Направо към съдържанието

Добрич-селска (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Добрич-селска)
Община Добрич-селска
      
Общи данни
ОбластДобрич
Площ1296.163 km²
Население23 264 души
Адм. центърДобрич
Брой селища68
Сайтdobrichka.bg
Управление
КметСоня Георгиева
(БСП – Обединена левица, ЗНС; 2019)
Общ. съвет21 съветници
Община Добрич-селска в Общомедия
Топографска карта на община Добрич-селска.

Община Добрич-селска[1] (понякога срещана и като община Добричка) се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в централната и южна част на област Добрич. С площта си от 1296,163 km2 е най-голямата сред 8-те общините на областта, което съставлява 27,46% от територията на областта. Добричка община е третата след община Сливен и Столична община по големина община в България. Границите ѝ са следните:

В центъра на Добричка община като анклав се намира община Добрич с общинския център град Добрич.

Природни ресурси

[редактиране | редактиране на кода]

Релеф

[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територията на общината попада в югозападната част на Добруджанското плато, което се характеризира с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове, разсечени от суходолията на реките Суха река и десният ѝ приток Добричка река. Общият наклон на платото е на север, североизток и изток. Средната надморска височина варира от 250 – 270 m на запад до 100 – 150 m на изток и североизток. Максималната височина на Добричка община е могилата Пъндъклъка (302 m), разположена в най-югозападната ѝ част, югозападно от село Бдинци, на границата с община Вълчи дол. Най-ниската точка на общината се намира в югоизточната и част, източно от село Батово, в коритото на Батова река – 43 m н.в.

Води

[редактиране | редактиране на кода]

Единствената постоянно течаща река на територията на Добричка община е Батова река, протичаща в югоизточната част на общината с чакс от средното си течение в дълбока долина между Добруджанското и Франгенското плато. През общината от юг на север преминават две дълбоки, на места каньоновидни суходолия на Суха река и десният ѝ приток Добричка река. Суха река навлиза в общината при село Ново Ботево и до село Одринци през повечето години има постоянно течение. След селото коритото на реката е дълбоко всечено в аптските варовици на Добруджанското плато и представлява суходолие, в което епизодично, основно през пролетта протичат повърхностни води. Северозападно от село Крагулево суходолието напуска пределите на общината. Същото е положението и с Добричка река, в коритото на която епизодично има течаща вода. Суходолието на Добричка река се „влива“ отдясно в суходолието на Суха река северозападно от село Крагулево преди последната да напусне пределите на общината. По „течението“ на двете суходолия има изградени няколко микроязовира („Ведрина“, „Одринци“, „Златия“ и др.), които се завиряват през пролетта и водата им се използва предимно за напояване.

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Добрич попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха е 10.2 °C. Абсолютният температурен минимум е отбелязан през януари -22.7 °C, а максимумът – през август и септември 39.1 °C. Пролетта е сравнително хладна, есента е топла поради затоплящото влияние на Черно море. През зимата е по-силно изразено въздействието на североизточните въздушни маси, което обуславя по-големите различия в термичното ниво през годината. Районът се характеризира с висока влажност на въздуха и слаби валежи – 540 мм средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум – през февруари. През лятото падат 80% от годишните валежи. Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2.5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването ѝ във вид на дебели преспи. Широкият териториален обсег на Добруджанското плато, значителната му отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността му към изток и запад определят и ветровия режим. Районът се характеризира като ветровит с нисък процент тихо време – около 20% средногодишно. Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове. Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85 – 86%, а през лятото спада до 68 – 69%.

Разпределение на земите

[редактиране | редактиране на кода]

Разпределението на земите по фондове е както следва:

  • земеделска земя -1 025 217 дка;
  • горски фонд – 195 028 дка;
  • населени места – 65 384 дка;
  • водни площи – 4 370 дка;
  • територии за полезни изкопаеми -1 614 дка;
  • територии за транспорт и инфраструктура – 7 227 дка.

