Направо към съдържанието

Карнобат (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карнобат (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Бургас
Площ835.47 km²
Население25 424 души
Адм. центърКарнобат
Брой селища31
Сайтkarnobat.acstre.com
Управление
КметГеорги Димитров
(независим политик; 2007)
Общ. съвет21 съветници
  • ВМРО-БДЦ (6)
  • МК „Левицата“ (4)
  • ГЕРБ (4)
  • БСП (3)
  • Народен съюз (3)
  • ДПС (1)
Карнобат (община) в Общомедия

Община Карнобат се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в централната и северозападната част на област Бургас. С площта си от 835,468 km2 заема 2-ро място сред 13-те общини на областта, което съставлява 10,78% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат, почви, минерални ресурси

[редактиране | редактиране на кода]

Релеф

[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващият релеф на общината е равнинният. Северната половина се заема от югоизточната част на Карнобатската котловина, а южната – от най-северозападните, хълмисти части на Бургаската низина. Тук в коритото на Русокастренска река, югоизточно от село Сърнево се намира най-ниската точка на общината – 40 m н.в. В най-северната част на общината, по границата с общините Сунгурларе и Руен попадат южните склонове на Карнобатска планина (част от Източна Стара планина) с най-високата си точка връх Илийца (684 m), разположен северозападно от село Раклица. В центъра на общината, южно от общинския център се издига възвишението Хисар с най-висока точка връх Хисар (403 m), южните склоновете на което постепенно потъват в Бургаската низина. В западната половина попадат части от нископланинския рид Терзийски баир (част от Източна Стара планина) с най-високата си точка връх Яланджия (362 m).

Води и водни ресурси

[редактиране | редактиране на кода]

По билото на Карнобатска планина, след това на юг, а после на югозапад по билото на възвишението Хисар преминава главния вододел на България. По този начин северната, северозападната и западната част на общината попадат в Беломорския водосборен басейн. Тук в западната част на Карнобатската котловина основната река е Мочурица (ляв приток на Тунджа), която протича от северозапад на югоизток, а западно от град Карнобат завива на югозапад и навлиза в Област Ямбол. Южната част на общината попада в черноморския водосборен басейн и се отводнява от горните течения на реките Русокастренска с левия си приток Хаджиларска река и Чукарска, които водят началото си от възвишението Хисар и текат на югоизток.

Повърхностният отток се формира от дъждовни води и в малка степен от топенето на снеговете. Честите и продължителни летни засушавания и високите изпарения през този период водят до пресъхване на малките притоци, а по-големите реки силно намаляват водните си количества. Повърхностният отток, при суха година с 95% обезпеченост, пада до 35,5 l/m2 при средногодишен показател за Бургаска област – 130 l/m2 и за страната – 176 l/m2.

На много от притоците има изградени язовири и микроязовири (около 80 бр.), със средна площ 50 – 80 дка, чиито води се използват за риболов и напояване.

За водоснабдяване на общината интерес представляват подземните води, които са с по-постоянен дебит, както в многогодишен, така и в годишен разрез, макар че районът се отнася към бедните в това отношение. Литоложкият строеж и условията на залягане на отделните типове скали обуславят формирането на грунтови и пукнатинни води. За почти всички населени места в общината са правени сондажни проучвания за нуждите на водоснабдяването им. Най-големите прогнозни количества показват данните за водоизточник в село Аспарухово и село Смолник – 15 l/s. Установените водни количества на подземни води на територията на общината са недостатъчни за задоволяване на нуждите ѝ. Недостигът се осигурява от водостопанската система на язовир „Камчия“ – 200 l/s.

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Карнобат попада в преходно-континенталната климатична област. Формирането на климата е под влиянието на океански въздушни маси, които нахлуват от запад и северозапад и на континентални от североизток. Теренните условия и близостта на Черно море са допълнителни фактори, които влияят върху климатичните елементи.

Средногодишната температура от 11,4 °С на въздуха и средномесечната температура на най-студения месец януари от 0,1 °C го определят като район с мек климат.

Валежите, като важен климатичен ресурс, са в размер на 549 mm средногодишно. Годишното разпределение по месеци е неравномерно. Максимумът на валежите е летен и в същото време месец август е най-сухият. Характерни са интензивните засушавания през лятото и есента, които понякога продължават 30 и повече дни. Снежната покривка е неустойчива. Продължителността ѝ се увеличава в северна посока. Първата снежна покривка се образува, по принцип, в средата на декември и изчезва сравнително рано – в началото на март. През последните години се забелязва тенденция на скъсяване на този период и редуване на интервали със и без снежна покривка през зимните месеци.

Преобладаващите ветрове в района са североизточните и северните. Липсата на високи оградни планини и слабата залесеност на района обуславят и големи скорости на вятъра.

