Направо към съдържанието

Приморско (община)

(пренасочване от Община Приморско)
Приморско (община)
      
Общи данни
ОбластБургас
Площ350.08 km²
Население7 303 души
Адм. центърПриморско
Брой селища6
Сайтprimorsko.bg
Управление
КметИван Гайков
(ГЕРБ; 2023)
Общ. съвет13 съветници
  • ГЕРБ (9)
  • Коалиция „Заедно за община Приморско“ (4)
Приморско (община) в Общомедия
Топографска карта на община Приморско.

Община Приморско се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в източната част на област Бургас. С площта си от 350,084 km2 заема последното 13-о място сред общини на областта, което съставлява 4,52% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат

[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е преобладаващо ниско планински. Цялата община попада в най-северните разклонения на планината Странджа. Повече от половината от територията ѝ, в южната част се заема от северните склонове на странджански рид Босна с най-висока точка връх Живак (453 m), разположен в най-югозападната част на общината. Северната част се заема от южните разклонения на Медни рид с максимална височина връх Лободово кале (314 m). На североизток, на полуостров Маслен нос се издига ниския рид Китка (Узунджа баир) с връх Китка (215 m). По долините на реките има малки долинни разширения, най-голямо от които е това по долното течение на Дяволска река, западно от град Приморско.

Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. През нея частично или изцяло протичат три по-големи реки, които директно се вливат в Черно море. В северна част преминава средното и долно течение на река Ропотамо. От югозапад на североизток, а след село Ясна поляна – на изток през общината преминава цялото течение на Дяволска река. В най-югоизточната част на общината, южно от град Китен преминава най-долното течение на Китенска река (Караагач) и най-големият ѝ приток (ляв) Узунчаирска река. На Дяволска река, над село Ясна поляна е изграден големия язовир Ясна поляна, водите на който се използват предимно за водоснабдяване на цялото ни Южно Черноморие. Друг по-голям язовир е „Веселие“, разположен на един малък ляв приток на Ропотамо, югоизточно от село Веселие. Северозападно от устието на Ропотамо се намира блатото Аркутино, а северно и югозападно от Приморско – блатото Стомопло и Дяволското блато, като и трите блата са важни орнитологични места.

По крайбрежието на заливите Стомопло (на север от Приморско) и Дяволския (между Приморско и Китен) се простират обширни плажни ивици.

Климатът на общината се формира под континенталното влияние от север и запад, черноморското от изток и средиземноморското от юг. Други важни фактори, за формирането на изключително благоприятните климатични условия са ниската надморска височина и високата залесеност на Странджа планина. Климатът на общината е умерено континентален с подчертано черноморско и средиземноморско влияние, характерен с мека и къса зима и продължителни и прохладно лято. При надморска височина средно от 16 – 40 m, атмосферното налягане се движи от 712 до 783 mm. Средната температура за територията на общината през последните 10 години е 13,4 °С, а годишната амплитуда в района е една от най-ниските в страната – 19 °С.

Валежите имат есенно – зимен максимум и летен минимум, като годишната им стойност е 500 l/m2. Снежната покривка е краткотрайна със средна продължителност 15 – 17 дни и дебелина 5 – 10 cm. От месец май до месец октомври има слънцегреене с продължителност 1700 слънчеви часа.

Общината се състои от 6 населени места – 2 града и 4 села.

Изглед към град Приморско през 2006 г.
Изглед от град Китен през 2009 г.


Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Веселие 550 61,054 Саръ Муса (до 1934 г.), Веселия от 1934 г. до 1956 г.) Писменово 142 84,101 Узун чаир (до 1922 г.)
Китен 958 17,003 Урдовиза (до 1937 г.) Приморско 2965 69,415 Кюприя (до 1934 г.)
Ново Паничарево 765 92,974 Ясна поляна 684 55,537 Алан кайряк (до 1934 г.)
Изглед към село Веселие през 2007 г.
Центърът на село Ясна поляна през 2011 г.


Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Писмо № 367 на МВР от 20 януари 1922 г. – признава н.м. Узун чаир за с. Писменово;
  • Писмо № 7365 на МВР от 15.06.1932 г. – признава н.м. Урдовиза за с. Урдовиза;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Саръ Муса на с. Веселия;
– преименува с. Кюприя на с. Приморско;
– преименува с. Алан кайряк на с. Ясна поляна;
  • МЗ № 1689/обн. 27.09.1937 г. – преименува с. Урдовиза на с. Китен;
  • МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава изселената през 1921 г. м. Ченгер;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Веселия на с. Веселие без административен акт;
  • Указ № 2190/обн. ДВ бр.83/20.10.1981 г. – признава с. Приморско за гр. Приморско;
– присъединява с. Китен като квартал на гр. Приморско;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя с. Китен от гр. Приморско и го признава за отделно населено място – с. Китен;
  • Указ № 258/обн. ДВ бр.57/11.07.1997 г. – създава нова община Приморско, включваща населените места: гр. Приморско и селата Ново Паничарево, Писменово и Ясна поляна;
– отделя гр. Приморско и неговото землище от община Царево и го присъединява към новообразуваната община Приморско;
– отделя селата Ново Паничарево и Ясна поляна и техните землища от община Созопол и ги присъединява към новообразуваната община Приморско;
– отделя с. Писменово и неговото землище от община Царево и го присъединява към новообразуваната община Приморско;
  • Указ № 102/обн. 17.04.2001 г. – отделя с. Китен и неговото землище от община Царево и го присъединява към новообразуваната община Приморско;
  • Указ № 127/обн. 24.04.2002 г. – отделя с. Веселие и неговото землище от община Созопол и го присъединява към новообразуваната община Приморско
  • Реш. МС № 557/обн. 21.06.2005 г. – признава с. Китен за гр. Китен;

Население на община Приморско през годините, според данни на НСИ:[1]

Година Население
2010 7144
2011 6082
2012 6052
2013 6030
2014 6078
2015 6311
2016 6234
2017 6151
2018 6124
2019 6173
2020 6295
2021 6433
2022 5637
2023 6174

Раждаемост, смъртност и естествен прираст

[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт:[1]

Година Численост Година Средно на 1000 души (в ‰)
Живородени Починали Прираст Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2008 79 97 -18 2008 11.3 13.9 -2.6
2009 69 98 -29 2009 9.6 13.7 -4.0
2010 60 90 -30 2010 8.4 12.6 -4.2
2011 70 112 -42 2011 11.5 18.4 -6.9
2012 66 103 -37 2012 10.9 17.0 -6.1
2013 62 116 -54 2013 10.3 19.2 -9.0
2014 67 101 -34 2014 11.0 16.6 -5.6
2015 70 109 -39 2015 11.1 17.3 -6.2
2016 54 113 -59 2016 8.7 18.1 -9.4
2017 45 100 -55 2017 7.3 16.3 -9.0
2018 46 86 -40 2018 7.5 14.0 -6.5
2019 50 122 -72 2019 8.1 19.8 -11.7
2020 50 125 -75 2020 7.9 19.9 -12.0
2021 66 138 -72 2021 10.3 21.5 -11.2
2022 49 111 -62 2022 8.7 19.7 -11.0
2023 53 106 -53 2023 8.6 17.2 -8.6
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 6064 4268 84 577 37 37 1061 100.00 70.38 1.38 9.51 0.61 0.61 17.49
Приморско 2965 2214 21 242 19 15 454 Приморско 74.67 0.70 8.16 0.64 0.50 15.31
Китен 958 908 18 8 17 Китен 94.78 1.87 0.83 1.77
Ново Паничарево 765 391 8 297 5 7 57 Ново Паничарево 51.11 1.04 38.82 0.65 0.91 7.45
Ясна поляна 684 254 10 11 406 Ясна поляна 37.13 1.46 1.60 59.35
Веселие 550 485 39 9 8 6 3 Веселие 88.18 7.09 1.63 1.45 1.09 0.54
Писменово 142 16 0 124 Писменово 11.26 0.00 87.32
Сградата на общинския съвет през 2018 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[3][4][5][6]

