Ветрен (област Силистра)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.
Ветрен | |
Рибарското селище при Ветрен | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 208 души[1] (15 март 2024 г.) 6,88 души/km² |
Землище | 30,245 km² |
Надм. височина | 105 m |
Пощ. код | 7588 |
Тел. код | 08676 |
МПС код | СС |
ЕКАТТЕ | 10834 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Силистра |
Община – кмет | Силистра Александър Сабанов (независим политик; 2023) |
Ветрен в Общомедия |
Ветрен е село в Североизточна България. То се намира в община Силистра, област Силистра.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Ветрен е разположено край брега на река Дунав, в североизточната част на Дунавската равнина. Старата част на селото е разположена около долината на река, а по-късно селото се разраства в западна посока. На около 5 км от Ветрен отстои езерото „Сребърна“, което е биосферен резерват от световно значение. В него съществува богата флора и фауна, но с най-голямо разнообразие се отличават водоплаващите птици.
Климатът е умереноконтинентален, понякога през лятото се наблюдават засушавания (предимно през месец август), а за зимата са характерни снежната покривка и навяванията. Ветровете в района са предимно североизточни. Поради етественото движение на въздушните маси селото се характеризира с чист въздух и е обявено за курортно. Тук е построена дооздравителна болница, която днес не функционира.
Днес основно стопанско значение има отглеждането на домашни животни, зеленчуци и овощни култури в лични стопанства, а също така и риболова. В района има благоприятни условия за развитието на различни сортове кайсия. Почвите са черноземни.
История
[редактиране | редактиране на кода]Съвременното население на Ветрен се счита за наследник на коренното добруджанско население – гребенци, наричано така, защото към женските носии включват шапка за главата, наподобяваща петльов гребен.
От различни исторически източници е известно, че първоначално селището е възникнало като римска крайпътна станция в III век от новата ера край брега на река Дунав и е част от Дунавски лимес. Станцията е била добре защитена от крепостни стени. Римското ѝ име е Тегуликум[2][3] (Тегулициум, според някои източници). Правени са частични разкопки и са открити находки, потвърждаващи тези твърдения. Днес една малка част от крепостната стена е разкрита и съхранена. Голяма част от Калето е разровено от иманяри. Много близо до днешното село, в югозападна посока, е било разположено още по-древно селище – Аджамия. По-късно селото се премества на около километър в южна посока – сгушено между хълмове, от двете страни на малка река, която извира от селото, а последващото му разрастване е в югозападна посока.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 237 | 100.00 |
Българи | 237 | 100.00 |
Турци | 0 | 0.00 |
Цигани | 0 | 0.00 |
Други | 0 | 0.00 |
Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
Неотговорили | 0 | 0.00 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Основна религия е християнството. През последните години беше възстановена църквата в селото. На мястото на старата 200-годишна църква, изградена от плетени пръти, със същия план и размери, беше изградена наново църквата. Това начинание беше възможно благодарение на благотворителни мероприятия, дарения и други подобни дейности за доста дълъг период от време.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]В село Ветрен живее писателят Валентин Чернев.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]На няколко километра от село Ветрен е разположено езерото Сребърна, обявено през 1948 г. за природен резерват. Поради голямото разнообразие от животни, особено птици, резерватът е под закрилата на ЮНЕСКО и има световно значение за запазване на генофонда на планетата ни. Близостта на селото до река Дунав, която бавно и величествено влачи водите си, създава неповторима атмосфера на спокойствие, тишина и благоговение пред природатата.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Международен гребен поход – Традиционно лятно събитие в селото е посрещането на гребната регата по река Дунав. Гости от европейските страни, свързани с река Дунав, пристигат с лодки в края на месец август. Тогава се прави Празник на Дунава – гостоприемните ветренци ги посрещат, приветстват ги и показват богатството на добруджанския фолклор.
По поречието на река Дунав на около 1,5 км западно от хижата се намира и една от резиденциите на Тодор Живков.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ The Cambridge Ancient History: Volume 12, The Crisis of Empire, AD 193 – 337
- ↑ Economic role of the Roman army in the province of Lower Moesia (Moesia Inferior)
- ↑ „Справка за населението на село Ветрен, община Силистра, област Силистра, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 13 ноември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Silistra Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 13 ноември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 ноември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно село Ветрен
- Георги Атанасов, Иван Йорданов, Средновековният Ветрен на Дунава, издателска къща „Славчо Николов и с-ие“, община Силистра, Шумен, 1994 г.
- Крепостта Ветрен на Дунава
|