Населени места

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед към село Медово през 2007 г.

Общината се състои от 68 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[2]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Алцек 123 10,271 Клиседжик, Кеседжик Миладиновци 92 25,466 Дийнеклер
Батово 580 24,285 Чаталар Ново Ботево 39 3,462 Малко Ботьово, Ново Ботьово
Бдинци 56 22,367 Гьокче дьолюк Овчарово 364 18,983 Калфа, Дургут калфа, Драгош вода
Бенковски 606 36,546 Екисче, Мария Луиза Одринци 190 23,030 Ени махле
Богдан 114 17,410 Богдан кьой, Богданово Одърци 520 15,297 Ястъкчилар
Божурово 594 35,818 Настрадин, Малиново Опанец 166 7,904 Опанча
Бранище 389 9,807 Куруджа кьой Орлова могила 49 18,552 Сердимен
Ведрина 406 29,165 Кадъ кьой, Кадиево, Фердинандово Паскалево 653 27,298 Ези бей
Владимирово 166 36,443 Дели османлар Плачидол 551 18,710 Голям Алъч кьой
Воднянци 218 10,009 Мързък Победа 789 24,418 Гелинджик, Димитър Ганево
Вратарите 46 16,108 Капуджи махле Подслон 296 19,619 Конак куюджук
Врачанци 66 6,612 Чакърча Полковник Иваново 51 15,485 Сиринджи, Сотирово
Генерал Колево 103 16,134 Чаир харман Полковник Минково 194 12,387 Кабасакал
Гешаново 52 22,104 Конак, Поручик Гешаново Полковник Свещарово 114 15,162 Баш бунар
Дебрене 99 28,427 Куюджук Попгригорово 69 14,918 Вели факъ
Добрево 35 14,701 Али калфа, Германци Прилеп 12 12,024 Чукурово
Долина 169 26,985 Арнаут куюсу Приморци 95 5,601 Кара курт
Дончево 760 128,871 Тито Майореску, Княз Симеоново Пчелино 184 15,559 Кьоселер
Драганово 130 27,835 Семиз ала Пчелник 27 13,816 Кованлък
Дряновец 3 7,404 Реджеб кьой Росеново 178 19,646 Кара Синан, Поручик Лимонов
Енево 144 6,252 Есирджа Самуилово 76 20,981 Саръ Махмуд, Алексеево
Житница 260 37,575 Малък Базаурт Свобода 122 21,785 Мансърово, Княз Кирил
Златия 102 14,154 Кара Мурад Славеево 144 21,824 Токчилар
Камен 114 12,161 Синдаля, Севдалии Сливенци 105 10,515 Юргечлер
Карапелит 714 43,437 Смолница 297 25,855 Средно Чамурлии
Козлодуйци 377 23,696 Осман факъ Соколник 16 5,855 Шахинлар
Котленци 203 15,579 Хош кадем Стефан Караджа 344 10,122 Войнещи, Бранник
Крагулево 12 20,343 Шахинджии, Крагуево Стефаново 776 19,878 Айорман
Ловчанци 420 28,311 Кара сулар Стожер 1124 45,863 Балъджа
Ломница 239 12,549 Малтъм кьой, Маалтъмово Тянево 96 10,641 Среден Базаурт, Тяново
Лясково 218 17,709 Фъндъклии Фелдфебел Денково 534 16,800 Байрам бунар
Малка Смолница 94 8,749 Малко Чамурлии Хитово 101 12,962 Чаир махле, Йон Братиано
Медово 25 17,545 Северен Радулеску Царевец 287 17,547 Каралез
Методиево 181 20,626 Кюпелер Черна 291 22,180 Енидже, Енидже Фандаклъ
ОБЩО 16764 1296,163 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • след 1880 г. – с. Кадъ кьой е преименувано от населението на с. Кадиево без административен акт;
  • указ № 462/обн. 1.12.1906 г. – преименува с. Малки Чорал на с. Орлово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гьокче дьолюк на с. Бдинци;
– преименува с. Капуджи махле на с. Вратарите;
  • периода 1913 – 1940 г. – селата Айдън чофа и Малко Алъч кьой са изселени под румънска власт;
– с. Калфа (Дургут калфа) е преименувано на с. Драгош вода под румънска власт;
– с. Чаир махле и преименувана на с. Йон Братиано под румънска власт;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Клиседжик (Кеседжик) на с. Алцек;
– преименува с. Чаталар на с. Батово;
– преименува с. Богдан кьой (Богданово) на с. Богдан;
– преименува с. Куруджа кьой на с. Бранище;
– преименува с. Войнещи на с. Бранник;
– преименува с. Саръджа (Долна Саръджа) на с. Валог;
– преименува с. Кьостекчилер на с. Верижари;
– преименува с. Дели Османлар на с. Владимирово;
– преименува с. Мързък на с. Воднянци;
– преименува с. Арабаджии на с. Возарци;
– преименува с. Самсон на с. Войводино;
