Менделевий

Менделевий
	Менделевий
	Фермий ← Менделевий → Нобелий
	Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Менделевий, Md, 101
Група, период, блок	–, 7, f
Химическа серия	актинид
Електронна конфигурация	[Rn] 5f13 7s2
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 32, 31, 8, 2
CAS номер	7440-11-1
Свойства на атома
Атомна маса	[258] u
Оксид	3, 2
Електроотрицателност; (Скала на Полинг)	1,3
Йонизационна енергия	I: 635 kJ/mol; II: 1235 kJ/mol; III: 2470 kJ/mol; IV: 3840 kJ/mol;
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество (вероятно)
Кристална структура (вероятна)	кубична стенноцентрирана
Плътност	10370 kg/m3 (вероятна)
Температура на топене	1100 K (827 °C) (вероятна)
История
Наименуван	на Дмитрий Менделеев
Откритие	Алберт Гиорсо и; Глен Сиборг; (1955 г.)
Най-дълготрайни изотопи
СД	разни
ε	257Fm
СД	разни
ε	260Fm
β-	260No
	Менделевий в Общомедия

Менделевий е химичен елемент с атомен номер 101 в периодичната система, обозначава се със символа Md.

Елементът носи името на Димитрий Иванович Менделеев, създателят на периодичната таблица. Името Менделевий е прието от Международния съюз за чиста и приложна химия (IUPAC). Предложеният от откривателите символ Mv не е приет и през 1963 година IUPAC променя символа на Md, както е познат днес.^[2]

Менделевият струва трилиони пъти по-скъпо от златото и елмазите и може да се счита за най-скъпото вещество на Земята.^[3]

История

Менделевият е синтезиран от Алберт Гиорсо, Глен Сиборг, Грегъри Чопин, Бернард Харви и Стенли Томпсън (ръководител на екипа) в началото на 1955 г. в Калифорнийския университет в Бъркли. Изотопът ²⁵⁶Md е синтезиран чрез облъчване на ²⁵³Es с алфа-частици (хелиеви ядра) в 60-инчов циклотрон. Елемент 101 е деветият синтезиран трансуранов елемент (елементи с пореден номер по големи от 92). През нощта на 18 февруари 1955 г. групата учени създават 17 атома от елемента. Те са анализирани с помощта на метод за адсорбция-елуиране на йонообмен. По време на процеса менделевий показвал характеристики, сходни с тулий, който е негов естествен хомолог.^[2]

Химични свойства

Още преди откриването на менделевий, през 1954 г. учените предполагат, че елементът ще наподобява, по химични свойства, другите актиниди и характерно за него ще бъде степен на окисление +3. По-късно, в края на 50-те – средата на 60-те години, това предположение е било потвърдено експериментално.

През 70-те и 80-те години на миналия век, съветски учени провеждат серия от експерименти, за да докажат съществуването на съединения на четиривалентен менделевий. Опитът да бъде окислен Md³⁺ до Md⁴⁺, въпреки очакванията на изследователите, са неуспешни.^[4]^[2]

Изотопи

Шестнадесет изотопа на менделевиий с маса от 245 до 260, са познати. ²⁵⁸Md е с период на полуразпад от 51,5 дни, ²⁶⁰Md с период на полуразпад от 31,8 дни и ²⁵⁷Md с период на полуразпад от 5,52 часа. Всички останали изотопи имат период на полуразпад по-малък от 97 минути, а по-голямата част от тях – по-малък от 5 минути. Този елемент има и 5 мета-стабилни състояния, от които с най-голям период на полуразпад е ²⁵⁸Md (t½ = 58 мин.).^[5]

Вижте също

Източници

↑ ^а ^б Fournier, Jean-Marc. Bonding and the electronic structure of the actinide metals // Journal of Physics and Chemistry of Solids 37 (2). 1976. DOI:10.1016/0022-3697(76)90167-0. p. 235 – 244. (на английски)
↑ ^а ^б ^в ^г Emsley, John. Nature's Building Blocks, Oxford: Oxford University, 2001. ISBN 0-19-850340-7
↑ Списание КОСМОС, С. 1963, Брой 8, с. 40.^{[неработеща препратка]}
↑ Hall, Nina, Cambridge University Press, 2000, с. 9 – 11.ISBN 0-521-45224-4.
↑ .Audi, G.The NUBASE evaluation of nuclear and decay properties.1997 Архив на оригинала от 2011-07-20 в Wayback Machine.

[Fournier-1] а ^б Fournier, Jean-Marc. Bonding and the electronic structure of the actinide metals // Journal of Physics and Chemistry of Solids 37 (2). 1976. DOI:10.1016/0022-3697(76)90167-0. p. 235 – 244. (на английски)

[john-2] а ^б ^в ^г Emsley, John. Nature's Building Blocks, Oxford: Oxford University, 2001. ISBN 0-19-850340-7

[3] Списание КОСМОС, С. 1963, Брой 8, с. 40.^{[неработеща препратка]}

[4] Hall, Nina, Cambridge University Press, 2000, с. 9 – 11.ISBN 0-521-45224-4.

[5] .Audi, G.The NUBASE evaluation of nuclear and decay properties.1997 Архив на оригинала от 2011-07-20 в Wayback Machine.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]