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015
Избирателна активност по време на изборите 69,14 % 77,12 % 66,30 % 68,74 %
Общ брой места 13 13 13 13
ГЕРБ 2 5 9
Коалиция „Заедно за община Приморско“
(Реформаторски блок, Алтернатива за българско възраждане,
Български демократичен център, СДП, БСД, НРП)
4
Коалиция „Димитър Димитров за община Приморско“
(Българска социалдемокрация, Движение „Гергьовден“,
Зелена партия, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“,
Обединена социалдемокрация, Национално движение „Симеон Втори“,
Политическо движение „Социалдемократи“)
4
Българска социалистическа партия 4 3 2
Коалиция „Синята коалиция Приморско“
(Демократи за силна България, Съюз на свободните демократи)
2
Коалиция за общински съветници: Съюз на демократичните сили, Българска социалдемокрация,
Български демократичен съюз „Радикали“, Зелена партия, Българска социалдемократическа партия,
Земеделски народен съюз, Национално движение „Симеон Втори“, Рома,
Политическо движение „Социалдемократи“, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, Евророма
4
Коалиция „ВМРО – БНД, БЗНС“ (ВМРО – Българско национално движение,
Национално сдружение - Български земеделски народен съюз)
2
Атака 2
Коалиция: Българска социалдемократическа партия, Български социалдемократически съюз, БСД,
ВМРО – Българско национално движение, БЗНС,
Национално сдружение - Български земеделски народен съюз, Зелена партия
5
Български демократичен съюз „Радикали“ 1
Атанас Стоянов Петров – Независим 1
Дико Митрев Шурелов – Независим 1
Съюз на демократичните сили 1

Икономика и инфраструктура

[редактиране | редактиране на кода]

Туризмът и обслужващата го сфера са най-динамично развити в структурата на общинската икономика. Създадени са условия за различни видове туризъм – не само релаксационен, културен, селски, риболовен, ловен, спортен, екотуризъм и др. Поради привлекателността на курортните селища има засилен инвестиционен процес и развитие на строителната индустрия.

Природата е дарила община Приморско с разнообразни и уникални природни ресурси. Крайбрежието изобилства със заливи и чисти и удобни плажове със защитени дюни. От първостепенно значение за развитието на туризма са плажовете с обща площ 1 045 000 m², отделно само защитените дюни са 523 000 m².

През 80-те години на ХХ век тук се намира най-голямата туристическа леглова база в България (по това време – над 180 почивни станции, хотели и къмпинги). През 1981 г. държавата обединява Приморско, ММЦ Приморско и Китен в град, като се застъпва идеята новото населено място да носи името Лазурен бряг. Смяната на политическия строй и последвалите промени в политическия живот на България водят до разединение на два отделни града и две курортни селища. Те формално образуват конгломерация, която включва старата градска част на град Приморско, новата част на града (новия квартал), с.о. Узунджата, комплекса ММЦ Приморско и Китен. Сега конгломерация Приморско притежава най-голямата туристическа леглова база (над 1000 хотела и частни квартири с над 500 000 легла), с по-добър мек климат и конкурентна визия, инфраструктура и озеленяване, сравнени с базата на Слънчев бряг. През зимния период се обитава от 7526 постоянни жители. През летния сезон по неофициални данни цифрата надминава 350 000 жители. Неизбежното естественото обединение на конгломерацията и екологичночистата природа обуславят региона като ключов и най-важен туристически център на Южното Черноморие.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 45,9 km:

Водоснабдяване и канализация

[редактиране | редактиране на кода]

Питейното водоснабдяване на община Приморско се извършва от два водоизточника – язовирите „Ясна поляна“ и „Ново Паничарево“. Водопроводната мрежа в Приморско и Китен е от железни и пластмасови тръби. В селата все още преобладават етернитовите тръби, като политиката е за поетапното им подменяне със съвременен тип. През 2014 г. цялата урбанизирана територия на село Веселие е приведена в съответствие с нормативно утвърдениете стандарти след приключване на проект за реконструкция на водопроводната му мрежа. [7]

Приморско и Китен са с канализационна система от смесен тип. Община Приморско разполага с изградена пречиствателна станция за отпадъчните води – механично-биологичен тип. [7]

  1. а б Население на Област Бургас // rzi-burgas.com. Посетен на 29 юни 2015.
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 септември 2018. (на английски)
  3. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 17 септември 2018.
  4. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Приморско“ // results.cik.bg. Посетен на 17 септември 2018.
  5. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Приморско“ // results.cik.bg. Посетен на 17 септември 2018.
  6. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Приморско“ // results.cik.bg. Посетен на 17 септември 2018.
  7. а б Сайт на Община Приморско