Омур бей
Омур бей Καστανοχώρι | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Висалтия |
Географска област | Сярско поле |
Надм. височина | 554 m |
Население | 88 души (2021 г.) |
Омур бей (на гръцки: Καστανοχώρι, Кастанохори, катаревуса Καστανοχώριον, Кастанохорион, до 1922 година Ομούρ Βέη, Омур Веи[1]) е село в Република Гърция, в дем Висалтия, област Централна Македония със 153 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в северните склонове на Орсовата планина (Кердилио).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото първоначално е на няколко километра на юг, високо в Богданската планина, днес наричано Старо Омур бей (Παλαιό Καστανοχώρι) или Горно Омур бей (Άνω Καστανοχώρι). Там са запазени църквите „Рождество Богородично“ от XVIII век и „Свети Атанасий“,[2] както и развалините на селската чешма от XVIII век.
През XIX век и началото на XX век Омур бей е село, числящо се към Нигритска нахия на Сярската каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Умур бей (Oumour-Bey) живеят 488 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Умур бей (Oumour bey) е посочено като село с 54 домакинства и 170 жители гърци.[4] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Омур бей:
„ | Омур бей: християнско село; 1 църква, на 7 часа от града, жителите са гърци.[5] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Амур бег, село току речи на връх Бешишката планина с хладна вода и гъста гора. Намира се на ЮИ от Ежово 3/4 часа; от Сяр 8 часа. Пътят щом доближиш до селото става труден и стръмен. Нямайки земя за работа, селянете се пръскат по околните села. 30 къщи гърци.[6] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Омир бей има 600 жители гърци.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Умурбег (Oumourbeg) живеят 685 гърци и в селото работи гръцко училище с 1 учител и 32 ученици.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото е сменено в 1922 година на Кастанохори.
В 1947 – 1949 година по време на Гражданската война селото е напълно разрушено и се мести на север в равното на сегашното си място. В 1955 година е изградена църквата „Свети Атанасий“.[2] В 1987 – 1989 година двете църкви в Старо Омур бей са възстановени от заселили се в селото понтийски гърци, върнали се от Германия.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Дзамурдзис[9] или Дзамурдзас | Τζαρμουτζάς | Ласпорема | Λασπόρεμα[10] | река в Орсовата планина на ЮЗ от Омур бей[9] |
Тап Каин[9][11] | Ταπ Καΐν | Дасотон | Δασωτόν[10] | връх в Орсовата планина на ЮЮЗ от Омур бей[9] |
Вайния | Βαϊνιά | Стратоникон Рема | Στρατιωτικόν Ρέμα[10] | |
Кьоролук[9] | Κιορολούκια | Тифло Рема | Τυφλό Ρέμα[10] | река в Орсовата планина на ЮЗ от Омур бей[9] |
Кака Пърнар | Κακά Πουρνάρ | Миродата | Μυρωδάτα[10] | |
Инели[9] | Ίνελή | Велония | Βελόνια[10] | бивше село на Ю от Айдонохори[9] |
Гьол Бурун[9] | Γκιόλ Μπουρούν | Гимнон | Γυμνόν[10] | връх в Орсовата планина на ЮЗ от Омур бей (689,2 m)[9] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Ιερός Ναός Αγίου Αθανασίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 26 октомври 2019 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 60. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 848.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 181.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
- ↑ Nigríta GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
|