Като цяло климатичните ресурси на общината предлагат широки възможности за стопанско използване. В агроклиматичен аспект територията попада в два пояса: пояс на средно топлолюбиви култури и пояс на топлолюбиви култури.

Почви

[редактиране | редактиране на кода]

В общината са разпространени няколко типа почви. Основният тип са излужените смолници. Локално разпространение имат излужено-канелените и алувиалните почви.

Излужените смолници са развити върху равни и слабо дренирани повърхности. Имат рохкав строеж. Отличават се с високо минерално съдържание, значителна хидрофилност и неблагоприятни физико-механични свойства. Макар че са добре запазени с хранителни вещества, за подобряване на хранителния им режим се нуждаят от наторяване с органични и минерални торове. Подходящи са за отглеждане на всички селскостопански култури и най-вече пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, кореандър, фий, люцерна, както и за овощарство и лозарство.

Излужените канелени почви се срещат в района на град Карнобат. Структурата на горния слой обикновено е силно разпрашена, но имат сравнително добра почвена структура, която в дълбочина се влошава. Водопроницаемостта е ниска, а хранителните вещества ограничени, което налага обилно комбинирано азотно – фосфорно торене. Подходящи са за полски култури – пшеница, ечемик, фий, царевица, слънчоглед, тютюн, ръж.

Алувиалните почви са разпространени по поречието на река Мочурица. Притежават благоприятни физико-механични, водни, топлинни свойства и високи подпочвени води. Подходящи са за отглеждане на всички видове зеленчуци, люцерна, цвекло и др.

Минерални ресурси

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е бедна на полезни изкопаеми. Разкрити са кариери за строителни материали с местно и регионално значение:

пясък – кариерата се намира северно от язовир „Церковски“, почти непосредствено до брега, на около 2 – 3 km югоизточно от село Венец. Добивният пласт е представен от плиоценски материали. Теренът е зает от ниви.
торф – намира се в блатната територия югозападно от село Венец, на около 1 km, на площ около 6 km2, неизползвани.
глини – под торфа се намира пласт глина. Други две находища има открити около град Карнобат.

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Населени места

[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 31 населени места с общо население 20 840 жители към 7 септември 2021 г.[1]

Списък на населените места в община Карнобат, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.) 		Площ на землището,
km2 		Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.) 		Площ на землището,
km2 		Забележка (старо име)
Аспарухово 134 24,746 Янък балабанлии (до 1925 г.) Козаре 12 11,338 Кара кая (до 1934 г.)
Венец 211 31,461 Аладаглии (до 1934 г.) Крумово градище 328 26,903 Кулазлии (до 1934 г.)
Глумче 83 9,109 Ахмачево (до 1934 г.) Крушово 75 22,984 Тараш кьой (до 1899 г.)
Деветак 125 39,946 Иситлии (до 1934 г.) Мъдрино 73 12,314 Кадъ кьой (до 1934 г.)
Деветинци 33 16,436 Докузек (до 1934 г.) Невестино 338 24,908 Герделии (до 1934 г.)
Детелина 229 17,907 Барганлии (до 1934 г.), Барган (от 1934 г. до 1980 г.) Огнен 134 29,321 Българско бей кьой (до 1934 г.)
Добриново 91 27,383 Хас беглии (до 1934 г.) Раклица 71 34,388 Шихларе (до 1934 г.)
Драганци 106 13,570 Хаджи балабанлии (до 1934 г.) Сан-Стефано 67 21,793 Исмаил факъ (до 1934 г.)
Драгово 224 18,147 Дживирлии, Джувирлии (до 1934 г.) Сигмен 148 23,952
Екзарх Антимово 969 49,540 Ачларе (до 1934 г.) Смолник 57 21,767 Тас тепе (до 1978 г.)
Железник 43 20,597 Евренлии (до 1934 г.) Соколово 274 19,451 Дуванджа (до 1934 г.)
Житосвят 89 31,281 Джумалии (до 1934 г.), Хаджи Мариново (от 1934 г. до 1943 г.), Житосвет (от 1943 г. до 1966 г.) Сърнево 131 22,130 Караджиларе (до 1925 г.)
Зимен 95 20,940 Къшла кьой (до 1934 г.) Хаджиите 228 28,146 Хаджиларе (до 1934 г.)
Искра 321 35,919 Турско бей кьой (до 1906 г.) Церковски 122 19,911 Бюкюрджалии (до 1934 г.), Вирово (от 1934 г. до 1937 г.), Нейчево (от 1934 г. до 1954 г.), Цанко Церковски (от 1954 г. до 1960 г.)
Карнобат 15249 109,657 Поляновград (от 1953 г. до 1962 г.) Черково 136 30,318 Дуванларе (до 1934 г.)
Кликач 644 19,205 Теллял кьой (до 1934 г.) ОБЩО 20840 835,468 няма населени места без землища

Движение на населението

[редактиране | редактиране на кода]

Население на община Карнобат през годините, по данни на НСИ:[2]

