Мексиканска кафява мечка

	Мексиканска кафява мечка
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Pan-Carnivora
клон:	Carnivoramorpha
клон:	Carnivoraformes
разред:	Хищници (Carnivora)
семейство:	Мечкови (Ursidae)
род:	Мечки (Ursus)
вид:	Кафява мечка (U. arctos)
подвид:	Мексиканска кафява мечка (U. a. nelsoni)
	Научно наименование
	Ursus arctos nelsoni Merriam, 1914
	Мексиканска кафява мечка в Общомедия
	[ редактиране ]

Мексиканска кафява мечка или Мексиканско гризли (Ursus arctos nelsoni) е изчезнал подвид на кафявата мечка. Според други автори мексиканската кафява мечка представлява изчезнала регионална популация на мечката гризли.

Разпространение

Мексиканското гризли е обитавало Аризона и Ню Мексико в САЩ и на юг в северните щати на Мексико с изключение на Баха Калифорния, където е бил ареала на друг изчезнал подвид - Калифорнийското гризли.

Описание

Подвидът е бил по-дребен от останалите представители на кафявата мечка в САЩ и Канада. Мъжките достигали тегло до 315 kg, а женските били по-леки. Дължината на тялото е била около 180 cm. Цветът е бил от бледожълтеникав до лъскаво сив. Поради това мексиканците са наричали мечката „el oso plateado“ - сребърна мечка^[1].

Поведение

Подобно на номинантния вид и мексиканското гризли е била всеядна. Диетата им е била представена главно от растения, плодове и насекоми. Има сведения, че представителите са обичали да консумират много мравки^[2]^[3]. Понякога в диетата им влизали и дребни бозайници и мърша. Женските раждали и отглеждали от едно до три малки на всеки три години^[2].

Изчезване

Първите европейци които влизат в контакт с мексиканската кафява мечка са бяха испанските изследователи през 16 век, когато Франсиско Васкес де Коронадо тръгва на експедиция за да открие Седемте златни града. Пътуването му започва в Мексико Сити през 1540 г. и продължава на север към Ню Мексико и Големите равнини на сегашните щати Тексас и Канзас.

Тъй като мечките ловуват понякога и добитък те са смятани за вредители. Ето защо мексиканската мечка гризли е била улавяна в плен, ловувана и тровена като през 1930 г. представителите на подвида силно намаляват. Първоначалната му площ на разпространение е намалена до трите изолирани мексикански планини Серо Кампана, Серо Санта Клара и Сиера дел Нидо на 80 km северно от Чиуауа в щата Чиуауа. До 1960 г. са останали само 30 екземпляра. Въпреки че вече са били защитени ловът им продължава. До 1964 г. мексиканската кафява мечка се смята за изчезнала^[2].

Въпреки че съществуват множество сведения, че все още се срещат единични екземпляри няма сигурни сведения за това.

Бележки

↑ bearconservation, Mexican grizzly bear (extinct)
↑ ^а ^б ^в Brown, David E. The Grizzly in the Southwest: Documentary of an Extinction. University of Oklahoma Press, 1996. ISBN 978-0-8061-2880-1. Посетен на 23 May 2015.
↑ Pfefferkorn, Ignaz. A description of the province. Т. 12. University of New Mexico Press, 1949.Шаблон:Clarify

[1] rconservation, Mexican grizzly bear (extinct)

[Brown_1996-2] а ^б ^в Brown, David E. The Grizzly in the Southwest: Documentary of an Extinction. University of Oklahoma Press, 1996. ISBN 978-0-8061-2880-1. Посетен на 23 May 2015.

[Pfefferkorn_1949-3] Pfefferkorn, Ignaz. A description of the province. Т. 12. University of New Mexico Press, 1949.Шаблон:Clarify

[1]

[2]

[3]