– преименува с. Кара башлъ на с. Войсил;
– преименува с. Чакърча на с. Врачанци;
– преименува с. Чаир харман на с. Генерал Колево;
– преименува с. Али анифе (Али калфа) на с. Германци;
– преименува с. Голямо Чамурлии на с. Голяма Смолница;
– преименува с. Голям Базаурт на с. Горско;
– преименува с. Куюджук на с. Дебрене;
– преименува с. Арнаут куюсу на с. Долина;
– преименува с. Семиз ала (Семиз алъ) на с. Драганово;
– преименува с. Реджеб кьой на с. Дряновец;
– преименува с. Есирджа (Есердже) на с. Енево;
– преименува с. Малък Базаурт на с. Житница;
– преименува с. Кара Мурад на с. Златия;
– преименува с. Синдаля (Севдалии, Сейдалии) на с. Камен;
– преименува с. Мансър кьой (Мансърово) на с. Княз Кирил;
– преименува с. Титу Майореску на с. Княз Симеоново;
– преименува с. Осман факъ на с. Козлодуйци;
– преименува с. Хош кадем на с. Котленци;
– преименува с. Шахинджии на с. Крагуево;
– преименува с. Кара сулар на с. Ловчанци;
– преименува с. Матлъм кьой (Матлъмово) на с. Ломница;
– преименува с. Фъндъклии на с. Лясково;
– преименува с. Настрадин (Настрадън) на с. Малиново;
– преименува с. Малко Чамурлии (Чамурлии) на с. Малка Смолница;
– преименува с. Валалии на с. Малък Богдан;
– преименува с. Екисче на с. Мария Луиза;
– преименува с. северен Радулеску на с. Медово;
– преименува с. Кюпелер на с. Методиево;
– преименува с. Дийнеклер на с. Миладиновци;
– преименува с. Малко Ботьово на с. Ново Ботьово, а по-късно името е осъвременено без административен акт на с. Ново Ботево;
– преименува с. Драгош вода на с. Овчарово;
– преименува с. Ени махле на с. Одринци;
– преименува с. Ястъкчилар на с. Одърци;
– преименува с. Опанча на с. Опанец;
– преименува с. Сердимен на с. Орлова могила;
– преименува с. Ези бей на с. Паскалево;
– преименува с. Голям Алъч (Голям Алъч кьой, Голямо Алъч кьой, Алъч кьой) на с. Плачидол;
– преименува с. Гелинджик на с. Победа;
– преименува с. Конак куюджук на с. Подслон;
– преименува с. Сиринджии на с. Полковник Иваново;
– преименува с. Кабасакал на с. Полковник Минково;
– преименува с. Баш бунар (Баш пунар) на с. Полковник Свещарово;
– преименува с. Вели факъ на с. Попгригорово;
– преименува с. Конак на с. Поручик Гешаново;
– преименува с. Кара Синан на с. Поручик Лимонов;
– преименува с. Тюлюджа на с. Прелог;
– преименува с. Чукурово на с. Прилеп;
– преименува с. Кара курт на с. Приморци;
– преименува с. Янъклар на с. Прогорелец;
– преименува с. Кьоселер на с. Пчелино;
– преименува с. Кованлък на с. Пчелник;
– преименува с. Саръ Махмуд на с. Самуилово;
– преименува с. Токчилар на с. Славеево;
– преименува с. Юргечлер на с. Сливенци;
– преименува с. Средно Чамурлии на с. Смолница;
– преименува с. Шахинлар на с. Соколник;
– преименува с. Айорман на с. Стефаново;
– преименува с. Балъджа на с. Стожер;
– преименува с. Среден Базаурт на с. Тяново;
– преименува с. Байрам бунар на с. Фелдфебел Денково;
– преименува с. Кадиево на с. Фердинандово;
– преименува с. Йон Братиано на с. Хитово;
– преименува с. Каралез на с. Царевец;
– преименува с. Енидже (Енидже фандаклъ) на с. Черна;
– преименува с. Хасъм дере на с. Ябълково;
  • между 1942 и 1946 г. – заличено е с. Прогорелец без административен акт поради присъединяването му като квартал на с. Плачидол;
  • през 1943 г. – с. Войводино е заличено без административен акт поради изселване;
  • МЗ № 1473/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Княз Кирил на с. Свобода;
  • МЗ № 3688/обн. 05.06.1945 г. – преименува с. Малиново на с. Божурово;
– преименува с. Поручик Лимонов на с. Росеново;
– преименува с. Бранник на с. Стефан Караджа;
  • през 1946 г. – осъвременено е името на с. Крагуево на с. Крагулево без административен акт;
  • МЗ № 6628/обн. 29.11.1946 г. – преименува с. Фердинандово на с. Ведрина;

МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Княз Симеоново на с. Дончево;

  • МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Мария Луиза на с. Бенковски;
  • Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Самуилово на с. Алексеево;
– преименува с. Германци на с. Добрево;
– преименува с. Полковник Иваново на с. Сотирово;
  • през 1956 г. – с. Поручик Гешаново е преименувано на с. Гешаново без административен акт;
  • Указ № 369/обн. 28.10.1958 г. – заличава селата Возарци, Малък Богдан, Орлово и Флорика поради изселване;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава селата Валог, Войсил и Драганово и ги присъединява като квартали на с. Опанец;
– заличава с. Верижари и го присъединява като квартал на с. Методиево;
– заличава с. Голяма Смолница и го присъединява като квартал на с. Смолница;
– заличава с. Полковник Минково и го присъединява като квартал на с. Димитър Ганево;
– заличава с. Сливенци и го присъединява като квартал на с. Овчарово;
– заличава с. Ябълково поради изселване;
  • Указ № 182/обн. 28.04.1964 г. – преименува с. Победа на с. Димитър Ганево;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – отдела кварталите Войсил и Драганово от с. Опанец и ги обединява в едно населено място – с. Драганово;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Тяново на с. Тянево;
  • Указ № 267/обн. 21.03.1969 г. – заличава селата Горско и Прелог поради изселване;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – отделя кв. Сливенци от с. Овчарово и го признава за отделно населено място – с. Сливенци;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – създава Добричка община, която включва всички населени места от състава на бившия Толбухински район;
  • Указ № 250/обн. 12.08.1991 г. – отделя кв. Полковник Минково от с. Димитър Ганево и го признава за отделно населено място – с. Полковник Минково;
  • Указ № 93/обн. 07.04.1992 г. – възстановява старото име на с. Димитър Ганево на с. Победа;
  • Указ № 115/обн. ДВ бр. 46/01.06.1993 г. – възстановява старото име на с. Сотирово на с. Полковник Иваново;
– възстановява старото име на с. Алексеево на с. Самуилово.

