Стоилово
| Стоилово | |
 Храм „Свети Илия“ | |
  Стоилово  Стоилово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 56 души[1] (15 март 2024 г.) 1,16 души/km² |
| Землище | 48,656 km² |
| Надм. височина | 319 m |
| Пощ. код | 8165 |
| Тел. код | 05952 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 69328 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Малко Търново Илиян Янчев (ГЕРБ; 2011) |
| Стоилово в Общомедия | |
Стоилово е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, област Бургас.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Стоилово е разположено в планината Странджа и в границите на Природен парк „Странджа“. То е типично странджанско село, разположено върху открояващо се било, оградено от реките Мечи дол (Айдере) от юг и изток и Велека от север. Селото се намира на 9 km от общинския център Малко Търново и на 74 km от областния център Бургас. Уникален климат в съчетание с гора от широколистни и иглолистни масиви. В непосредствена близост се намира голяма кариера за добиване на мрамор в сиво розови разцветки. Високо разположено в силно насечена местност е причина жителите на селото да използват за придвижване магарета и коне, а в отглеждането на животни главно кози. През 2001 г. в селото е имало 100 магарета и около 400 кози. В цяла Странджа планина Стоилово е най-известно с майсторите на плетени кошове. В днешно време селският туризъм и големият интерес към закупуване на стари селски къщи са основният двигател за възвръщане на живота в селото и региона.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава за първи път в османски регистри от 1731 година под името Истуилова. Основните поминъци по това време са овцевъдство, въглищарство и кошничарство, което се практикува и в наши дни. Жителите на селото вземат дейно участие и дават немалко жертви в освободителните войни, особено в Преображенското въстание (1903 г.). Край Стоилово е местността Петрова нива, където през юли същата година е взето решение за начало на въстанието в Одринско. В началото на 1903 година Михаил Герджиков, Пано Ангелов и Никола Равашола създават в Стоилово революционен комитет, в който влизат Тодор Кабалиев, председател, Георги Попов – секретар-касиер[2] и членове Михаил Тодоров Команджиоглу, Райко Димов и Димо Касъров. Стоилово е важен граничен пункт на Организацията.[3]
При потушаването на въстанието Стоилово силно пострадва. Всичките 44 от 120 къщи са изгорени, останалите са ограбени, а сред населението има убити.[4]
Стоилово е присъединено към България през 1913 г. Към 1926 г. в селото живеят 676 души.[5]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | |
| Общо | 66 |
| Българи | 64 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
- Църквата „Свети Илия“ – в нея се намират едни от най-старите олтарни двери (XVII век).[5] През 2018 г. е обявена за паметник на културата с местно значение.[7]
- Стари странджански къщи (18 – 19 век)
- Местността Петрова нива
- Водопадът Докузак, на едноименната река
- Карстова пропаст „Голямата въпа“ с дълбочина 125 m
- Близо до селото се намира резервата „Средока“.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Стоилово
- Атанас Желязков Иванов (1872 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО, четник войводата Дико Георгев Джелебов, взел участие в станалото на 6 август в Стоилово сражение; на 23 февруари 1943 година като жител на Стоилово подава молба за българска народна пенсия; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[8]
- Георги Попов (1883 – 1964), учител, деец на ВМОРО, секретар-касиер на Стоиловския революционен комитет, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
- Георги Стефанов Мазнев; един от първите дейци на ВМОРО в Стоилово; на 22 април 1943 година като жител на Стоилово подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[10]
- Димо Г. Папазов, деец на ВМОРО, на 22 април 1943 година като жител на Бяла Слатина подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[11]
- Димо Касъров, деец на ВМОРО, член на Стоиловския революционен комитет[12]
- Петко Димов Георгов Воденичаров (1872 – ?), български революционер, деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 година с четата на Дико Джелебов, участвал в сражението при Стоилово на 6 август;[13] на 15 април 1943 година вдовицата му Лола Димова, живееща в Стоилово, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена[14] и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[13]
- Райко Димов, деец на ВМОРО, член на Стоиловския революционен комитет.[15]
- Стоян Караибишев (Стоян Караибиша) (1852 – 1945) – български революционер, войвода на ВМОРО, роден и починал в Стоилово
- Тодор Кабалиев (1866 – 1935), български духовник и революционер
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Вело Странджа: Петрова нива – Стоилово
- Село Стоилово Архив на оригинала от 2021-05-18 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 103.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 104.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
- ↑ а б Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г. // Министерство на културата, 21 август 2018 г. Посетен на 30 август 2018 г.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 32.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 411.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 128.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 157 – 158.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 403.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 329.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 328.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 401.
| ||||||||