Карнобат (община)

Карнобат (община) 42.65, 26.983
Знаме
Общи данни
Област	Област Бургас
Площ	835.47 km²
Население	25 424 души
Адм. център	Карнобат
Брой селища	31
Сайт	karnobat.acstre.com
Управление
Кмет	Георги Димитров (независим политик; 2007)
Общ. съвет	21 съветници ВМРО-БДЦ (6) МК „Левицата“ (4) ГЕРБ (4) БСП (3) Народен съюз (3) ДПС (1)
Карнобат (община) в Общомедия

Община Карнобат се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

География

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в централната и северозападната част на област Бургас. С площта си от 835,468 km² заема 2-ро място сред 13-те общини на областта, което съставлява 10,78% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на северозапад – община Сунгурларе;
• на североизток – община Руен;
• на югоизток – община Камено;
• на юг – община Средец;
• на запад – община Стралджа от област Ямбол.

Релеф, води, климат, почви, минерални ресурси

Релеф

Преобладаващият релеф на общината е равнинният. Северната половина се заема от югоизточната част на Карнобатската котловина, а южната – от най-северозападните, хълмисти части на Бургаската низина. Тук в коритото на Русокастренска река, югоизточно от село Сърнево се намира най-ниската точка на общината – 40 m н.в. В най-северната част на общината, по границата с общините Сунгурларе и Руен попадат южните склонове на Карнобатска планина (част от Източна Стара планина) с най-високата си точка връх Илийца (684 m), разположен северозападно от село Раклица. В центъра на общината, южно от общинския център се издига възвишението Хисар с най-висока точка връх Хисар (403 m), южните склоновете на което постепенно потъват в Бургаската низина. В западната половина попадат части от нископланинския рид Терзийски баир (част от Източна Стара планина) с най-високата си точка връх Яланджия (362 m).

Води и водни ресурси

По билото на Карнобатска планина, след това на юг, а после на югозапад по билото на възвишението Хисар преминава главния вододел на България. По този начин северната, северозападната и западната част на общината попадат в Беломорския водосборен басейн. Тук в западната част на Карнобатската котловина основната река е Мочурица (ляв приток на Тунджа), която протича от северозапад на югоизток, а западно от град Карнобат завива на югозапад и навлиза в Област Ямбол. Южната част на общината попада в черноморския водосборен басейн и се отводнява от горните течения на реките Русокастренска с левия си приток Хаджиларска река и Чукарска, които водят началото си от възвишението Хисар и текат на югоизток.

Повърхностният отток се формира от дъждовни води и в малка степен от топенето на снеговете. Честите и продължителни летни засушавания и високите изпарения през този период водят до пресъхване на малките притоци, а по-големите реки силно намаляват водните си количества. Повърхностният отток, при суха година с 95% обезпеченост, пада до 35,5 l/m² при средногодишен показател за Бургаска област – 130 l/m² и за страната – 176 l/m².

На много от притоците има изградени язовири и микроязовири (около 80 бр.), със средна площ 50 – 80 дка, чиито води се използват за риболов и напояване.

За водоснабдяване на общината интерес представляват подземните води, които са с по-постоянен дебит, както в многогодишен, така и в годишен разрез, макар че районът се отнася към бедните в това отношение. Литоложкият строеж и условията на залягане на отделните типове скали обуславят формирането на грунтови и пукнатинни води. За почти всички населени места в общината са правени сондажни проучвания за нуждите на водоснабдяването им. Най-големите прогнозни количества показват данните за водоизточник в село Аспарухово и село Смолник – 15 l/s. Установените водни количества на подземни води на територията на общината са недостатъчни за задоволяване на нуждите ѝ. Недостигът се осигурява от водостопанската система на язовир „Камчия“ – 200 l/s.

Климат

Територията на община Карнобат попада в преходно-континенталната климатична област. Формирането на климата е под влиянието на океански въздушни маси, които нахлуват от запад и северозапад и на континентални от североизток. Теренните условия и близостта на Черно море са допълнителни фактори, които влияят върху климатичните елементи.

Средногодишната температура от 11,4 °С на въздуха и средномесечната температура на най-студения месец януари от 0,1 °C го определят като район с мек климат.

Валежите, като важен климатичен ресурс, са в размер на 549 mm средногодишно. Годишното разпределение по месеци е неравномерно. Максимумът на валежите е летен и в същото време месец август е най-сухият. Характерни са интензивните засушавания през лятото и есента, които понякога продължават 30 и повече дни. Снежната покривка е неустойчива. Продължителността ѝ се увеличава в северна посока. Първата снежна покривка се образува, по принцип, в средата на декември и изчезва сравнително рано – в началото на март. През последните години се забелязва тенденция на скъсяване на този период и редуване на интервали със и без снежна покривка през зимните месеци.

Преобладаващите ветрове в района са североизточните и северните. Липсата на високи оградни планини и слабата залесеност на района обуславят и големи скорости на вятъра.

