Лескоец (община Охрид)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лескоец.
| Лескоец Лескоец | |
| — село — | |
 | |
  Лескоец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 865 m |
| Население | 2595 души (2002) |
| Пощенски код | 6306 |
| МПС код | ОН |
| Лескоец в Общомедия | |
Лескоец (понякога книжовно Лесковец, до 1945 Лѣсковецъ, на македонска литературна норма: Лескоец) е село в община Охрид на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Лескоец се намира на около 2 километра от Охрид, по пътя Охрид - Битоля. Лескоец и Велгощи са двете най-големи села в общината към 2006 г., като малък превес в числеността има Лескоец.
История
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Лескоец (Leskoetz) е посочено като село с 35 домакинства със 108 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лѣсковецъ (Лѣскоецъ) е населявано от 200 жители, всички българи.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лесковец е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[3]
В началото на XX век цялото население на Лескоец е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лескоец има 240 българи екзархисти.[4]
Ръководител на местния революционен комитет е Петре Марков – Бешир.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Лескоец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 2595 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 2561 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 3 |
| сърби | 8 |
| бошняци | 0 |
| други | 23 |
През февруари 2004 г. в селата Косел и Лескоец е проведен референдум за отделянето на двете селища в отделна община с център по-голямото село Лескоец, но референдумът в Лескоец пропада, заради ниска избирателна активност - под 30% от имащите право на глас.[8]
В селото има основно училище „Ванчо Николески“ и футболен клуб „Лескоец“.
Освен средновековната „Свети Спас“ в селото има няколко църкви. Във втората половина на ХХ век е изграден параклисът „Свени Наум“. На 17 април 1997 година е осветен темелният камък, а на 17 април 1997 година готовата църква „Свети апостол Тома“ от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Изписана е от Драган Ристески от Охрид. Църквата „Свети Никола“ е изградена на темели от по-стара църква в 1995 година. Тя е еднокорабна, с двускатен покрив и е изцяло изписана. На 27 юли 1996 година е осветен темелният камък, а на 29 юли 2007 година и готовата църква „Свети Илия“ от владиката Тимотей и Иларион Брегалнишки. Цялостно изписана е от Драган Ристески.[9]
„Свети Спас“
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Спас“ в Лескоец е един от най-известните и посещавани храмове в Охридско. Църквата е изградена от жители на селото. В надпис на южната стена се намира списък, в който се споменават над двадесет имена като ктитори, подпомогнали граденето на църквата и изографисването на фреските през 1462 година. Двама измежду ктиторите се ползват с особена почит. Техните портрети са изографисани в самата църква. Това се Тоде и неговата съпруга Булка. В тази селска църква са запазени най-много фрески от втората половина на XV век в Македония. Покрай портретите на ктиторите, важно значеие заема портретът на Свети Климент Охридски, който подобно на охридската църква Мали „Свети Врачи“, е изографисан с макет на средновековния Охрид в ръце.
Отлични примери на средновековната живопис са и композициите „Тайната вечеря“, „Миене на нозете“, „Причастие на апостолите“ и сцени от „Мъките на Христос“.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Лескоец
Зисо Христов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 16.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- ↑ Новини на телевизия А1
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 767.
| |||||||||||