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място		 Численост Населено
място		 Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили		 Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили
Общо 22081 11475 3596 4387 347 409 1867 100,00 51,96 16,28 19,86 1,57 1,85 8,45
Алцек 328 47 36 241 0 3 1 Алцек 14,32 10,97 73,47 0,00 0,91 0,30
Батово 656 206 58 229 4 22 137 Батово 31,40 8,84 34,90 0,60 3,35 20,88
Бдинци 94 54 14 12 0 0 14 Бдинци 57,44 14,89 12,76 0,00 0,00 16,89
Бенковски 825 29 778 3 0 10 5 Бенковски 3,51 94,30 0,36 0,00 1,21 0,60
Богдан 158 115 34 6 0 Богдан 72,78 21,51 3,79 0,00
Божурово 876 301 412 153 0 Божурово 34,36 47,03 17,46 0,00
Бранище 394 316 36 12 3 12 15 Бранище 80,20 9,13 3,04 0,76 3,04 3,80
Ведрина 541 337 190 3 6 Ведрина 62,29 35,12 0,55 1,10
Владимирово 256 252 0 0 3 Владимирово 98,43 0,00 0,00 1,17
Воднянци 301 17 87 119 76 Воднянци 5,64 28,90 39,53 25,24
Вратарите 52 51 0 0 0 Вратарите 98,07 0,00 0,00 0,00
Врачанци 88 88 0 0 0 0 0 Врачанци 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Генерал Колево 95 66 8 4 16 Генерал Колево 69,47 8,42 4,21 16,84
Гешаново 103 92 11 0 0 0 0 Гешаново 89,32 10,67 0,00 0,00 0,00 0,00
Дебрене 92 72 0 9 0 0 11 Дебрене 78,26 0,00 9,78 0,00 0,00 11,95
Добрево 70 41 0 0 0 0 29 Добрево 58,57 0,00 0,00 0,00 0,00 41,42
Долина 232 158 23 0 0 0 51 Долина 68,10 9,91 0,00 0,00 0,00 21,98
Дончево 911 797 20 74 15 Дончево 87,48 2,19 8,12 1,64
Драганово 162 66 27 27 40 Драганово 40,74 16,66 16,66 24,69
Дряновец 21 0 20 0 0 Дряновец 0,00 95,23 0,00 0,00
Енево 175 173 0 0 Енево 98,85 0,00 0,00
Житница 501 269 4 150 0 77 1 Житница 53,69 0,79 29,94 0,00 15,36 0,19
Златия 99 87 3 0 6 0 3 Златия 87,87 3,03 0,00 6,06 0,00 3,03
Камен 154 37 65 51 0 0 1 Камен 24,02 42,20 33,11 0,00 0,00 0,64
Карапелит 1111 549 22 524 12 Карапелит 49,41 1,98 47,16 1,08
Козлодуйци 434 315 51 66 1 Козлодуйци 72,58 11,75 15,20 0,23
Котленци 251 163 15 33 39 Котленци 64,94 5,97 13,14 15,53
Крагулево 60 58 0 0 0 Крагулево 96,66 0,00 0,00 0,00
Ловчанци 794 320 46 116 254 Ловчанци 40,30 5,79 14,60 31,98
Ломница 315 66 108 55 47 6 33 Ломница 20,95 34,28 17,46 14,92 1,90 10,47
Лясково 302 114 3 176 1 Лясково 37,74 0,99 58,27 0,33
Малка Смолница 128 99 15 8 0 0 6 Малка Смолница 77,34 11,71 6,25 0,00 0,00 4,68
Медово 61 11 0 0 0 0 50 Медово 18,03 0,00 0,00 0,00 0,00 81,96
Методиево 231 148 11 63 7 0 2 Методиево 64,06 4,76 27,27 3,03 0,00 0,86
Миладиновци 121 117 0 3 0 Миладиновци 96,69 0,00 2,47 0,00
Ново Ботево 33 29 0 0 2 Ново Ботево 87,87 0,00 0,00 6,06
Овчарово 528 303 96 35 3 11 80 Овчарово 57,38 18,18 6,62 0,56 2,08 15,15
Одринци 249 231 13 0 4 Одринци 92,77 5,22 0,00 1,60