Като цяло климатичните ресурси на общината предлагат широки възможности за стопанско използване. В агроклиматичен аспект територията попада в два пояса: пояс на средно топлолюбиви култури и пояс на топлолюбиви култури.

Почви

В общината са разпространени няколко типа почви. Основният тип са излужените смолници. Локално разпространение имат излужено-канелените и алувиалните почви.

Излужените смолници са развити върху равни и слабо дренирани повърхности. Имат рохкав строеж. Отличават се с високо минерално съдържание, значителна хидрофилност и неблагоприятни физико-механични свойства. Макар че са добре запазени с хранителни вещества, за подобряване на хранителния им режим се нуждаят от наторяване с органични и минерални торове. Подходящи са за отглеждане на всички селскостопански култури и най-вече пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, кореандър, фий, люцерна, както и за овощарство и лозарство.

Излужените канелени почви се срещат в района на град Карнобат. Структурата на горния слой обикновено е силно разпрашена, но имат сравнително добра почвена структура, която в дълбочина се влошава. Водопроницаемостта е ниска, а хранителните вещества ограничени, което налага обилно комбинирано азотно – фосфорно торене. Подходящи са за полски култури – пшеница, ечемик, фий, царевица, слънчоглед, тютюн, ръж.

Алувиалните почви са разпространени по поречието на река Мочурица. Притежават благоприятни физико-механични, водни, топлинни свойства и високи подпочвени води. Подходящи са за отглеждане на всички видове зеленчуци, люцерна, цвекло и др.

Минерални ресурси

Общината е бедна на полезни изкопаеми. Разкрити са кариери за строителни материали с местно и регионално значение:

пясък – кариерата се намира северно от язовир „Церковски“, почти непосредствено до брега, на около 2 – 3 km югоизточно от село Венец. Добивният пласт е представен от плиоценски материали. Теренът е зает от ниви.

торф – намира се в блатната територия югозападно от село Венец, на около 1 km, на площ около 6 km², неизползвани.

глини – под торфа се намира пласт глина. Други две находища има открити около град Карнобат.

Население

Населени места

Общината има 31 населени места с общо население 20 840 жители към 7 септември 2021 г.

Списък на населените места в община Карнобат, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището, km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището, km2	Забележка (старо име)
Аспарухово	134	24,746	Янък балабанлии (до 1925 г.)	Козаре	12	11,338	Кара кая (до 1934 г.)
Венец	211	31,461	Аладаглии (до 1934 г.)	Крумово градище	328	26,903	Кулазлии (до 1934 г.)
Глумче	83	9,109	Ахмачево (до 1934 г.)	Крушово	75	22,984	Тараш кьой (до 1899 г.)
Деветак	125	39,946	Иситлии (до 1934 г.)	Мъдрино	73	12,314	Кадъ кьой (до 1934 г.)
Деветинци	33	16,436	Докузек (до 1934 г.)	Невестино	338	24,908	Герделии (до 1934 г.)
Детелина	229	17,907	Барганлии (до 1934 г.), Барган (от 1934 г. до 1980 г.)	Огнен	134	29,321	Българско бей кьой (до 1934 г.)
Добриново	91	27,383	Хас беглии (до 1934 г.)	Раклица	71	34,388	Шихларе (до 1934 г.)
Драганци	106	13,570	Хаджи балабанлии (до 1934 г.)	Сан-Стефано	67	21,793	Исмаил факъ (до 1934 г.)
Драгово	224	18,147	Дживирлии, Джувирлии (до 1934 г.)	Сигмен	148	23,952
Екзарх Антимово	969	49,540	Ачларе (до 1934 г.)	Смолник	57	21,767	Тас тепе (до 1978 г.)
Железник	43	20,597	Евренлии (до 1934 г.)	Соколово	274	19,451	Дуванджа (до 1934 г.)
Житосвят	89	31,281	Джумалии (до 1934 г.), Хаджи Мариново (от 1934 г. до 1943 г.), Житосвет (от 1943 г. до 1966 г.)	Сърнево	131	22,130	Караджиларе (до 1925 г.)
Зимен	95	20,940	Къшла кьой (до 1934 г.)	Хаджиите	228	28,146	Хаджиларе (до 1934 г.)
Искра	321	35,919	Турско бей кьой (до 1906 г.)	Церковски	122	19,911	Бюкюрджалии (до 1934 г.), Вирово (от 1934 г. до 1937 г.), Нейчево (от 1934 г. до 1954 г.), Цанко Церковски (от 1954 г. до 1960 г.)
Карнобат	15249	109,657	Поляновград (от 1953 г. до 1962 г.)	Черково	136	30,318	Дуванларе (до 1934 г.)
Кликач	644	19,205	Теллял кьой (до 1934 г.)	ОБЩО	20840	835,468	няма населени места без землища

Движение на населението

Население на община Карнобат през годините, по данни на НСИ:

Година	Население
2010	26 044
2011	25 187
2012	24 826
2013	24 516
2014	24 213
2015	24 117
2016	23 830
2017	23 607
2018	23 380
2019	23 066
2020	22 942
2021	22 464
2022	20 349
2023	20 144

