък от 9,5 km от Републикански път III-205 (от km 54,1 до km 63,6);
последният участък от 41,1 km от Републикански път III-235 (от km 12,1 до km 53,2);
последният участък от 10,2 km от Републикански път III-2104 (от km 3,9 до km 14,1);
последният участък от 2,2 km от Републикански път III-2305 (от km 10,1 до km 13,3);
последният участък от 10,8 km от Републикански път III-2307 (от km 19,3 до km 30,1).

Топографска карта

Лист от карта K-35-006. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта L-35-138. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)
↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Главиница
((bg)) Официален сайт
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[2] Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)

[pop-stat.mashke.org-3] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)

[Religious_composition:_2011_census-4] „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]