Одърци 621 369 204 37 Одърци 59,42 32,85 5,95
Опанец 153 114 9 25 3 Опанец 74,50 5,88 19,23 1,96
Орлова могила 81 80 0 0 0 Орлова могила 98,76 0,00 0,00 0,00
Паскалево 705 660 4 6 31 Паскалево 93,61 0,56 0,85 4,39
Плачидол 552 312 18 144 77 Плачидол 56,52 3,26 26,08 13,94
Победа 916 509 20 290 6 5 86 Победа 55,56 2,18 31,65 0,65 0,54 9,38
Подслон 383 67 124 189 0 0 3 Подслон 17,49 32,37 49,34 0,00 0,00 0,78
Полковник Иваново 94 86 0 7 0 0 1 Полковник Иваново 91,48 0,00 7,44 0,00 0,00 1,06
Полковник Минково 228 170 14 44 0 0 0 Полковник Минково 74,56 6,14 19,29 0,00 0,00 0,00
Полковник Свещарово 137 135 0 0 0 Полковник Свещарово 98,54 0,00 0,00 0,00
Попгригорово 91 91 0 0 0 0 0 Попгригорово 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Прилеп 18 11 6 0 0 Прилеп 61,11 33,33 0,00 0,00
Приморци 78 64 11 0 3 0 0 Приморци 82,05 14,10 0,00 3,84 0,00 0,00
Пчелино 210 95 47 67 0 Пчелино 45,23 22,38 31,90 0,00
Пчелник 61 60 0 0 0 Пчелник 98,36 0,00 0,00 0,00
Росеново 294 133 0 120 40 Росеново 45,23 0,00 40,81 13,60
Самуилово 120 62 33 18 2 Самуилово 51,66 27,50 15,00 1,66
Свобода 171 154 6 10 0 0 1 Свобода 90,05 3,50 5,84 0,00 0,00 0,58
Славеево 192 143 5 37 0 Славеево 74,47 2,60 19,27 0,00
Сливенци 227 29 60 135 0 3 0 Сливенци 12,77 26,43 59,47 0,00 1,32 0,00
Смолница 379 229 37 19 13 0 81 Смолница 60,42 9,76 5,01 3,43 0,00 21,37
Соколник 26 8 14 0 0 4 0 Соколник 30,76 53,84 0,00 0,00 15,38 0,00
Стефан Караджа 336 202 0 128 Стефан Караджа 60,11 0,00 38,09
Стефаново 921 439 213 112 11 49 97 Стефаново 47,66 23,12 12,16 1,19 5,32 10,53
Стожер 1326 723 206 104 204 Стожер 54,52 15,53 7,84 15,38
Тянево 161 59 0 99 Тянево 36,64 0,00 61,49
Фелдфебел Денково 673 290 306 0 67 Фелдфебел Денково 43,09 45,46 0,00 9,95
Хитово 205 135 61 7 1 Хитово 65,85 29,75 3,41 0,48
Царевец 388 190 16 177 0 Царевец 48,96 4,12 45,61 0,00
Черна 532 123 40 364 0 4 1 Черна 23,12 7,51 68,42 0,00 0,75 0,18

Вероизповедания

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 22 081 100,00
Православие 9 258 41,92
Католицизъм 69 0,31
Протестантство 85 0,38
Ислям 4 941 22,37
Друго 9 0,04
Нямат 484 2,19
Не се самоопределят 1 759 7,96
Непоказано 5 476 24,79

Транспорт

[редактиране | редактиране на кода]

През общината, от югозапад на североизток преминава участък от 20,2 km от трасето на жп линията Разделна – Добрич – Кардам.

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 183,6 km:

Топографска карта

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Страницата на общината в ЕКАТТЕ
  2. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 октомври 2020. (на английски)
  4. ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Добрич-селска_(община)&oldid=12123742“.