Джинджос
Джинджос Σιτοχώρι | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Висалтия |
Географска област | Сярско поле |
Надм. височина | 79 m |
Население | 350 души (2021 г.) |
Джинджос (на гръцки: Σιτοχώρι, Ситохори, катаревуса: Σιτοχώριον, Ситохорион, до 1928 Τζίντζος, Дзиндзос[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Селото има 663 жители според преброяването от 2001 година.
География
[редактиране | редактиране на кода]Джинджос е разположено югоизточно от Нигрита в Сярското поле.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чинджос (Tchintzios) живеят 960 гърци.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Чинчос (Tchintchos) е посочено като село със 108 домакинства, като жителите му са 320 гърци.[3]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Джинджос:
„ | Джинджос: християнско село; 1 църква, 8 часа и половина от града.[4] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Джинджос, 1 час на ЮЗ от Тахинос; 6 часа от Сяр. Поминък на жителите същият като в Тахинос. Пътят равени прав. 90 къщи карагуни. Гръцка църква.[5] | “ |
В началото на XX век Джинджос е село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото има 660 жители гърци.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Джинджос (Ginjos) живеят 600 гърци и работи гръцко училище.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година, селото остава в Гърция. В 1928 година селото е прекръстено на Ситохори.[8]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Таушан тепе[9] | Ταουσάν Τεπέ | Лагокорфи | Λαγοκορφή[10] | възвишение на С от Джинджос (69,4 m) и на ЮИ от Патрик[9] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Джинджос
- Маргаритис Сятас, четник в гръцка андартска чета в Македония[11]
- Николаос Крусталис или Икономидис, гръцки агент трети клас на гръцка андартска чета в Македония[11]
- Николаос Курвитидис, гръцки агент трети клас на гръцка андартска чета в Македония[11]
- Стела Пападимитриу, гръцка актриса
- Харистос Мадзирис, гръцки агент втори клас на гръцка андартска чета в Македония[11]
- Христос Курбетис, четник в гръцка андартска чета в Македония[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 60. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 847.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
- ↑ а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 159. (на гръцки)
|