Численост и движение

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021	2022	2023
Раждаемост	272	301	278	261	257	235	241	235	237	242	250	229	225	203	182	189
Смъртност	512	487	482	422	443	413	416	417	399	411	429	417	483	589	423	370
Естествен прираст	-240	-186	-204	-161	-186	-178	-175	-182	-162	-169	-179	-188	-258	-386	-241	-181

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021	2022	2023
Раждаемост	10.0	11.2	10.7	10.4	10.4	9.6	10.0	9.7	10.0	10.3	10.7	9.9	9.8	9.0	8.9	9.4
Смъртност	18.8	18.2	18.5	16.8	17.8	16.8	17.2	17.3	16.7	17.4	18.4	18.1	21.1	26.2	20.8	18.4
Естествен прираст	-8.8	-7.0	-7.8	-6.4	-7.4	-7.2	-7.2	-7.6	-6.7	-7.1	-7.7	-8.2	-11.3	-17.2	-11.9	-9.0

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	25 477	100.00
Българи	19 030	74.69
Турци	2125	8.34
Цигани	1202	4.71
Други	289	1.13
Не се самоопределят	141	0.55
Неотговорили	2690	10.55

Административно-териториални промени

• през 1889 г. – изселено с. Касаплии без административен акт;
• Указ № 469/обн. 05.09.1895 г. – признава н.м. Тас тепе за с. Тас тепе;
• Указ № 384/обн. 18.08.1899 г. – преименува с. Тараш кьой на с. Крушово;
• Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Турско бей кьой на с. Искра;
• Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Янък балабанлии на с. Аспарухово;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Барганлии на с. Барган;

– преименува с. Аладаглии на с. Венец;

– преименува с. Бюкюрджалии на с. Вирово;

– преименува с. Ахмачево на с. Глумче;

– преименува с. Иситлии на с. Деветак;

– преименува с. Докузек на с. Деветинци;

– преименува с. Хас беглии на с. Добриново;

– преименува с. Хаджи балабанлии на с. Драганци;

– преименува с. Дживирлии (Джувирлии) на с. Драгово;

– преименува с. Ачларе на с. Екзарх Антимово;

– преименува с. Евренлии на с. Железник;

– преименува с. Къшла кьой на с. Зимен;

– преименува с. Теллял кьой на с. Кликач;

– преименува с. Кара кая на с. Козаре;

– преименува с. Кулазлии на с. Крумово градище;

– преименува с. Кадъ кьой на с. Мъдрино;

– преименува с. Герделии на с. Невестино;

– преименува с. Българско бей кьой на с. Огнен;

– преименува с. Шихларе на с. Раклица;

– преименува с. Исмаил факъ на с. Сан-Стефано;

– преименува с. Дуванджа на с. Соколово;

– преименува с. Хаджиларе на с. Хаджиите;

– преименува с. Джумалии на с. Хаджи Мариново;

– преименува с. Дуванларе на с. Черково;

• Указ № 86/обн. 26.03.1925 г.– преименува с. Караджиларе на с. Сърнево;
• МЗ № 856/обн. 14.05.1937 г. – преименува с. Вирово на с. Нейчево;
• МЗ № 168/обн. 22 януари 1943 г. – преименува с. Хаджи Мариново на с. Житосвет;
• Указ № 395/обн. 29.09.1953 г. – преименува гр. Карнобат на гр. Поляновград;
• Указ № 333/обн. 16.02.1954 г. – преименува с. Нейчево на с. Цанко Церковски;
• Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Цанко Церковски на с. Церковски;
• Указ № 21/обн. 19 януари 1962 г. – възстановява старото име на гр. Поляновград – гр. Карнобат;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Житосвет на с. Житосвят;
• Указ № 1060/обн. ДВ бр.43/02.06.1978 г. – преименува с. Тас тепе на с. Смолник;
• Указ № 519/обн. ДВ бр.26/01.04.1980 г. – преименува с. Барган на с. Детелина;
• Указ № 268/обн. 13.08.2002 г. – отделя с. Огнен и землището му от община Сунгурларе и го присъединява към община Карнобат.

Транспорт

През средата на общината, от запад на изток преминава участък от 29 km от трасето на жп линията София – Карлово – Бургас, а от северозапад на югоизток – последният участък от 8 km от трасето на жп линията Комунари – Карнобат.

През общината преминават частично или изцяло 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 121,7 km:

• участък от 26 km от автомагистрала „Тракия“ (от km 308 до km 334);
• участък от 30,9 km от Републикански път I-6 (от km 439,8 до km 470,7);
• последният участък от 11,5 km от Републикански път II-73 (от km 78,4 до km 88,9);
• последният участък от 3,2 km от Републикански път III-705 (от km 22,5 до km 25,7);
• последният участък от 27,7 km от Републикански път III-795 (от km 28,7 до km 56,4);
• последният участък от 22,4 km от Републикански път III-5391 (от km 3,2 до km 25,6).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-42. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-43. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-54. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-55. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Външни препратки

• Община Карнобат