Айдере
| Айдере | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение |  Турция България, Област Бургас Община Малко Търново |
| Дължина | 26 km |
| Водосб. басейн | 94 km² |
| Начало | |
| Място | на 2 km западно от Граничния рид в Странджа, ГКПП Малко Търново |
| Координати | |
| Надм. височина | 658 m |
| Устие | |
| Място | десен приток на Велека → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 95 m |
Айдере е река в Турция и Югоизточна България, област Бургас – община Малко Търново, десен приток на река Велека. Дължината ѝ е 26 km.
Река Айдере се образува на от сливането на реките Голямо Айдере (лява съставяща) и Малко Айдере (дясна съставяща), като за начало се приема река Голямо Айдере. Тя води началото си от турска територия от Граничния рид на Странджа, от 658 m н.в., на около 2 km западно от българския ГКПП Малко Търново. На турска територия реката протича около 4 km и на навлиза в българска територия. По цялото си протежение тече в дълбока и залесена долина като меандрира. До моста на шосето Бургас – Малко Търново протича в северна посока, а след него – в североизточна. Влива се отдясно в река Велека на 95 m н.в., на 2 km след устието на Младежка река.
Площта на водосборния басейн на реката е 94 km², което представлява 9,4% от водосборния басейн на Велека.
Река Айдере е типична средиземноморска река с максимален отток през февруари и минимален през август.
На левия, висок бряг на реката, на около 300 m от нея се намира единственото селище по течението ѝ – село Стоилово.
Водите на Айдере са едни от най-чистите в България, но не се използват нито за водоснабдяване, нито за напояване.
По течението на реката са разположени два природни резервата – в горното течение „Витаново", а в долното – „Средока".
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-67. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-68. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-79. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 12.