Тутракан (община)

Община Тутракан
44.05, 26.617
	Община Тутракан
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Силистра
Площ	448.35 km²
Население	16 350 души
Адм. център	Тутракан
Брой селища	15
Сайт	tutrakan.bg
Управление
Кмет	Димитър Стефанов ; (независим политик; 2011)
Общ. съвет	17 съветници ГЕРБ (8); ДПС (6); БСП (2); АБВ (1);
	Община Тутракан в Общомедия

Община Тутракан е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в най-западната част на област Силистра. С площта си от 448,345 km² заема 4-то място сред 7-те общините на областта, което съставлява 15,75% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на изток – община Главиница;
на югоизток – община Дулово;
на юг – община Кубрат и община Завет, област Разград;
на запад – община Сливо поле, област Русе;
на север – Румъния.

Природни ресурси

Релеф

Община Тутракан се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с преобладаваща надморска височина от 150 m на юг до 50 m на север, набразден от дълбоки (на места над 80 m) спрямо околния терен суходолия. Южните райони на общината са заети от крайните северни части на Лудогорското плато, като на север границата му не е точно фиксирана. Максималната височина на общината се намира в най-южната ѝ част, югоизточно от село Бреница – 202,2 m н.в., а най-ниската – 12 m н.в., на брега на река Дунав, североизточно от село Дунавец. В западния район на общината се простира източната част на обширната Бръшлянска низина (най-голямата крайдунавска низина в България), като тук надморската височина е от 13 – 14 m на север до 40 – 50 m на юг.

Води

По северната граница на общината с Румъния на протежение от 34 km (от km 419 до km 453, километрите се броят от устието нагоре по реката) преминава част пот долното течение на река Дунав. На останалата част от територията на община Тутракан липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. През нея преминава едно голямо суходолие, дълбоко всечено сред околния терен – суходолието на река Царацар (Демирбаба, Крапинец, най-голямата река в Лудогорието, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината южно от село Преславци на 66 m н.в. и с множество меандри се насочва на запад. Минава южно от селата Белица и Варненци и югозападно от последното достига границата с община Кубрат. След това завива на северозапад по границата с община Кубрат и отново навлиза изцяло в община Тутракан, вече със северна посока. Минава през село Старо село и навлиза в югоизточната част на Бръшлянската низина. Тук коритото му се изгубва в изградените множество напоителни и отводнителни канали. Преди тяхното изграждане суходолието е продължавало на север и се е „вливало“ в река Дунав западно от Тутракан, срещу остров Калимок, на 438 km.

На територията на община Тутракан има изградени няколко микроязовира (по-големи: „Антимово“, „Белица 1 и 2“, „Преславци“, „Боблъка“ и др.), водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи в региона.

Населени места

Общината се състои от 15 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2011 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Антимово	33	17,397	Кузгун	Старо село	695	64,662
Белица	464	33,937		Сяново	40	18,453	Сеново
Бреница	173	17,212	Кара Мехмед	Тутракан	7040	64,444
Варненци	267	21,743	Денизлер	Търновци	290	16,687	Саръ гьол
Дунавец	6	17,625	Спанчов	Царев дол	43	11,842	Вис кьой
Нова Черна	1236	49,471	Турски Смил	Цар Самуил	1058	41,961	Кютюклии
Пожарево	86	29,725	Косуй Българ, Генерал Драганово	Шуменци	354	28,652	Дайдър
Преславци	393	14,434	Ендже кьой	ОБЩО	12178	448,345	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

Указ № 36/обн.08.02.1906 г. – преименува с. Кузгун на с. Антимово;
МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Сияхлар на с. Ангелово;

– преименува с. Салихлер на с. Братимир;

– преименува с. Кара Мехмед (Карамехметлер) на с. Бреница;

– преименува с. Денизлер на с. Варненци;

– преименува с. Косуй Българ (Български косуй) на с. Генерал Драганово;

– преименува с. Спанчов на с. Дунавец;

– преименува с. Турски Смил (Тюрк Смил) на с. Нова Черна;

– преименува с. Меше махле на с. Полковник Бананово;

– преименува с. Ендже кьой на с. Преславци;

– преименува с. Калимок на с. Радецки;

– преименува с. Чауш махле на с. Софийци;

– преименува с. Саръ гьол на с. Търновци;

– преименува с. Вис кьой на с. Царев дол;

– преименува с. Дайдър на с. Шуменци;

МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кютюклии на с. Цар Самуил;
МЗ № 3034/обн. 10.02.1944 г. – заличава с. Радецки и го присъединява като квартал на гр. Тутракан;
МЗ № 5011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Генерал Драганово на с. Пожарево;
Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Полковник Бананово на с. Дъбравица;
Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – заличава с. Дъбравица и го присъединява като квартал на с. Варненци;

– заличава с. Софийци и го присъединява като квартал на с. Царев дол;

Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Ангелово и го присъединява като квартал на с. Старо село;
Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Братимир поради изселване;
Указ № 959/обн. 28.12.1965 г. – повторно заличава с. Радецки и го присъединява като квартал на гр. Тутракан;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Сеново на с. Сяново.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	22 433
1946	23 348
1956	26 738
1965	25 741
1975	24 698
1985	23 453
1992	21 774
2001	19 306
2011	15 374
2021	12 178

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	15 374	9716	3862	742	41	84	929	100.00	63.19	25.12	4.82	0.26	0.54	6.04
Тутракан	8641	6401	1653	232	31	64	260	Тутракан	74.07	19.12	2.68	0.35	0.74	3.00
Нова Черна	1574	654	363	481			63	Нова Черна	41.55	23.06	30.55			4.00
Цар Самуил	1398	220	606	8			562	Цар Самуил	15.73	43.34	0.57			40.20
Старо село	899	894					0	Старо село	99.44					0.00
Белица	594	588			4		1	Белица	98.98			0.67		0.16
Шуменци	514	309	200				3	Шуменци	60.11	38.91				0.58
Преславци	493		492	0			0	Преславци		99.79	0.00			0.00
Търновци	378		356				6	Търновци		94.17				1.58
Варненци	321	297		19			0	Варненци	92.52		5.91			0.00
Бреница	235	25	177				32	Бреница	10.63	75.31				13.61
Пожарево	136	134		0			0	Пожарево	98.52		0.00			0.00
Сяново	75	70	4	0	0	0	1	Сяново	93.33	5.40	0.00	0.00	0.00	1.35
Антимово	52	48	4	0	0	0	0	Антимово	92.30	7.69	0.00	0.00	0.00	0.00
Царев дол	50	48		0			1	Царев дол	96.00		0.00			2.00
Дунавец	14	14	0	0	0	0	0	Дунавец	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	15 374	100.00
Православие	8081	52.56
Католицизъм	50	0.32
Протестантство	79	0.51
Ислям	3094	20.12
Друго	16	0.10
Нямат	465	3.02
Не се самоопределят	1302	8.46
Непоказано	2287	14.87

Политика

Награди на Община Тутракан

Победител в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“, раздел „малки общини“. Приз за кмета д-р Димитър Стефанов за цялостната дейност през годината във всички сфери на работа на ръководената от него местна администрация.

Транспорт

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 62,4 km:

участък от 32,1 km от Републикански път II-21 (от km 34,3 до km 66,4);
последният участък от 10,2 km от Републикански път II-49 (от km 89,1 до km 99,3);
последният участък от 16,2 km от Републикански път III-205 (от km 63,6 до km 79,8);
началният участък от 3,9 km от Републикански път III-2104 (от km 0 до km 3,9).

Топографски карти

Лист от карта K-35-5. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-6. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта L-35-137. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта L-35-138. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт - каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 7 февруари 2019.
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 февруари 2019. (на английски)
↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 февруари 2019. (на английски)

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Тутракан
((bg)) Официален сайт
Сайт на общински съвет, гр. Тутракан
Местоположение на община Тутракан в Уикимапия
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[2] Дигитална библиотека на Национален статистически институт - каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 7 февруари 2019.

[pop-stat.mashke.org-3] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 февруари 2019. (на английски)

[Religious_composition:_2011_census-4] „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 февруари 2019. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]