Въглищарство
Въглищàрство (кюмюрджийство[1]) е занаят за производство на дървени въглища.[2]
Въглищарство е упражнявано широко през 18 и 19 век навсякъде из България и особено в планинските райони. С него се занимават обикновено по-бедните селяни, които нямат друго препитание. До Освобождението 1878 г. въглищарството е силно развито в планините Осогово, Алиботуш, Пирин и в някои от предпланинските райони на Родопите, в Чипровци, Самоков, по средното течение на река Места и другаде във връзка с железодобиването и с развитието на някои занаяти – ковачество, железаро-ковачество, абаджийство, медникарство[3]. Най-силно се развива в Странджа във връзка с железодобиването в Малък Самоков (Демиркьой, Турция) – един от центровете на турската военна индустрия до Руско – турската война 1877 – 1878 г. Дървените въглища се използват и за отопление на дюкяни из чаршиите на градовете, както и за домашни нужди. Въглищарство в Странджанско се упражнява и след прекратяване на железодобиването, но вече дървените въглища се произвеждат за износ – главно за Истанбул. Някои въглищари от Странджа и Източните Родопи упражняват занаята си като гурбетчии в Истанбул. Мнозина от тях остават на постоянно местожителство в селата около града.[2]
Горенето на дървените въглища (букови, дъбови и борови) става в специална яма, наричана жизница, ропа, ропка, турлак и други.[2]
През втората половина на 20 век стопанското и домакинско значение на въглищарството в България значително намалява.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Речник на българския език КЮМЮ̀Р, мн. няма, м. Простонар. Въглища.
- ↑ а б в г Енциклопедия "България", том 1, стр. 767, Въглищарство. Издателство на БАН, София, 1978 г.
- ↑ Древният занаят медникарство
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) energypedia. Charcoal Production (с вградена възможност за ползване на Google Translate, включително на български език)
|