Година Население
2010 26 044
2011 25 187
2012 24 826
2013 24 516
2014 24 213
2015 24 117
2016 23 830
2017 23 607
2018 23 380
2019 23 066
2020 22 942
2021 22 464
2022 20 349
2023 20 144

Численост и движение

[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023
Раждаемост 272 301 278 261 257 235 241 235 237 242 250 229 225 203 182 189
Смъртност 512 487 482 422 443 413 416 417 399 411 429 417 483 589 423 370
Естествен прираст -240 -186 -204 -161 -186 -178 -175 -182 -162 -169 -179 -188 -258 -386 -241 -181

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[2]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023
Раждаемост 10.0 11.2 10.7 10.4 10.4 9.6 10.0 9.7 10.0 10.3 10.7 9.9 9.8 9.0 8.9 9.4
Смъртност 18.8 18.2 18.5 16.8 17.8 16.8 17.2 17.3 16.7 17.4 18.4 18.1 21.1 26.2 20.8 18.4
Естествен прираст -8.8 -7.0 -7.8 -6.4 -7.4 -7.2 -7.2 -7.6 -6.7 -7.1 -7.7 -8.2 -11.3 -17.2 -11.9 -9.0

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 25 477 100.00
Българи 19 030 74.69
Турци 2125 8.34
Цигани 1202 4.71
Други 289 1.13
Не се самоопределят 141 0.55
Неотговорили 2690 10.55

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • през 1889 г. – изселено с. Касаплии без административен акт;
  • Указ № 469/обн. 05.09.1895 г. – признава н.м. Тас тепе за с. Тас тепе;
  • Указ № 384/обн. 18.08.1899 г. – преименува с. Тараш кьой на с. Крушово;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Турско бей кьой на с. Искра;
  • Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Янък балабанлии на с. Аспарухово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Барганлии на с. Барган;
– преименува с. Аладаглии на с. Венец;
– преименува с. Бюкюрджалии на с. Вирово;
– преименува с. Ахмачево на с. Глумче;
– преименува с. Иситлии на с. Деветак;
– преименува с. Докузек на с. Деветинци;
– преименува с. Хас беглии на с. Добриново;
– преименува с. Хаджи балабанлии на с. Драганци;
– преименува с. Дживирлии (Джувирлии) на с. Драгово;
– преименува с. Ачларе на с. Екзарх Антимово;
– преименува с. Евренлии на с. Железник;
– преименува с. Къшла кьой на с. Зимен;
– преименува с. Теллял кьой на с. Кликач;
– преименува с. Кара кая на с. Козаре;
– преименува с. Кулазлии на с. Крумово градище;
– преименува с. Кадъ кьой на с. Мъдрино;
– преименува с. Герделии на с. Невестино;
– преименува с. Българско бей кьой на с. Огнен;
– преименува с. Шихларе на с. Раклица;
– преименува с. Исмаил факъ на с. Сан-Стефано;
– преименува с. Дуванджа на с. Соколово;
– преименува с. Хаджиларе на с. Хаджиите;
– преименува с. Джумалии на с. Хаджи Мариново;
– преименува с. Дуванларе на с. Черково;
  • Указ № 86/обн. 26.03.1925 г.– преименува с. Караджиларе на с. Сърнево;
  • МЗ № 856/обн. 14.05.1937 г. – преименува с. Вирово на с. Нейчево;
  • МЗ № 168/обн. 22 януари 1943 г. – преименува с. Хаджи Мариново на с. Житосвет;
  • Указ № 395/обн. 29.09.1953 г. – преименува гр. Карнобат на гр. Поляновград;
  • Указ № 333/обн. 16.02.1954 г. – преименува с. Нейчево на с. Цанко Церковски;
  • Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Цанко Церковски на с. Церковски;
  • Указ № 21/обн. 19 януари 1962 г. – възстановява старото име на гр. Поляновград – гр. Карнобат;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Житосвет на с. Житосвят;
  • Указ № 1060/обн. ДВ бр.43/02.06.1978 г. – преименува с. Тас тепе на с. Смолник;
  • Указ № 519/обн. ДВ бр.26/01.04.1980 г. – преименува с. Барган на с. Детелина;
  • Указ № 268/обн. 13.08.2002 г. – отделя с. Огнен и землището му от община Сунгурларе и го присъединява към община Карнобат.

Транспорт

[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от запад на изток преминава участък от 29 km от трасето на жп линията София – Карлово – Бургас, а от северозапад на югоизток – последният участък от 8 km от трасето на жп линията Комунари – Карнобат.

През общината преминават частично или изцяло 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 121,7 km:

Топографска карта

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. ↑ а б в Население на Област Бургас // rzi-burgas.com. Посетен на 30 юни 2015.
  3. ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Населени места в община Карнобат
Град
Карнобат (общински център)
Села
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Карнобат_(община)&oldid=12395504“.