Направо към съдържанието

Малко Търново (община)

Малко Търново (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Бургас
Площ783.67 km²
Население3 814 души
Адм. центърМалко Търново
Брой селища13
Сайтwww.malkotarnovo.org
Управление
КметИлиян Янчев
(ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет11 съветници
  • ГЕРБ (8)
  • БСП (2)
  • СЕК (1)
Малко Търново (община) в Общомедия

Община Малко Търново се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината заема най-южната част на Област Бургас. С площта си от 783,672 km2 заема 4-то място[1] сред 13-те общини на областта, което съставлява 10,11% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е преобладаващо ниско- и средно планински. Заема части от северните разклонения на планината Странджа. Между долината на река Велека на север и граничната Резовска река на юг се простира от запад на изток Граничния рид на планината с най-висока точка връх Голямо Градище (709 m). Северно от долината на Велека в пределите на общината попадат голяма част от южните и малка част от северните склонове на северния странджански рид Босна, като надморската височина тук-таме надхвърля 400 m. В най-източната точка на общината, в коритото на Резовска река, на границата с Турция се намира най-ниската кота на общината – 30 m н.в.

Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Главната река е Велека, която с част от горното и цялото си средно течение протича през средата на общината от запад на изток и я разделя на две половини. Тук тя получава два основни притока Младежка река (ляв) и Айдере (десен) и множество по-малки. В най-южната и югоизточна част, по границата с Турция преминава средното течение на Резовска река. Най-североизточната част на общината, част от землището на село Визица се отводнява от горното течение на Китенска река (Караагач, Орляшка река).

Население на община Малко Търново през годините, според данни на НСИ:[2]

Година Население
2010 3718
2011 3840
2012 3771
2013 3699
2014 3621
2015 3586
2016 3460
2017 3375
2018 3208
2019 3097
2020 3075
2021 2993
2022 2526
2023 2558

Раждаемост, смъртност и естествен прираст

[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023
Раждаемост 28 39 28 29 23 32 29 23 19 32 17 10 15 16 16 12
Смъртност 90 111 98 79 95 98 89 86 85 86 94 99 71 110 104 86
Естествен прираст -62 -72 -70 -50 -72 -66 -60 -63 -66 -54 -77 -89 -56 -94 -88 -74

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[2]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023
Раждаемост 7.1 10.1 7.5 7.6 6.1 8.7 8.0 6.4 5.5 9.5 5.3 3.2 4.9 5.4 6.3 4.7
Смъртност 22.7 28.8 26.3 20.1 25.2 26.5 24.6 24.0 24.6 25.5 29.3 32.0 23.1 36.8 41.2 33.6
Естествен прираст -15.7 -18.7 -18.8 -13.0 -19.1 -17.8 -16.6 -17.6 -19.1 -16.0 -24.0 -28.8 -18.2 -31.4 -34.9 -28.9

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 3793 100.00
Българи 2902 76.50
Цигани 429 11.31
Турци 23 0.60
Други 16 0.42
Не се самоопределят 20 0.52
Неотговорили 403 10.62

Населени места в община Малко Търново

[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 13 населени места с общо население 2628 души към 7 септември 2021. Общината е един от най-рядко населените райони на България[1].

Списък на населените места в община Малко Търново, население и площ на землищата им.[4]
Населено място Население (2021 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население (2021 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Близнак 31 36,414 Кара еврен (до 1934 г.) Звездец 409 91,489 Гьок тепе (до 1934 г.)
Бръшлян 52 57,496 Сармашик (до 1934 г.) Калово 16 38,538
Бяла вода 37 39,014 Конак (до 1951 г.) Малко Търново 1658 137,687
Визица 23 47,734 Младежко 20 28,796 Карамлък (до 1934 г.), Тъмна река (1934 – 1950 г.)
Граматиково 208 85,835 Сливарово 4 83,490 Кладара (до 1951 г.)
Евренозово 31 42,564 Евренезово (до 1934 г.) Стоилово 64 48,656
Заберново 75 35,959 ОБЩО 2628 783,672 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Кара еврен на с. Близнак;
– преименува с. Сармашик на с. Бръшлян;
– преименува с. Евренезово на с. Евренозово;
– преименува с. Гьок тепе на с. Звездец;
– преименува с. Дингизово на с. Моряне;
– преименува с. Карамлък на с. Тъмна река;
  • МЗ № 1695/обн. 27 септември 1937 г. – заличава с. Бакаджик поради изселване след 1920 г.
  • Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Тъмна река на с. Младежко;
  • Указ № 107/обн. 13 март 1951 г. – преименува с. Конак на с. Бяла вода;
– преименува с. Кладара на с. Сливарово;
  • Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава с. Моряне.

Приоритет на общината са културният, селският и ловният туризъм. В общината няма работещи предприятия. [1]

Природни и културни и исторически забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Община Малко Търново е изцяло се включва в природен парк „Странджа“. Горите представляват 80% от нея[1].

Природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В чертите на природния парк попадат следните природни забележителности:

резерват Витаново – на север и северозапад от ГКПП Малко Търново, по границата с Турция;
резерват Средока – по долното течение на река Айдере (десен приток на Велека);
защитена местност Велека – обхваща част от средното течение на река Велека, нагоре от устието на Младежка река;
защитена местност Рудиново – в долината на Резовска река, източно от село Сливарово;
защитена местност Докузак – в землището на село Стоилово;
защитена местност Парория – в планинския рид Босна, между селата Калово и Заберново;
защитена местност Кривинизово – в долината на река Велека, югоизточно от село Звездец;
защитена местност Босна – на билото на планинския рид Босна, западно от Републикански път I-9 и южно от Републикански път III-908;
Братанова пещера – в резервата Витаново, в землището на село Бръшлян;
природна забележителност Градището – в землището на село Граматиково;
пещери и извори по долината на Младежка река (ляв приток на Велека);
местността Качул – в долината на река Велека, на 3 – 4 km южно от село Граматиково;
местността Ковач – в долината на река Велека, нюжно от село Звездец.

Археологически забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
тракийска куполна гробница от V-III век пр. Хр. в местността Пропада – на около 3 km западно от град Малко Търново. Включва некропол и две гробници с правоъгълен план от римския период;
тракийска култова гробница от V-III век пр. Хр. в местността Мишкова нива – на около 3 km югозападно от град Малко Търново. Освен светилището комплексът включва римска вила, некропол и останки от крепост;
тракийско скално светилище Камъка, посветено на бога на Слънцето (2500 госини пр. Хр.) – на около 10 km североизточно от град Малко Търново, в непосредствена близост до Републикански път II-99;
римска гробница от III-IV в., на 1,5 Km югоизточно от село Евренозово;
множество останки от римски пътища, крепости и рудници.

Архитектурни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
село Бръшлян – архитектурен резерват;
град Малко Търново – странджански възрожденски къщи от края на 19 век;
село Стоилово – типични странджански къщи и бари за пране на черги;
селата Заберново, Сливарово, Визица, Бяла вода, Калово и Звездец – странджански селски къщи от края на 19 и началото на 20 век.

Исторически забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината се намира местността Петрова нива, където е свикан исторически конгрес, който изработва план за действията и избира главен щаб на Илинденско-Пребраженското въстание в Одринска Тракия.

През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 118.6 km: