Направо към съдържанието

Атласка мечка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атласка мечка
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Мечкови (Ursidae)
род:Мечки (Ursus)
вид:Кафява мечка (U. arctos)
подвид:Атласка мечка (U. a. crowtheri)
Научно наименование
Schinz, 1844
Атласка мечка в Общомедия
[ редактиране ]

Атласка мечка (Ursus arctos crowtheri) е изчезнал самостоятелен вид мечка или подвид на кафявата мечка[1][2].

Исторически сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Последното сигурно доказателство е за отстреляна женска през 1840-те години в Алжир. Според непотвърдена информация на френския учен Jules René Bourguignat (1829 – 1892) твърди, че през 1867 г. все още са се срещали мечки в източната част на Алжир. Подвидът вероятно е бил унищожен през 1869 г., когато последният известен екземпляр е бил убит от ловци в северната част на Мароко. Точното време на неговото изчезване е неизвестно.

Вероятното разпространение на подвида е в северна и североизточна Африка в района от Мароко на запад до Либия на изток.

Гладиатор се бие срещу мечка.

Атласките мечки били с тъмнокафяв цвят на космената покривка, понякога с бяло оцветяване около муцуната. Космената покривка в долната част на тялото преминава към червеникаво. Дължината на косъма е бил 10 – 12 см. Муцуната и ноктите са били къси, подобно на барибала. Въпреки това се характеризират със силно и масивно телосложение. Вероятно са консумирали предимно растителна храна съставена от треви, корени, жълъди и ядки на различни плодове.

  1. Ancient DNA evidence for the loss of a highly divergent brown bear clade during historical times. // Mol. Ecol. 17. 2008. DOI:10.1111/j.1365-294x.2008.03631.x. с. 1962 – 1970.
  2. Calvignac, Sebastien и др. Genetic diversity of endangered brown bear (Ursus arctos) populations at the crossroads of Europe, Asia and Africa // Diversity and Distributions 15. 2009. DOI:10.1111/j.1472-4642.2009.00586.x. с. 742 – 750. Посетен на 18 март 2015.